Решение № 6216 от 4.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6782/2010 г.

Решение № 6216 от 4.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6782/2010 г., V о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от ЗДСл. Образувано e по жалба на Здравка Грозданова Андреева от гр. София против заповед № РД-10-537/12.03.2010 г. на министъра на образованието, младежта и науката, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител е прекратено служебното й правоотношение за длъжността "главен експерт" в Дирекция"Студенти, докторанти и специализанти", отдел "Прием на студенти и разпределение на ресурси", считано от датата на връчване на заповедта. Жалбоподателят твърди, че заповедта е издадена в нарушение на закона, тъй като не са налице законовите изисквания за прекратяване на служебното й правоотношение за заеманата длъжност, тъй като последната продължава да съществува като система от функции и задължения. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваната заповед като незаконосъобразна. Претендира се присъждане на разноски. Ответният по жалбата министър на образованието, младежта и науката чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като събраните по делото доказателства взети в своята съвкупност и по отделно, в изпълнение на нормата на чл. 168 от АПК, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е не основателна. От данните по делото е видно, че жалбоподателката Здравка Грозданова Андреева е назначен като "старши експерт" в Министерство на образованието и науката в дирекция "Инвестиционна политика и приватизация", отдел "Ресурсно осигуряване и приватизация", впоследствие преназначавана в различни дирекции и отдели, като последно е преназначена на длъжност "главен експерт", с ранг II-ри младши в Дирекция"Студенти, докторанти и специализанти", отдел "Прием на студенти и разпределение на ресурси", за която служебното й правоотношение е прекратено с обжалваната заповед № РД-10-537/12.03.2010 г. на министъра на образованието, младежта и науката на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител. Оспорената заповед е издаден от компетентният орган съгласно чл. 108 от ЗДСл., (в случая министър на образованието, младежта и науката, който е орган по назначаването), в предвидената от същата разпоредба писмена форма. Заповедта съдържа посочените в правната разпоредба задължителни реквизити, в това число правно основание за прекратяване на служебното правоотношение и датата от когато то настъпва. Заповедта е издадена и при спазване на административно-производствените правила. Спорният въпрос е дали е налице законовото изискване на чл. 106, ал. 1, т. 2 за прекратяване на служебното правоотношение поради съкращение на длъжността. За да отговори на спорния въпрос настоящата инстанция съобрази следното: Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията, (НПЕКДА, приета с ПМС № 47/1.03.2004 г., обн., ДВ, бр. 18/5.03.2004 г.), "длъжност в администрацията" е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Следователно отличителните белези на понятието "длъжност в администрацията" са две - 1. нормативно определена позиция и 2. система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Поради това когато една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., то следва да бъде установено, че тази длъжност вече не фигурира като наименование (определена нормативна позиция) в длъжностното разписание на съответната администрация и че не съществува като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика, като двете изисквания следва да са налице кумулативно. Съкращаване на длъжността е налице и когато длъжност със същото наименование и функции продължава да съществува, но бройката на служителите, натоварени с изпълнението й, е намален, което налага прекратяване на служебното правоотношение на част от служителите. От данните по делото е видно, че с ПМС № 11 от 3.02.2010 г., обн., ДВ, бр. 12/12.02.2010 г. е приет Устройствен правилник на Министерство на образованието, младежта и науката и е утвърдено длъжностно разписание, считано от 13.03.2010 г. В резултат на това е заличена Дирекция "Студенти, докторанти и специализанти" с три отдела "Прием на студенти и разпределение на ресурси", "Студентско подпомагане" и "Студентско кредитиране", като е създадена Дирекция "Висше образование" с три щатни длъжности на пряко подчинение на директора и два отдела - "Координация, регулиране и мониторинг" и "Разработване и актуализиране на нормативни документи и програми". В жалбата се навеждат доводи, че при издаване на заповедта е допуснато нарушение на материалния закон, тъй като функциите и задълженията на длъжността, заемана от жалбоподателката, продължават да се изпълняват от част от служителите в новосъздадена дирекция. Наведените доводи са не основателни. От съпоставката на щатните разписания, в сила от 9.10.2009 г. (л. 33 и сл. от делото) и съответно от 13.03.2010 г. (л. 24 и сл. от делото, от съпоставка на длъжностните характеристики за длъжността "главен експерт", заемана от жалбоподателката и длъжностните характеристики на длъжностите "главен експерт" в новосъздадената дирекция "Висше образование", както и от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, се налага изводът, че се касае за различните длъжности, които имат различни служебни задължения. Този извод не се променя от обстоятелството, че функциите и задачите на длъжността, заемана от жалбоподателката, са разпределени между други служители в новосъздадената дирекция, тъй като правото на органа да организира структурата на администрацията по начин, който да осигури най-рационалното й по негова преценка функциониране, е решение по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че в случая са налице и двете кумулативни изисквания на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. - длъжността на жалбоподателката не съществува като нормативно определена позиция, както и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. С оглед на това се налага изводът, че е налице фактическият състав на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., издадената заповед се явява законосъобразна и като неоснователна, жалбата на Здравка Грозданова Андреева следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на осн. чл. 172 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,