Решение № 5559 от 28.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15549/2008 г.

Решение № 5559 от 28.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15549/2008 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Владимир Стефанов Чешмеджиев, от с. Петена, община Сатовча, срещу решение № 919/27.10.2008 г. по адм. д. № 481/2008 г. на Административен съд Благоевград. Счита обжалваното решение за неправилно като противоречащо на материалния закон и претендира отмяната му. Ответникът по касационната жалба началникът на РДНСК-Благоевград чрез своя представител намира касационната жалба за неоснователна. Останалите ответници по делото не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведеното основание за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № ДК-02-БД-33/14.03.2008 г. на началника на РДСК-Благоевград, с която е наредено да премахне незаконен строеж "пристройка към жилищна сграда", извършен без необходимите строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Жалбоподателят не оспорва, че строежът е незаконен, а възразява по отношение уведомлението за започване на административното производство. Съгласно ЗУТ обаче уведомлението е извършено при условията на § 4 ПЗР ЗУТ и касае връчване на констативен акт, а не на индивидуален такъв. Заповедта е издадена от компетентен орган при спазване на материалноправните предпоставки. Така постановеното решение е правилно при следните съображения: След като се касае за строеж, то следва да е налице и разрешение за строеж съгласно чл. 148, ал. 1 и 2 ЗУТ. Липсата на такова определя строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Евентуалното обстоятелство, че към момента на съставяне на констативния акт касаторът не е бил съсобственик на терена, не опровергава факта на извършване на строителството от него. Строежът е извършен през 2005 г., което се установява от представените по делото доказателства. В този аспект твърдението в касационната жалба не може да бъде споделено, тъй като се касае за извършен незаконен строеж върху жилищна сграда, определена за търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 ПЗР ЗУТ с удостоверение от 21.02.2007 г. Това сочи на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, която да предизвика като правна последица премахването на строеж. Не се установяват и процедурни нарушения при постановяване на административния акт, какъвто законосъобразен извод е направен и от решаващия съд. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за валиден и законосъобразен административен акт, съдът е постановил съответно на материалния закон решение, което като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение