Решение № 10961 от 1.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5264/2021 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на Сортови семена-Вардим ЕАД против решение 21 от 12.03.2021 г., постановено по адм. д. 307/2020 г. по описа на Административен съд гр. Габрово. Касаторът навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът И. Лалев, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Останалите ответници не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Габрово отхвърля жалбата на Сортови семена-Вардим ЕАД против заповед 18-9795/14.10.2020 г. на началника на СГКК гр. Габрово, с която на основание чл. 53б, ал.1-4 и ал. 5, т. 1 ЗКИР е одобрено изменение на КК и КР на с. Шумата, община Севлиево, състоящо се в нанасяне на ненанесен ПИ с проектен идентификатор 27485.526.1 с площ от 1096 кв.м. с начин на трайно ползване ниско застрояване, собственост на С. Семов и сграда с идентификатор 27485.526.1.1 с площ от 62 кв. жилищна сграда, собственост на С. Семов; промяна в границите на съществуващи обекти в КККР относно ПИ с идентификатор 83497.164.13, с площ от 9306 кв.м. и начин на трайно ползване овощна градина, собственост на Сортови семена-Вардим ЕАД, като площта на имота след промяната става 8281 кв.м. и промяна в границите на ПИ с идентификатор 83497.164.255 с площ от 2836 кв.м. с начин на трайно ползване за селскостопански, горски път, собственост на Община Севлиево, който след промяната става с площ от 2765 кв.м. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Констатира, че при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Излага съображения, че със заповед от 18.12.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК е одобрена КК и КР на неурбанизирана територия в землището на с. Шумата, община Севлиево. С тази заповед имотът на заявителя С. Семов и построената в него сграда не са отразени за сметка на имоти от Картата на възстановената собственост, а именно имота на Сортови семена-Вардим ЕАД и полски път, собственост на Община Севлиево, като прави извод, че това обстоятелство представлява явна фактическа грешка по смисъла на § 1, т. 9 ДР ЗКИР. Съдът сочи, че несъответствието по отношение на процесните имоти не е било констатирано и отразено при одобряване на КККР за землището на с. Шумата със заповедта от 2017 г., а имотът собственост на Семов е в урбанизирана територия. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че имот, собственост на С. Семов се нанася в КККР в землището на с. Шумата върху други два нанесени имота, като от имота на касатора се отнемат 1025 кв. м., а от общинския път се отнемат 71 кв.м. Видно от приложения по делото нотариален акт 184, том І, рег. 3566 н.д. 176/2012 г. на нотариус с район на действие Севлиевски районен съд, е че Сортови семена-Вардим ЕАД купува 12 бр. ниви, ливади и овощни градини, сред които и овощна градина от 9,308 дка, върху който имот е нанесена по-голямата част от имота, собственост на Семов. С оглед на така установеното следва, че не е налице правното основание въз основа, на което е издадена оспорената заповед, а именно явна фактическа грешка. Съгласно легалната дефиниция дадена в § 1, т. 9 ДР ЗКИР явна фактическа грешка е несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1, както и несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, когато разликите в координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата по чл. 31. При това основание за изменение на КККР съдът е следвало да посочи в коя от двете хипотези, очертани от §1, т. 9 ДР ЗКИР е извършено процесното изменение - поради несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия при обединяване на данните по чл.41, ал.1 или поради несъответствие в границите на съществуващите на терена трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия. Данните по делото сочат на отстраняване на явна фактическа грешка в първата хипотеза, за приложението, на която се изисква имотите да попадат в урбанизирана и неурбанизирана територия, да са предмет на карти и планове по чл.41, ал.1 ЗКИР, при съвмествянето на които, границите им да не съвпадат. В случая обаче е налице не само несъответствие в границите на двата имота, този на дружеството в неурбанизирана територия с начин на трайно ползване - овощна градина и новонанесния поземлен имот, за който по делото има данни, че попада в урбанизирана територия, но е налице изцяло припокриване между двата имота, като ново нанесения ПИ в по-голямата си част, а именно 1025 кв. м., попада върху имота на касатора. Следователно в случая не е налице явна фактическа грешка по смисъла на § 1, т. 9 ДР ЗКИР вр. чл. 53б, ал. 1 ЗКИР, тъй като с промяната в КККР се отделя и вписва самостоятелен имот, от имот, вписан на дружеството касатор, за който същия се легитимира като собственик. Ето защо оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон, а като прави извод в обратния смисъл първоинстанционния съд постановява решение, което е в нарушение на материалния закон. С оглед на изложеното обжалваното решение е неправилно, поради което същото следва да се отмени, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което обжалваната заповед да се отмени. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди Службата по геодезия картография и кадастър гр. Габрово да заплати на Сортови семена Вардим ЕАД сумата 1820 лв., представляваща направени по делото разноски, от които 420 лв. заплатени държавни такси за двете съдебни инстанции и 1400 лв., заплатено адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,