Решение № 4369 от 14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14006/2019 г.

Решение № 4369 от 14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14006/2019 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на доктор Л. Алексов, в качеството си на титуляр на практиката и представляващ Амбулатория за индивидуална практика за първична дентална помощ, против Решение № 492/14.10.2019 г. на Административен съд Монтана, постановено по адм. дело № 413/2019 г., с което е отхвърлена жалбата му против Заповед за налагане на санкция № 12/29–06-238/26.07.2019 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса – Монтана (РЗОК - Монтана), с която, на основание § 6 от Национален рамков договор за дентални дейности, сключен между Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и Български зъболекарски съюз за 2018 г. (НРД за ДД за 2018 г.) и чл. 145, ал. 1 от НРД за ДД за 2017 г., на касатора е наложена санкция – финансова неустойка в размер на 50 лева. В жалбата се твърди, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, тъй като извършеното нарушение е маловажно, поради което счита, че следва да се приложи Закона за административните нарушения и наказания. При наличие на изтъкнатото касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК моли съдът да отмени обжалваното съдебно решение и да уважи жалбата срещу заповедта. Ответникът – директорът на Районна здравноосигурителна каса – Монтана оспорва основателността на касационната жалба. Сочи, че първоинстанционното решение е правилно, поради което иска същото да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението следва да бъде оставено в сила, тъй като първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, като правилно е приел, че са налице основанията за налагане на санкцията. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. От фактическа страна по делото е установено, че административното производство е започнало със заповед № 12/17–382/1.07.2019 г., с която директорът на РЗОК – Монтана на основание чл. 72, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) e наредил да се извърши пълна проверка за периода от 1.04.2017 г. до месец 07.2019 г. относно на дейността на Амбулатория за индивидуална практика за първична дентална помощ, с титуляр на практиката д-р Л. Алексов, по отношение на изпълнението на индивидуален договор № 120101/27.04.2018 г. за оказване на извънболнична дентална помощ, сключен с НЗОК. Резултатите от проверката са обективирани в протокол № 12/17-382/8.07.2019 г., в който е отразено констатирано на 9.02.2019 г. нарушение от титуляра на практиката, изразяващо се в неизпълнение на изискването при първо посещение за съответната календарна година, лекарят по дентална медицина задължително да извършва обстоен преглед със снемане на зъбен статус на ЗОЛ. Въз основа на събраните доказателства, проверяващият екип е приел, че по този начин ЛЗ - Амбулатория за индивидуална практика за първична дентална помощ, представлявана от д-р Л. Алексов, е нарушила условията и реда за оказване на извънболнична дентална помощ, определени в чл. 84, ал. 1, т. 2, чл. 88, ал. 1 и ал. 2 от НРД за ДД за 2017 г., във връзка с § 6 от НРД за ДД за 2018 година. С възражение вх. № 29–06–235/12.07.2019 г. по описа на РЗОК – Монтана, жалбоподателят е оспорил констатациите на контрольорите, обективирани в протокол № 12/17-382/8.07.2019 г., което възражение е било отхвърлено като неоснователно с Решение № 1/18.07.2019 г. на Арбитражна комисия, назначена от директора на РЗОК - Монтана по чл. 75 ЗЗО. Със Заповед за налагане на санкции № 12/29-06-238/26.07.2019 г., издадена на основание чл. 75, ал. 1 ЗЗО и чл. 142, ал. 1 от НРД за ДД за 2018 г., директорът на РЗОК - Монтана е наложил на ЛЗ - Амбулатория за индивидуална практика за първична дентална помощ, представлявано от д-р Л. Алексов, санкция "финансова неустойка" в предвидения в чл. 145, ал. 1 от НРД за ДД за 2017 г. минимален размер от 50 лева. С Решение № 492/14.10.2019 г. по адм. дело № 413/2019 г. Административен съд Монтана е потвърдил заповедта за налагане на санкции. За да постанови този резултат административният съд е приел, че същата е издадена от компетентен административен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и не е налице нарушение на материалния закон, съответно актът е съобразен с целта на закона. Решението е правилно. В хода на производството пред Административен съд Монтана са проверени констатациите на органа, обусловили издаването на заповедта за налагане на санкции. Съгласно разпоредбата на чл. 88, ал. 1 от НРД за ДД за 2017 г. при първо посещение за съответната календарна година лекарят по дентална медицина задължително извършва обстоен преглед със снемане на зъбен статус на ЗОЛ, а съгласно ал. 2 на същия член лекарят попълва за всяко ЗОЛ месечен "Амбулаторен лист", в който се отразява обстоен преглед със снемане на зъбен статус и/или оказаната дентална помощ. Между страните по делото не е спорно, че при първо за съответната календарна година посещение на 9.02.2018 г. в амбулаторията, титуляр на която е д-р Л. Алексов, не е извършен обстоен преглед със снемане на зъбен статус на ЗОЛ Н. Найденов, като такъв преглед не е отразен в Амб. лист № 000072/9.02.2018 година. При установените относими за правния спор факти, първоинстанционният съд аргументирано е приел в обжалваното решение, че лечебното заведение безспорно е извършило описаното в заповедта нарушение, за което е наложено и съответното по вид и размер наказание. Видно от нормата на чл. 8, ал. 1 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) са определени лечебни заведения за извънболнична помощ, които могат да бъдат организирани като индивидуална практика за първична медицинска помощ (ИППМП) и е предвидена възможност да се учредяват от физически лица – лекари по дентална медицина (чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗЛЗ). В чл. 13, ал. 1 ЗЛЗ законодателят изрично е предвидил, че ИППМП се организира и осъществява от лекар по дентална медицина, който се регистрира по реда на чл. 40 ЗЛЗ. В конкретния случай, именно от физическо лице лекар е учредено процесното лечебно заведение на д-р Л. Алексов, което макар и наименувано "Албулатория за за индивидуална практика за първична дентална помощ", не се разграничава от физическото лице - неин учредител. Същото лице е било адресат на административния акт, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че административният акт е издаден при спазване предвидения в чл. 75 ЗЗО законов ред. С оглед подаденото от д-р Л. Алексов възражение Арбитражната комисия е потвърдила констатациите на длъжностните лица, извършили проверката, като за това е уведомен директорът на РЗОК – Монтана. Последният мотивирано е разпоредил издаване на заповедта за налагане на санкции, в съответствие с установеното в протокола от проверката нарушение на жалбоподателя, действащ като Амбулатория за индивидуална практика за първична дентална помощ. Неоснователни са доводите и възраженията, изложени в касационната жалба, че административният акт е издаден в противоречие на материалния закон, тъй като при налагането на санкцията не е изтекъл едногодишният срок, предвиден в ЗАНН за налагане на санкции и не е настъпила щета. Административен съд Монтана надлежно и аргументирано обсъжда в решението си основанието за неприложимост на разпоредбите на ЗАНН в конкретния казус, като правилно сочи, че се касае за неизпълнение на договорни отношения, възникнали за касатора по силата на сключения от него с НЗОК договор за оказване на първична извънболнична помощ № 12101/27.04.2017 г., както и за съответно приложение на § 6 ПЗР от НРД за ДД за 2018 година. С оглед на изложеното, Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно заявените претенции на ответника по касация за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на РЗОК – Монтана сумата от 100 (сто) лева, юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение