Решение № 15397 от 14.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6400/2017 г.

Решение № 15397 от 14.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6400/2017 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационни жалби на П. Б. Г., А. Б. С. чрез техния пълномощник и на М. Е. Е. срещу решение № 15/2.03.2017 г. по адм. д. № 158/2016 г. на Административен съд Ш. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му. Ответникът по касационните жалби - кметът на О. Ш. чрез своя процесуален представител намира касационните жалби за неоснователни. О. С. И. Станков, Д. Д. Г., К. Й. Т., С. Н. С., В. П. С., И. И. И., Д. Е. М., А. А. Й. и ТД М. К. не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. За да се произнесе по съществото на касационните жалби, разгледани съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от А. Б. С. срещу заповед № РД-25-945/9.05.2016 г. на кмета на община на Ш., с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ и чл. 110, ал. 1, т. 1 и т. 4 ЗУТ е одобрен проект за изменение на подробен устройствен план - ПР и ПЗ с РУП с обхват УПИ V-2174, в кв. 254 съгласно скицата -предложение и заданието за проектиране, представени от възложителя, като с ПР и ПЗ се променят параметрите на застрояване "от устройствена зона "Жм" в "Цож", начин на застрояване-запазва се свързано основно застрояване към ул. "Х. Б." и свободно във вътрешната част на имота. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, съдът е развил следните доводи: Предмет на обжалвания план е имот УПИ V-2174, съсобствен на ТД "Мадарски конник" и С. И. С., които са съгласни с исканата промяна на ПУП, като и от двамата има подадено заявление за административна услуга. Кметът на община Ш. е допуснал със заповед изработването на проект за изменение на ПУП-ПЗ едновременно с РУП, като се определени застрояване на втора основна сграда и допълващо застрояване в имота и проектът да бъде съгласуван с Министерството на културата. Министерството на културата е съгласувало" обемно-устройствено проучване, задание за проектиране, ПУП-ПЗ и РУП за сграда със смесено предназначение в имота" с изискване проектната документация по част "Архитектура" и "ПБЗ" в следващата фаза на проектиране да бъде представена за разглеждане в НИНКМ и съгласуване по чл. 83 и чл. 84 ЗКН. Съдът е приел, че върху графичните материали на ПУП-ПЗ /стр. 125 и РУП - стр. 178/ е направена заверка с печат, поради което са изпълнени изискванията на чл. 84, ал. ЗКН. Според съда одобреният ПР е само в отреждането на имота за централна обществено-жилищна зона- Цож, без да се променят регулационните линии. Налице е и пълно съответствие между регулационния план и плана за застрояване. Характерът на застрояването на новопредвидената сграда на основно застрояване е ниско, а начинът на застрояване-свободно. Допълващото застрояване е на юг, до основното застрояване, на южната регулационна линия и на 3 метра от източната и западната странични регулационни линии. За допълващото застрояване от юг, то е допустимо, ако калканните стени на постройките покриват заварени или новопредвидени такива в съседния урегулиран имот, в какъвто смисъл е решението на ОбЕСУТ по протокол от 17.11.2015 г. В графичната част не е предвидено надстрояване и пристрояване на сграда с идентификатор. 48.2, която сграда не се пази като елемент от застрояването съгласно действащия застроителен и регулационен, което се установява от заключението на вещото лице, поради което доводите на оспорващия досежно посочената сграда са неотносими към предмета на делото. На последно място, посоченото в изготвения проект за изменение на ПУП-ПЗ, че поради съществуващото свързано застрояване няма възможност за създаване на паркоместа, в случая това е допустимо с оглед разпоредбата на чл. 43, ал. 2 ЗУТ - обективно съществуваща невъзможност. Така постановеното решение е необосновано и при съществени процесуални нарушения. На първо място, съдът изобщо не е изяснил всички релевантни по делото факти, а приетите за установени от него такива не се подкрепят от доказателствата по делото. Приложените по делото документи, съдържащи се в преписката, са противоречиви, като има разминаване както между текстовата им част, така и разминаване между графичните части, отнасящи се до одобреното изменение. Разминаванията не са изяснени от съда, още повече, че вещото лице заявява, че гарфичните материали са два, не са еднакви и приема за графично отразяване на одобреното изменение на ПУП-ПЗ, този, който е на стр. 125. В този смисъл съдът не е изследвал въпроса има ли графична част, която да удовлетворява изискването на чл. 113, ал. 6 ЗУТ, задължаващо административния орган да изготви и работни устройствени планове в обхват имотите, за които се отнася изменението на подробните устройствени планове в защитени територии на културно наследство, заедно с непосредствено съседните имоти. В представената обяснителна записка от една страна е записано, че се предвижда застрояване - пристройка към съществуваща жилищна сграда на лицето и допълващо застрояване, от друга - след зачерквания основна сграда-свободно стояща в имота, както и че частта от съществуващата жилищна сграда на частното лице, долепена до УПИ ІV-1273 остава с временен статут. Характерът на съществуваща част от жилищна сграда не може да бъде с временен статут и може да се направи извода, че се касае за непремахната част от незаконно построената сграда, която не е изцяло съборена. В този аспект видно от заповед за премахване от 22.11.2007 г. е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж "пристройка на два етажа по южната регулационна линия и надстрояване на съществуваща едноетажна сграда в югозападната част на процесния имот, извършено от С. И. С.". Представен е и протокол, от който е видно, че постройката е премахната до вид, негоден за ползване. От заключението на вещото лице обаче се установяват други факти-сградата не се пази като елемент на застрояването по действащите ПР и ПЗ, но сградата е на 50 м в имота на жалбоподателя - УПИ ІV-1273, като стрехата й е на височина 2,35 от оградата и е също в този имот. В съдебно заседание, вещото лице обяснява, че сградата е незаконна, съобразно протоколите е съборена, но навлиза в имота на жалбоподателя като съществуваща. Поради това изводът на съда, че доводите на оспорващия досежно посочената сграда са неотносими към предмета на делото, е необоснован. Съдът изобщо не е изследвал факта налице ли е такава незаконна сграда, навлиза ли в имота на жалбоподателя, както и част от нея ли е приета за сграда с "временен статут. На второ място, неизяснен е въпросът как предвидената сграда на допълващо застрояване е допустима като предвидена такава на южната регулационна линия, след като съгласно чл. 42, ал. 2, предл. 2-ро постройки на допълващото застрояване могат да се изграждат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния урегулиран поземлен имот, или плътни огради. Съдът само е посочил, че в този смисъл е решението на ОбЕСУТ по протокол от 17.11.2015 г., но същото е само в смисъл, че "следва да бъде предвиден ПУП за покриване на калкани, а не изграждане на ограда". Съдът не е изяснил въпроса има одобрен такъв ПУП, нито е изложил доводи за съществуващата ограда с надлежно разрешение за строеж, а при липсата на такъв ПУП такова допълващо застрояване е недопустимо да се предвижда с обжалваната заповед. Изводът на съда в тази насока е неподкрепен с доказателства. Липсват установени факти и за заключението на съда, че са спазени изискванията на чл. 84, ал. ЗКН. В становището на Министерството на културата е записано, че съгласува обемно-устройствено проучване, задание за проектиране, ПУП-ПЗ и РУП за сграда със смесено предназначение в имота" с изискване проектната документация по част "Архитектура" и "ПБЗ" в следващата фаза на проектиране да бъде представена за разглеждане в НИНКМ и съгласуване по чл. 83 и чл. 84 ЗКН, а в описателната му част е записано, "надстрояване на съществуваща едноетажна полумасивна постройка в югозападния ъгъл на имота и преустройството и в жилищна". Печатът на стр. 125 - графична част гласи, че "Министерство на културата съгласува по чл. 84, ал. 1 ЗКН във връзка с представено писмено становище на НИНКМ представените графични материали", но цитираните от съда становища от Националния институт за недвижимо културно наследство с вх. № не се откриват по делото. На тази плоскост изобщо не е изяснено какво точно е съгласувано от Министерството на културата и от Националния институт за недвижимо културно наследство. На следващо място, императивното изискване на чл. 43, ал. 1 ЗУТ е, че за нови сгради необходимите гаражи и места за паркиране задължително се осигуряват в границите на урегулирания поземлен имот. Приетото от съда наличие на изключението по чл. 43, ал. 2 ЗУТ повтаря изразеното в обяснителната записка, но не освобождава нито административния орган, нито съда да посочи конкретни причини за това, подкрепени с доказателства. На последно място, съдът не е изложил и мотиви за принципното положение на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ с оглед допустимостта на основно застрояване в съседни урегулирани имоти в хипотезата и на свързано и на свободно застрояване. Предвид изложеното обжалваното решение е необосновано и постановено при допуснати нарушения на съществени процесуални норми. Приетите факти не се подкрепят от посочените от съда доказателства, а представените такива не са обсъдени в цялост и съотносимост към релевантните за установяване факти. Поради това настоящата инстанция не може да провери крайният извод на съда за законосъобразност на обжалваната заповед с оглед приложението на материалния закон. Това налага обжалваното решение да бъде отменено, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване мотивите на настоящето съдебно решение. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,