Решение № 2277 от 29.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6916/2015 г.

Решение № 2277 от 29.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6916/2015 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Васко Йорданов Мишев от град Враца, против решение № 25/15.04.2015 г., постановено по адм. д. № 23/2015 г. по описа на Административен съд - Видин, с което е отхвърлена жалбата му срещу Отказ изх. № 374/1.10.2014 г. на Кметски наместник на с. Плешивец да му се издаде удостоверение за наследници на Марко Мишов Иванов. Иска отмяна с довод за необоснованост и незаконосъобразност. В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на решението като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и решаване на делото по същество с отмяна на оспорения административен акт и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по прилогане на закона. Ответната страна - Кметският наместник на с. Плешивец, не взима становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Видин е отхвърлил жалбата на Васко Йорданов Мишев от град Враца срещу Отказ изх. № 374/1.10.2014 г. на Кметски наместник на с. Плешивец да му се издаде удостоверение за наследници на Марко Мишов Иванов. За да постанови съдебния си акт, съдът е приел, че удостоверение за наследници се издвава въз основа на представен акт за смърт, с който се удостоверява факта на смъртта на наследодателя и след проверка на данните в регистъра на населението. След като за наследодателя на молителя - Марко Мишов Иванов, не е бил представен акт за смърт като официален документ с доказателствена сила, не е налице материално-правната предпоставка за издаване на удостоверение за наследници на това лице. Съдът е посочил, че заинтересованото лице може да установи правата си по съдебен ред съгласно чл. 542 ГПК. Решението е правилно, подробно мотивирано и съобразено с материалния закон. Изводите на съда съответстват на доказателствата по делото и на приложимата правната норма. Фактите по делото са правилно установени. Обосновани са изводите на съда, че предмет на съдебно оспорване е отказ на кметски наместник на с. Плешивец да издаде на молителя (касатор в настоящото производство) удостоверение за наследници на наследодателя Марко Мишов Иванов. Съдът е изследвал приложимия закон и е достигнал до законосъобразни правни изводи. При липсата на акт за смърт на Марко Мишов Иванов разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24 април 2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението не дава възможност за издваване на удостоверение за наследници. Законът изисква кумулативно да са налице и двете условия - наследодателят да е вписан в регистъра на населението и за него да е съставен акт за смърт. Фактът, че към момента на подаването на молбата, акт за смърт не е бил съставен, е категорична пречка за издаване на удостоверение за наследници. Правилно съдът е насочил молителя, който има право да защити правата си по реда на чл. 542 ГПК - с молба до районния съд да поиска да бъде установен правнозначимия факт - смъртта на лицето и да бъде съставен акт за смърт. В отговор на подробно мотивираните оплаквания за необоснованост на решението, довела до неправилно приложение на материалния закон, настоящият състав намира следното: В случаите, когато е било поискано издаване на удостоверение за наследници на лице, което има съставен акт за смърт, но при липса на регистри на населението, съдебната практика е категорична, че съответната общинска администрация е длъжна да издаде удостоверение за наследници. Именно на тази съдебна практика са основани и преобладаващата част от твърденията на касатора. настоящият казус, обаче, не попада в така визираните случаи, доколкото липсва (не е издаден) акт за смърт на наследодателя. При това касаторът и не твърди да има издаден акт за смърт на наследодателя. Липсата на съставен акт за смърт като официален документ с доказателствена сила за отразените в него данни по смисъла на чл. 2, ал. 2 и чл. 34, ал. 2 от ЗГР, по арг. от чл. 38, ал. 4 ЗГР, създава задължение за заинтересованото лице първо да установи правата си по съдебен ред, в производство по чл. 542 ГПК. В този смисъл е и Решение № 8123/13.06.14 г. по адм. д. № 1005/14, Трето отделение Предвид изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претендираните от касатора разноски не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,