Решение № 14935 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11011/2014 г.

Решение № 14935 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11011/2014 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на кмета на община Стара Загора против решение № 135 от 23.07.2014 г. по адм. дело № 125/2014 г. на Административен съд - Стара Загора, с което е отменена негова заповед № 10-00-325 от 20.02.2014 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се иска отмяната му. Ответната страна Симеон Мичев Симеонов оспорва жалбата. Останалите ответници не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорването за допустимо, а заповедта за незаконосъобразна поради неспазване на установената форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед е разпоредено премахването на незаконен строеж по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ: "Заведение за бърза закуска (преустройство на кафе-аперитив със разгърната застроена площ 89.00 кв. м., строеж четвърта категория)", находящ се в УПИ I жил. строителство, пл.№ 2741 от кв.20 по плана на гр. Стара Загора, изпълнен съгласно одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, отменени с влязла в сила заповед на началника на РДНСК-Югоизточен район. Правилно решаващият съд приема, че описанието на строежа чрез възпроизвеждане на наименованието му, дадено с отменените строителни книжа, без да се посочва изпълнени ли са фактически и какви по вид, характер и местоположение СМР, е незаконосъобразно и препятства съдебния контрол на акта. От заключенията на съдебно-техническите експертизи е установено, че процесното преустройство е извършено чрез промяна на обзавеждането, като не са извършвани строителни работи по носещи, ограждащи и преградни строителни елементи, а единствено монтажни работи. Последните не съответстват напълно на отменения проект. Това обосновава извод, че в случая е наложително точно описание на изпълнените без строителни книжа СМР, за да може да се индивидуализира предмета на премахване. Липсата на тази задължителна част от заповедта по чл. 225а, ал.1 ЗУТ правилно е определена като съществено нарушение във формата, което е основание за отмяната й. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,