Решение № 7050 от 13.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15058/2018 г.

Решение № 7050 от 13.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15058/2018 г., VIII о., докладчик съдията Красимира Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. С решение № 2219 от 19.11.2018 г., постановено по адм. д. № 1808/2018 г., Административен съд – В. е отменил Решение на началника на Митница-В. с рег. № 32-166796/11.06.2018 г. към MRN 18 BG002005 H0005022/03.04.2018 г., подадена от "Милки груп био" ЕАД, с което е отказано приемането на митническата стойност на декларираната стока по митническата декларация от 03.04.2018 г., определена е нова митническа стойност на внасяната стока – палмова мазнина и е разпоредена корекция на кл. 46 и кл. 47 от митническата декларация, както и да се вземе под отчет начисления размер на държавните вземания. В резултат на извършената корекция е начислено и взето под отчет мито /А00 в размер на 10 153,51 лв., които са заплатени ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания. С решението Митница В. е осъдена да заплати на "Милки груп био" ЕАД разноски по делото в размер на 1 270 лева. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от началника на Митница В., чрез процесуалния му представител юрк. Тодорова. В същата се прави оплакване, че първоинстанционното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - В., като в условията на евентуалност се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Съобразно данните от заповед № ЗМФ–1318 от 27.12.2018 г. на министъра на финансите за осъществени структурни промени, като касационен жалбоподател е вписан по делото директора на Териториална дирекция "Северна морска" – гр. В. Ответникът - "Милки груп био" ЕАД е оспорило чрез адвокат - пълномощника си касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационна жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и посочените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество КЖ е основателна. С решението си Административен съд – В. е отменил Решение на началника на Митница-В. с рег. № 32-166796/11.06.2018 г. към MRN 18 BG002005 H0005022/03.04.2018 г., подадена от "Милки груп био" ЕАД, с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ, вр. чл. 74, § 2, буква б) МК, вр. чл. 140 от Регламента за изпълнение, вр. чл. 5, т. 39, вр. чл. 77, § 1, вр. чл. 85, § 1, вр. чл. 101, § 1, вр. чл. 102 МК, вр. чл. 54, ал. 1 и чл. 56 ЗДДС е: отказано приемането на митническата стойност на декларираната стока по митническата декларация от 03.04.2018 г.; определена е нова митническа стойност на внасяната от "Милки груп био" ЕАД стока – палмова мазнина IFFCO HQPR, с произход Малайзия, ТАРИК код 1511909900 – 1,37 лв. /кг., установена по 18 BG002002 Н0010882/19.01.2018 г.; разпоредена е корекция на кл. 46 и кл. 47 от митническата декларация, както и да се вземе под отчет начисления размер на държавните вземания, и в резултат на извършената корекция е начислено и взето под отчет мито /А00 в размер на в размер на 10 153,51 лв., с ДДС, които са заплатени, и ДДС. Д. суми за доплащане 3 152 лв., и ДДС 7 635, 07 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания, като на основание чл. 77, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за длъжник е определен "Милки груп био" ЕАД. Съдът е описал установената фактическа обстановка по издаване на процесното решение на началника на Митница-В., тълкувал е правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване и е анализирал относимите норми на националното право. Съдът е посочил наличието на задължение за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане и впоследствие на решението за корекция, което произтича от общото правило на чл. 22, § 7 МК, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. В тази връзка е прието, че лицата - адресати трябва да разполагат с възможност да представят по надлежен и подходящ начин своето становище относно елементите, на които административният орган възнамерява да основе своето решение. Според съда това императивно изискване в случая не е спазено, тъй като в рамките на проведеното административно производство митническите органи не са осигурили на жалбоподателя правото да бъде изслушан по релевантните към процедурата по чл. 140, вр. чл. 141 от Регламента за прилагане обстоятелства – в обсъждания казус за определяне на митническата стойност, съобразно договорната стойност на сходни стоки. Установено е, че едва в обжалваното решение са изложени конкретни обстоятелства, обосноваващи съмненията в действителността на договорната стойност, като за нито едно от посочените обстоятелства жалбоподателя не е уведомен преди издаване на крайното решение, нито са изискани обосновка и допълнителни доказателства във връзка с констатираните "несъответствия" и "липсващи" документи. Отделно от това, съдът е приел, че интерпретацията на представените в хода на проверката документи е неправилна. По делото е допусната ССчЕ от чието заключение е видно, че реално платената и подлежаща на плащане цена по фактура № 37638403/03.02.2018 г. е в размер на 64288 USD. Плащането по фактурата е с валутен банков превод. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Основният въпрос по делото е касателно митническата стойност, посочена в MRN 18 BG002005 H0001851/05.02.2018 г. за поставяне под режим "допускане за свободно обращение на стоки, предмет на освободена доставка по ДДС за друга държава членка" на стока – палмова мазнина IFFCO HQPR, с произход Малайзия, ТАРИК код 1511909900. Спорът е дали митническите органи са обосновали "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент, вр. чл. 74, § 2, буква б) от МК за определяне на митническата стойност по процесния внос съобразно договорната стойност на сходни стоки. Съдът правилно е цитирал разпоредбите на чл. 70, § 1 и § 2 МК, според които митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 МК. Правилно е посочено, че когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 МК при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане предвижда възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 МК, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за прилагане те могат да отхвърлят декларираната цена. По време на настоящото производство – с писмени бележки процесуалният представител на касатора е представил писмо на ОЛАФ – Европейска служба за борба с измамите - № ОСМ/2018/18661 от 03.09.2018 г., както и износна митническа декларация В18202000379/01.02.2018 г. за износ на палмово масло. Отбелязаната в нея стойност превишава с около 30 % стойността, декларирана в българската вносна митническа декларация. Настоящият касационен състав счита, че предвид цитираните писмени доказателства обжалваното решение следва да бъде отменено. Доказателствата са нови, от значение са за решаването на делото и касаят установяването на твърдяни по делото факти за действителната митническа стойност на внесената стока – палмово масло. При решаването на делото те не е могло да бъдат обсъдени от първоинстанционния съд. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение преценява спора като неизяснен от фактическа страна, което налага отмяната на обжалваното решение и връщането на делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд трябва да обсъди конкретно събраните в касационното производство писмени доказателства в съвкупност с останалите доказателства по делото и доводите на страните. Въз основа на това съдът следва да направи мотивиран извод дали декларираната от "Милки груп био" ЕАД в MRN 18 BG002005 Н0005022/03.04.2018 г. договорна стойност на стоката – палмова мазнина представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70 § 1 МК, обосновали ли са митническите органи "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 § 2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 и съответно законосъобразно ли е обжалваното митническо решение. При новото разглеждане, съдът дължи произнасяне по разноските в зависимост от крайния изход на делото на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,