Решение № 3172 от 6.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8860/2012 г.

Решение № 3172 от 6.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8860/2012 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по две касационни жалби, подадени от кмета на община Куклен и от Атанас Сотиров Бабаев, Слава Сотирова Димитрова и Михаил Александров Караджов, и тримата от гр. Пловдив, против решение № 194 от 25.01.2012 г., постановено по адм. д. № 320 по описа за 2011 г. на Административен съд - гр. Пловдив. С обжалваното решение съдът е отменил решение № 37 от 18.01.2011 г. на кмета на община Куклен, с която е разпоредено изземване от Професионална гимназия по селско стопанство - гр. Куклен на имоти № 002093, № 002094 и № 002095 в местността "Михов орех" в землището на гр. Куклен, Пловдивска област, и да се предадат на наследниците на Сотир Атанасов Бабаев. В касационната жалба на кмета на община Куклен се съдържа оплакване, че първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По изложените съображения в нея се моли, решението да се отмени и да се постанови решение, с което да се остави в сила заповедта на кмета на община Куклен. Във втората касационна жалба се излагат подробни съображения за неправилно приложение на материалния закон и за необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Искат решението да се отмени и да се постанови решение, с което да се остави в сила заповедта на кмета на община Куклен. Претендират присъждане на разноски. Ответникът - Професионална гимназия по селско стопанство - Куклен не изразява становище. Заинтересованата страна - Александър Михайлов Караджов не изразява становище. Заинтересованата страна - министърът на регионалното развитие и благоустройството, в отговор на касационните жалби изразява становище за неоснователност на касационните жалби и прави искане за потвърждаване на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, подадени от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество, касационните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ. С решение № 194 от 25.01.2012 г. по адм. дело № 320/2011 г., в производство по чл. 34, ал. 2 от ЗСПЗЗ административният съд е отменил като незаконосъобразна заповед № 37/18.01.2011 г., издадена от кмета на Община Куклен с правно основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ за изземване от Професионална гимназия по селско стопанство - Куклен на недвижим имот, представляващ имоти с № 002093, № 002094 и № 00295 местността "Михов орех" в землището на гр. Куклен, обл. Пловдив, и предаване на Атанас Сотиров Бабаев, Слава Сотирова Димитрова и Михаил Александров Караджов, наследница на Сотир Атанасов Бабаев. Първоинстанционният съд е констатирал, че заповедта е издадена от компетентния административен орган, но в случая страда от съществен порок, тъй като при издаването й е нарушен материалния закон. Компетентният орган не е извършил необходимата проверка, поради което не е установил, че е налице спор за материално право. Административният съд е установил, че съгласно Акт за публична държавна собственост № 425/09.10.1997 г., дворно място с площ от 36500 кв. м в регулация и 27750 кв. м извън регулация, ведно с построените в него сгради: караулно помещение с площ от 78 кв. м, физкултурен салон и стол с площ от 540 кв. м, учебно-техническа работилница с площ от 780 кв. м, бензиностанция с площ от 36 кв. м, гараж с площ от 624 кв. м, находящо се в с. Куклен, общ. Родопи и представляващо имот пл. № 17 - за стопански двор на СПТУ по селско стопанство, е публична държавна собственост. В Акт за публична държавна собственост № 425/09.10.1997 г. изрично е посочено, че правата за управление върху държавния имот са предоставени на Професионална гимназия по селско стопанство - гр. Куклен. Съдът е установил, че с решение № 12/21.04.1999 г. Поземлената комисия на община Родопи, Пловдивска област, е възстановила на наследниците на Сотир Атанасов Бабаев правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху следните имоти в местността Харманите в землището на гр. Куклен, установени с решение на ПРС от 13.04.1994 г. по гр. д. № 3021/1993 г.: лозе с площ от 5,100 дка и нива с площ от 0,800 дка. Също така съдът е установил, че с решение № 12/13.12.1999 г. Поземлената комисия на община Родопи, Пловдивска област, е възстановила на наследниците на Сотир Атанасов Бабаев правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху имот с площ от 5,482 дка в местността "Михов орех" в землището на гр. Куклен, представляващ имот № 002080 по картата на землището. Първоинстанционният съд е установил че с молба вх. № 4142/09.11.2010 г. наследниците на Сотир Атанасов Бабаев с искане да бъдат въведени във владение на посочените имоти. Със Заповед № 37/18.01.2011 г. на Кмета на Община Куклен, издадена по повод посочената молба на наследниците на Сотир Атанасов Бабаев, е постановено от ПГСС да се изземе владението на имот № 002093, № 002094 и № 002095 в местността "Михов орех" в землището на гр. Куклен, Пловдивска област, да се изпрати покана за доброволно изпълнение на заповедта, и в случай че имотите не бъдат освободени доброволно, да се пристъпи към принудително изпълнение на заповедта. Административният съд гр. Пловдив е изслушал съдебно-техническа експертиза с вещото лице Васил Герасимов, който е изготвил комбинирана скица, в която е показано местоположението на тези имоти и каква част от полигона заемат съгласно границите му, определени с АДС № 425/09.10.1997 г. Първоинстанционният съд възприел и кредитирал експертното заключение като обосновано, изготвено компетентно и безпристрастно. Така постановеното съдебно решение е правилно. Първоинстанционният съд добре е изяснил фактическата обстановка. При обсъждането на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът се е съобразил с всички искания и доводи на страните, изградил е правилни изводи и е приложил правилно нормативната уредба. Съдът правилно е приел, че заповедта на Кмета на Община Куклен, с правно основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ е издадена в нарушение на административно-производствените правила и на материалния закон, поради което първоинстанционният съд на основание чл. 172, ал. 2, във вр. с чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК правилно я е отменил с обжалваното решение. Неоснователно е твърдението в касационните жалби, че оспорващият - Професионална гимназия по селско стопанство /ПГСС/ - гр. Куклен не е надлежна страна в процеса и не е активно легитимирана да оспорва заповедта, тъй като не е собственик на спорния имот. Оспорващата страна е адресат на оспорената заповед, поради което за нея съществува пряк и непосредствен правен интерес от оспорването. Видно от АПДС № 425/09.10.1997 г., че имотите включени в него, част от които са и спорните, са публична държавна собственост, които са предоставени за владение и ползване на ПГСС - гр. Куклен. Предвид на това, противно на приетото от административния орган в заповедта, последната е ползвала и владеела имота на правно основание, което обстоятелство е едно от кумулативно предвидените изисквания на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, при наличието на което прави издаването на заповедта невъзможно. В тази връзка, съдът правилно е забелязал, че предмет в производството по чл. 34, ал. 2 от ЗСПЗЗ е установяването на липсата на владение, а не на собственост. Правилно също е приел, че в случая при наличието на представено решение от страна на втория касатор за възстановяване на земеделски имот в границите на този по АПДС е налице спор за материално право, който е предмет на друго производство, още повече, че не е била проведена процедурата по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, съгласно която въз основа на издадена скица по реда на чл. 13 от с. правилник да са определени прилежащите площи към съществуващите в имота сгради. При издаването на заповедта, административният орган не е изследвал и не се е съобразил с всички тези законови изисквания. Не се е съобразил и с гарантираното, посредством разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ППЗСПЗЗ право на собственост на държавата върху земите, които са предоставени за ползване на учебните заведения, в съответствие с тяхната основна дейност. Правилно е приел и че силата на присъдено нещо с решението на ПРС от 13.04.1994 г. по гр. д. № 3021/1993 г., с предмет - спор за собственост върху същия имот не се простира върху ПГСС, тъй като същото учебно заведение не е било страна по него. По изложените съображения решаващият съдебен състав счита, че атакуваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационните жалби пороци, което налага отхвърлянето им като неоснователни. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение