Решение № 12967 от 2.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5960/2024 г.
ВАСЧетвърто отделение02.12.2024 г.докладчик Владимир Първанов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 1525/08.04.2024 г. по адм. д. 123 по описа на Административен съд Хасково за 2024 г.
ОСЪЖДА А. В. И. с [ЕГН] да заплати на Община Симеоновград сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща направени в хода на настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА Членове: /п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА /п/ ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от А. В. И., чрез редовно упълномощен процесуален представител, срещу решение 1525/08.04.2024 г., постановено по адм. дело 123/2024 г. по описа на Административен съд Хасково. В касационната жалба е направено изложение, сочещо към допуснати в хода на производството нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с приложимия материален закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че жалбоподателката не е уведомена за започване на административното производство. Не били събрани всички относими доказателства и органа не установил наличието на основанията за издаване на акта си. Иска се отмяна на оспорения съдебен акт и постановяване на нов по съществото на спора за уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Претендира се присъждане на направените разноски по делото. Ответникът кмет на Община Симеоновград дава становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за две инстанции. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на А. В. И., против Заповед 47/01.02.2024 г. на Кмета на Община Симеоновград, с която на основание чл. 65, ал. 1, във връзка с чл. 46, ал. 1, т. 6 от Закона за общинската собственост и чл. 44, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация е наредено изземване на общински недвижим жилищен имот - апартамент [номер], с площ от 39.52 кв.м, находящ се на [номер], вход [номер], на [улица] в Симеоновград. С оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение, жалбата е оставена без уважение. За да се произнесе, съдът е приел за установено, че са налице предпоставките на чл. 65 ал. 1 от ЗОС, тъй като жалбоподателката ползва общинския имот без правно основание, поради прекратяване на договора ѝ за наем върху същия. Касационната жалба е подадена от участник в първоинстанционното производство, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за него акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: В хода на съдебното дирене са събрани всички относими към производството доказателства, съобразени са становищата на страните и е обсъдена възможността за прилагане на разписаната в ЗОС процедура за изземване на процесния общински имот. Правилно е установено, че апартамент [номер], вход [номер], на [улица] в Симеоновград е общинска собственост и за това липсва спор между страните. Твърденията за липса на установено право на собственост върху имота е голословно и и необосновано от релевантни за производството твърдения. Следва да се отбележи, че самата жалбоподателка е подписала договора за наем за имота с ответна страна общината, което изключва съмнение относно собствеността. Договора за наем върху апартамента е сключен на 05.01.2021 г., за срок от три години от датата на подписването му и има действие през този период, ако наемателят отговаря на условията зa картотекиране, като крайно нуждаещ се съгласно Закона за общинската собственост. Страните са постигнали съгласие относно обстоятелството, че прекратяване действието на договора настъпва с изтичане на срока му, т.е. на 05.01.2024 г. Административния орган е надлежно е уведомил А. И., че срокът на договора за наем на общинско жилище 712/05.01.2021 г. е изтекъл на 05.01.2024 г. и че следва в тридневен срок от получаване на писмото да освободи жилището с писмо изх. С-111/08.01.2024 г., като е вписано и предупреждение, че ако жилището не бъде освободено в определения срок, ще бъдат приложени разпоредбите на чл. 65 от Закона за общинската собственост, т.е. жилището ще бъде принудително иззето по административен ред. Това писмо правилно е определено като съобщение за започване на административното производство по смисъла на чл. 26 от АПК. В дадения срок адресата му не освободил жилището, поради което е издаден и оспорения пред Административен съд Хасково административен акт. При така установеното от фактическа страна съдът е достигнал до извод за неоснователност на депозираната пред него жалба. Решението е правилно. Обоснован е извода, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални или материалноправни норми, които да водят до незаконосъобразност на Заповед 47/01.02.2024 г. Адресата на акта е уведомен за започване на производството по издаване на заповедта, с което е осигурена възможността за участие и защита на законните му права и интереси. Неоснователни са твърденията за допуснато в хода на административното производство нарушение, изразяващо се в несъобщаване на адресата на акта за започване на производството. Видно от приложените по делото разписки, на 23.01.2024 г. е уведомена с писмо С-111/08.01.2024 г. за обстоятелството, че договора за наем върху имота е изтекъл и лицето следва да го освободи доброволно в три дневен срок. С писмото лицето е изрично предупредено, че при неосвобождаване на имота в срок, ще бъде образувано производство по чл. 65 от ЗОС, т.е. налице е надлежно уведомяване за започването на административното производство. Това обстоятелство правилно е взето предвид от първоинстанционният съдебен състав при произнасяне с оспореното съдебно решение. В хода на производството пред Административен съд Хасково не е оспорено обстоятелството, че към момента на издаване на акта, И. е държала имота без правно основание, т.е. след изтичане на действието на договора за наем от 2021 г. и не го е освободила в дадения срок за доброволно изпълнение, което е дало основание на компетентния административен орган да предприеме действия по реда на чл. 65 ал. 1 от ЗОС. При тези данни съдът е формулирал правилен и обоснован извод за наличието на материалноправните предпоставки за издаване на акта. Собственикът на имота, в случая Община Симеоновград не е длъжна да сключи нов договор за наем с ползвателката или да изследва по своя инициатива дали същата отговаря на изискванията за предоставяне на общинско жилище по силата на закона и местните подзаконови нормативни актове. Същата има право по своя инициатива да кандидатства по разписания в закона и приложимата общинска наредба ред, за предоставяне на общинско жилище ако отговаря на изискванията. Предвид изложеното, правилен е изводът на административния съд за законосъобразност на оспорената пред него заповед за изземване на общински имот на основание чл. 65 от ЗОС. При липсата на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски следва да се определи като неоснователна. Претенцията на ответника за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство е основателна и следва да се уважи в размер на 600 лева, поради липса на направено надлежно и своевременно възражение за прекомерност. Разноски за първоинстанционното производство не следва да се присъждат, тъй като липсват каквито и да е доказателства за тяхното действително извършване. Представен е договор за правна помощ, но липсват доказателства за изплащане на договореното възнаграждение по банков път. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,