Решение № 13666 от 15.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3637/2019 г.

Решение № 13666 от 15.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3637/2019 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба, подадена от "СИ И ДЖИ ВЕНЧЪРС БЪЛГАРИЯ" ЕАД, чрез адв. Матев, срещу решение № 6792 от 19.11.2018 г. постановено по адм. дело № 1248 по описа за 2018 г. на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № СФР17-РД-77-44/24.08.2017 г., издаден от органи по приходите при Столична община, потвърден с Решение № СОА17-РД28-24/24.11.2017 г. на кмета на Столична община.

Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора по делото са ангажирани доказателства за отчетната стойност на имотите, както и документи за собственост и данъчни декларации, които са игнорирани от съда. Твърди, че са нарушени принципите на ДОПК - на служебното начало и обективност при извършване на ревизията, всестранност и пълнота на доказателствата, обоснованост на актовете - нарушения на чл. 3, ал. 2, чл. 5, чл. 6, ал. 3 ДОПК. Излага доводи за неправилност на правните изводи на съда, както и за нищожност на оспорения акт. Иска се отмяна на решението и отмяна на процесния РА, както и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – кметът на Столична община, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Касаторът излага идентични доводи с тези, поддържани в рамките на първоинстанционното производство.

С решението си АССГ е отхвърлил жалбата на "СИ И ДЖИ ВЕНЧЪРС БЪЛГАРИЯ" ЕАД против Ревизионен акт № СФР17-РД-77-44/24.08.2017 г., издаден от органи по приходите при Столична община, потвърден с Решение № СОА17-РД28-24/24.11.2017 г. на кмета на Столична община. С РА са установени задължения за довнасяне в размер общо на 224 832,83 лв. за ревизираните данъчни периоди 1.01.2012 г. до 31.12.2014 г., в т. ч. за:

• данък недвижими имоти (ДНИ) - 37 769,81 лева и за лихви ДНИ - 15 022,70 лева;

• за такса битови отпадъци (ТБО) - 124 938,37 лева и за лихви ТБО - 47 101,95 лева.

Горните задължения са установени за недвижим имот на дружеството - земя, УПИ ХХХ в кв. 50, с административен адрес гр. София, район Витоша, кв. Бояна с площ по скица 10 385 кв.м., придобит с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 77, том. I, рег. № 0818, дело № 71.

За да установят задълженията, органите по приходите са взели предвид отчетната стойност на имота, посочена в счетоводството на дружеството - по сметка 201 Земи и сметка 302 Материали за периода 2012 г., 2013 г. и 2014 г., декларираното в годишния финансов отчет за дълготрайните активи за същите отчетни периоди, отчети за финансовото състояние към 31.12. на 2012 г., 2013 г. и 2014 г., скица на поземления имот от 8.02.2013 г. и подадени декларации за имота по реда на ЗМДТ. По време на ревизионното производство е констатирано, че имотът на дружеството попада извън границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване през тези години. За 2012 г. е установено, че имотът попада в сектор 4, като от дружеството има подадена декларация по чл. 23, ал. 1 с вх. № ДП-2-997/11.11.2011 г. за 2011 г. за разположен съд за отпадъци с кратност на извозване един път седмично. Установено е, че процесният недвижими имот е деклариран първоначално с декларация по чл. 17 ЗМДТ с вх. № 17-09-292/10.05.2007 г. с отчетна стойност 13 236 358,00 лв. и коригираща декларация по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ с вх. № 17-09-836/11.12.2007 г. с отчетна стойност 13 368 377,00 лв. В РА са обсъдени подадените от касатора коригиращи декларации (декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № 1709292/18.11.2015 г. за намаляване на отчетната стойност на имота в размер на 4 439 128,00 лв. на основание Оценителски доклад на "БА ВЛЕК" от дата 30.12.2014 г. и декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № 1709292/3.12.2015 г. с отчетна стойност на имота 2 118 678,00 лв. на основание Оценителски доклад на независим оценител с ефективна дата на оценката 1.11.2015 г.). И за двете коригиращи декларации проверяващите са приели, че касаят период извън ревизирания, поради което няма да бъдат разглеждани на основание чл. 19, ал. 3, изречение 2 ЗМДТ.

За да постанови решението си, съдът въз основа на събраните доказателства по делото е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, като в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Мотивирал е извод, че РА е постановен при правилно приложение на материалния закон. Съдът е приел, че с коригиращата декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № 1709292/18.11.2015 г. за намаляване на отчетната стойност на имота от 13 368 377,00 лв. до 4 439 128,00 лв. дружеството не е спазило изискванията на чл. 14, ал. 3 ЗМДТ, а именно: при промяна на някое обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, данъчнозадълженото лице уведомява общината по реда и срока по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ, т. е. в 2-месечен срок. Позовал се е на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗМДТ като е счел, че промяната в отчетната стойност поражда данъчен ефект считано от първи януари на следващата година, т. е. от 1.01.2015 г. и при условие, че е осчетоводена и декларирана съгласно нормативно определения ред и срок. Относно другата коригираща декларация, съдът е посочил, че оценителския доклад е с ефективна дата на оценката 1.11.2015 г. и касае период извън ревизирания. За да приеме за неоснователна жалбата на "СИ И ДЖИ ВЕНЧЪРС БЪЛГАРИЯ" ЕАД, съставът на АССГ се е мотивирал и с извършеното от органите по приходите сравнение с декларираната отчетна стойност и данъчната оценка на имота. Приел е, че проверяващите са приложили правилно съответните ставки на данъка към тази отчетна стойност за всеки от ревизираните периоди, както и че вярно са определили задълженията за ДНИ и ТБО, в това число като основания за събиране на таксата, предвид че за 2013 г. и 2014 г. имотът не попада в зоната за организирано сметоизвозване.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Касаторът поддържа довод, както по време на административното производство така и в съдебното производство, че са нарушени основни принципи на ДОПК, които не се споделят от настоящия касационен състав. Данъкът за недвижимия имот, както и таксата за битови отпадъци са определени правилно, което се установява от доказателствата по делото. Процесният имот – земя се намира в урбанизирана територия, като УПИ е с начин на трайно ползване "за спортен център и хотелски апартаменти" и съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ се облага с данък недвижими имоти. За недвижимия имот касаторът дължи и ТБО по чл. 62 и чл. 63, ал. 1 ЗМДТ, тъй като в хода на проведения съдебен контрол е доказано, че за тези услуги общинският съвет е определил размера на таксата, имотът попада в района на предоставянето им и услугите фактически са предоставени от общината през 2012 г., 2013 г. и 2014 г. При изчисляване на размера на ТБО е взето предвид, че през 2013 г. и 2014 г. имотът не попада в зоната за предоставяне на услугата организирано сметоизвозване съгласно чл. 71 ЗМДТ.

В случая правилно и обосновано е преценено от съда, че размерът на ДНИ и ТБО е определена законосъобразно от административния орган въз основа на "Отчетна стойност", съгласно § 1, т. 17 ДР на ЗМДТ, която е стойността при счетоводното завеждане на актива в размер на 13 368 377 лв., и която стойност не е променена през ревизираните периоди. За процесните периоди не е налице намаляване на отчетната стойност на имота и такова намаляване не е отразено в счетоводните регистри на дружеството, поради което законосъобразно дължимите ДНИ и ТБО са изчислени въз основа на отчетната стойност на имота, която е по-висока от данъчната оценка на имота.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗМДТ данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 от същия закон към 1 януари на годината, за която се дължи. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗМДТ данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е отчетната им стойност. По смисъла на дефиницията на § 1, т. 17 от ДР на ЗМДТ "отчетна стойност" е стойността при счетоводното завеждане на актива или обезценената/преоценената стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане. При определяне размера на дължимите ДНИ и ТБО приходният орган е съобразил размера на отчетната стойност, по която имотът е заведен в сметка 201 в счетоводството на касатора. Съгласно т. 7. 1 от СС № 16, след първоначалното признаване като актив всеки отделен дълготраен материален актив следва да се отчита по цена на придобиване, намалена с начислените амортизации и натрупаната загуба от обезценка.

С оглед изложеното, настоящият състав на ВАС, Осмо отделение счита, че липсват касационни основания за отмяна на решението на административния съд, поради което същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК, във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на ответника по касация се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение и за касационното производство в размер на 6026,64 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение,