Решение № 12717 от 14.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7463/2020 г.

Решение № 12717 от 14.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7463/2020 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Тодоров, подадена против решение № 230 от 10.04.2020 г., постановено по адм. дело № 1080/2019 г. по описа на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлено оспорването на касатора срещу заповед № 3286 з-3312/21.08.2019 г. на директора на Главна дирекция "Национална полиция" - МВР за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение като държавен служител в ГД "НП" - МВР. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответникът не е изразил становище пред касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: В. Тодоров е заемал длъжността полицай в 01 сектор "Патрулно постова дейност и масови мероприятия" при Дирекция "Жандармерия" към ГД "НП" - МВР. От данните по делото се установява, че на 24.04.2019 г. касаторът е управлявал МПС, като е минал на червен сигнал на светофарната уредба, за което бил спрян за проверка. При проверката Тодоров отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство "Дрегер Алкотест". Отказал и даването на кръвна проба. Във връзка с горното му е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН). За това му деяние на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 4 и чл. 203, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с цитирани правила от Етичния кодекс е наложено наказание "уволнение". Установява се, че при постановяване на решението съдът е обсъдил релевантните относно законосъобразността на заповедта фактически обстоятелства, при което направеният правен извод е обоснован. Решението е правилно. Не е налице нарушение на процедурата по ЗМВР. Спазени са изискванията на чл. 195, ал. 2, чл. 206, ал. 1, чл. 207 и чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, за което съдът надлежно се е мотивирал. При проведеното дисциплинарно производство са обсъдени всички релевантни факти, като съгласно правилото на чл. 39 от АПК са установени чрез обяснения, сведения и писмени доказателства Липсва и нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. След като се касае за тежко по смисъла на закона дисциплинарно нарушение, налагането на наказание "уволнение" е задължително и органът не действа в условията на дискреция, а на обвързана компетентност, което изключва приложението на критериите от цитираната разпоредба. Неоснователно е оплакването, че след като нормативен акт от по-висша степен е предвидил възможността и е дал право на всеки водач на МПС да откаже проверка със съответните последици от това, недопустимо е етичен кодекс да вменява такова задължение. Вярно е, че ЗДвП е предвидил възможността и е дал право на всеки водач на МПС да откаже проверка. Касаторът се мотивира с това, че е бил в напълно адекватно състояние и не се е налагало да бъде тестван и изследван. Но в случая Тодоров е бил наказан на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 4 - неизпълнение за заповед относно недопускане на нарушения на служебната дисциплина от служители на МВР, свързани с употребата на алкохол, наркотични или други упойващи вещества и неспазване на правилата на Етичния кодекс, а не затова че е отказал изпробването за алкохол. Няма легална пречка министърът да издаде заповед или утвърди ЕК, както е в случая, с които да въведе забрана за определено поведение на служителите, на каквото те не само че нямат нормативно уредено право, но съществува и забрана, изрично предвидена в закон - чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. В настоящия случай има издадена заповед и е утвърден етичния кодекс. В тази връзка следва да се има предвид, че критериите към служителите на МВР за съответно на нормативната уредба поведение са значително завишени както по време на изпълнение на службата, така и в неработно време. Като неоснователни следва да се отхвърлят и възраженията за противоречиви свидетелски показания. Доказателственият интензитет на свидетелските показания е достатъчен като конкретика, достоверност и обхват, кореспондиращи с писмените доказателства. Предвид изложеното се налага извод, че съдът е постановил решение в съответствие с доказателствата и при правилно прилагане на закона. Не са налице поддържаните касационни основания, поради което решението е правилно и следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 1, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,