Решение № 10150 от 25.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11912/2016 г.

Решение № 10150 от 25.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11912/2016 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на "Национален дворец на културата - Конгресен център С." ЕАД, подадена чрез пълномощник, против решение № 5557 от 8.08.2016 г., постановено по адм. д. № 7149/2014 г. на Административен съд С.-град, с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № МДТ-РД-01-07-33/29.05.2014 г. на началник-отдел и главен инспектор-ръководител ревизия при отдел "Ревизионен контрол и правно-нормативно обслужване" на Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" при Столична община, потвърден с решение № МДТ-РД-01-07-33/29.05.2014 г. на кмета на Столична община. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според него съдът не е изложил своите фактически установявания и не е формирал собствени правни изводи, като не е коментирал наведените от дружеството възражения. Твърди, че съдът не е съобразил, че апортната вноска не е част от отчетната стойност на недвижимия имот. Според касатора актът е незаконосъобразен, тъй като заповедта за удължаване срока на ревизията е издадена от кмета на общината, който не е компетентният за това орган. По подробно изложени съображения иска отмяна на решението и произнасяне по същество с отмяна на ревизионния акт или, алтернативно, връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на сторените разноски. Ответникът кметът на Столична община, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба, като подробни съображения излага в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд подробно е изложил релевантните факти и обстоятелства по спора. Безспорно е установил, че с нарочна заповед кметът на Столична община е определил органите по приходи за установяване, обезпечаване, събиране и контрол на местните данъци и такса битови отпадъци. Директорът на Дирекция "ПАМДТ" при Столична община поименно е определил служителите на дирекцията с компетентност по възлагане на проверки и ревизии за определяне и установяване на задълженията за местни данъци и ТБО. Не е спорно по делото, че с нарочна заповед от 2.04.2013 г. началникът на отдел "Ревизионен контрол и правно-нормативно обслужване" е възложил на главните инспектори Е. Й. - ръководител на ревизия, П. И. и старши инспектор В. П. извършването на ревизия на "НДК Конгресен център С." ЕАД за определяне задълженията за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ и такса за битови отпадъци /ТБО/ за периода 01.01.2008 г. - 31.12.2012 г., с обект на ревизия нежилищните недвижими имоти. Съдът е установил редовно проведена процедура. Изготвеният ревизионен доклад /РД/ per. № МДТ- 2600-906/21.11.2013 г. е връчен на дружеството на 21.11.2013 г. Не е спорно, че възражение от проверяваното дружество не е постъпило. С оспорения пред първоинстанционния съд ревизионен акт № МДТ-РД-01-07- 69/16.12.2013 г. издаден от началник отдел "РК и ПНО", възложил ревизията, и ръководителя на ревизията, на "НДК Конгресен център С." ЕАД са определени допълнителни задължения за довнасяне за ДНИ в размер на 245 031, 53 лв. и за ТБО - 1 468 354, 59 лв. за периода 01.07.2011 г. - 31.12. 2012 г., както и допълнителни задължения за лихви от 279 089, 53 лв. По жалба на дружеството кметът на Столична община е издал решение № МДТ-РД-01 - 07 - 33/29.05.2014 г., с което е потвърдил ревизионния акт. Първоинстанционният съд подробно е изложил фактическите установявания на ревизиращия орган, които е обсъдил в правните си изводи. По делото не е било спорно, че с РМС № 1/09.05.2011 г. е образувано "НДК Конгресен център С. ЕАД с държавно участие в капитала и са обявени за частна държавна собственост имотите, построени в кв. 369, парцел - единствен, местност "околно пространство НДК" по плана на район Триадица, С., с вписан първоначален капитал 371 653 000 лв.. На 12.09.2011 г. е вписано увеличение на капитала - 376 155 000 лв. Не е било спорно между страните, че придобитите сгради са декларирани по реда на чл. 14, ал. 1 ЗМДТ от дружеството с декларации от 27.02.2012 г., както следва: - главната сграда на НДК, декларирана с вх. № 1176 от 27.02.2012 г. като дванадесететажната сграда, включваща зали (с изключение на "Английски двор"), складови площи и открити тераси по АПДС № 02198/23.05.2000 г.; - главна сграда НДК - търговски обекти и складови площи към търговските обекти, по АПДС № 02198/23.05.2000 г. Общата декларирана отчетна стойност за главна сграда НДК от 24 635 670.00 лв. С декларация по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ от 27.02.2012 г. дружеството е декларирало и печатна база НДК и склад към производствена база. С друга декларация от 27.02.2012 г. е декларирана топла връзка, по АПДС № 02199/23.05.2000 г. Дружеството е декларирало по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ и служебен гараж на НДК със застроена площ 6 524 кв. м., по АПДС № 02200/23.05.2000 г.; енергиен център на НДК от1 620 кв. м. и склад /производствен/ енергиен център - 1 500 кв. м. Подадена е декларация и за Административна сграда на НДК, изключение на етаж ... и 17, включваща офиси, мазе и таван, гаражи и складове към Административната сграда. За декларираните имоти са образувани отделни партиди. Съдът подробно е изложил установяванията на ревизиращия орган, като ги е анализирал в контекста на представените по административната преписка доказателства, при обсъждане и на заключението на вещото лице по съдебно-счетоводните експертизи, които касационната инстанция не счита за необходимо да излага повторно. Безспорно е, че РО е констатирал разлика между декларираните отчетни стойности на имотите по реда на чл. 14, ал. 1 ЗМДТ и счетоводните данни, установени по счетоводни сметки 203 "Сгради" и 224 "Инвестиционни имоти" на ревизираното дружество. За периода 1.06.2011 г. - 31.12.2011 г., с оглед определяне на задълженията по ЗМДТ, РО е установил, че не са осчетоводени имотите, предмет на апорта, съгласно стойностите на вписаната непарична вноска в Търговския регистър. Стойността на непаричната вноска на имотите към момента на учредяването на ЕАД е приета за цената на първоначалното придобиване на имотите - 371 653 000,00 лв., защото с извършения апорт е определена за първи път. За 2012 г. РО е определил задълженията по чл. 21, ал. 1 ЗМДТ - при извършеното сравнение между данъчната оценка на нежилищния недвижим имот, конкретизиран съгласно декларираните обекти и декларираната отчетна стойност от дружеството. По данъчна оценка са определени задълженията за ДНИ за обект Топла връзка към печатна база, служебен гараж и административна сграда на НДК; по отчетна стойност - главна сграда на НДК, печатна база и енергиен център. Задълженията за ТБО са определени по отчетна стойност, съгласно декларираните данни. По делото безспорно е установено, че при определяне на задълженията в РА са взети предвид и извършените плащания, съгласно представени платежни нареждания. След подробен анализ на относимите за спора факти и доказателства първоинстанционният съд е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в отсъствие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби, поради което е отхвърлил жалбата на "Национален дворец на културата - Конгресен център С." ЕАД. Решението е правилно. Неоснователен е касационният довод, че административният съд е допуснал нарушения на чл. 171 АПК и чл. 172а АПК. Съдът е изискал пълната административната преписка; допълнително е изискал от жалбоподателя доказателства в съдебно заседание, дал му е възможност за уточнения на доказателствени искания; събрал е и гласни доказателства чрез изслушване на две съдебни експертизи. Принципът в съдебноадминистративното производство е, че доказателствата се събират по искане на страната. Съдът е длъжен само да им укаже, ако за някои правнозначими факти не сочат доказателства. В конкретния случай съдът е събрал и анализирал всички правнорелевантни доказателства за спора. Решението е постановено в съответствие с чл. 172а АПК, съдържа фактически и правни основания. Обстоятелството, че е изложил фактите, установени от РО, не опорочава съдебния акт, когато, след направен анализ, съдът ги е кредитирал. Първоинстанционният съд е отговорил на наведените възражения в жалбата. Това, че не е възприел всички насрещни аргументи, не води до липса на форма на съдебното решение. Неоснователно е касационното възражение, че съдът не е съобразил в изводите си липсата на компетентност на кмета на Столична община да удължава срока на ревизията на основание чл. 114, ал. 4 ДОПК. Съгласно цитираната разпоредба, когато сроковете по ал. 1 и 2 се окажат недостатъчни поради особена фактическа сложност на конкретния случай, срокът може да бъде продължен общо до не повече от три години със заповед за удължаване на срока на изпълнителния директор, издадена въз основа на мотивирано предложение на териториалния директор. За да е нищожен ревизионният акт трябва да е издаден от некомпетентен орган или да не е в изискуемата от закона форма. Видно от доказателствата по делото със заповед на кмета, издадена на основание чл. 4, ал. 3 и 4 ЗМДТ и чл. 8, ал. 5 ДОПК, са определени органите по приходите в Столична община, като между тях е и длъжностното лице, издало оспорения ревизионен акт. Данъчната ревизия е възложена със заповед на длъжностно лице, което директорът на Дирекция "Приходи и администриране на местните данъци и такси" в общината, на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, е оправомощил да издава заповеди за възлагане на данъчни ревизии. Със заповед № МДТ-РД-01-65/21.08.2013 г. кметът на СО е наредил да бъде продължен срока на ревизията до шест месеца и въз основа на тази заповед органът по възлагане е удължил срока на ревизията - заповед № МДТ-РД-01-66/22.08.2013 г. Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗМДТ установяването на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, а според чл. 4, ал. 3 ЗМДТ в производството за установяване на местните данъци служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на орган по приходите. Според чл. 4, ал. 4 ЗМДТ персонално тези служители се определят със заповед на кмета. Видно от чл. 9б ЗМДТ, установяването на местните такси по този закон и обжалването на свързаните с тях актове се извършва по реда на чл. 4, ал. 1 - ал. 5 ЗМДТ. Т. е. компетентен да установи задължението за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци е служител от общината, определен със заповед на кмета да упражнява функциите на орган по приходите. Производството е по реда на ДОПК. В проведеното ревизионно производство законосъобразно е приложен чл. 114, ал. 4 ДОПК, предвид компетентността на органите, определена в ЗМДТ, правомощията на изпълнителния директор на НАП, съгласно чл. 10 ЗНАП, както и функциите на кмета по чл. 38 ЗМСМА като ръководител на цялата изпълнителна дейност на общината. От цитираните разпоредби следва единственият възможен извод, че няма друг орган, който, с оглед материалната, териториална и персонална компетентност по Закона за местните данъци и такси, да упражни правомощията по чл. 114, ал. 4 ДОПК в ревизионното производство за установяване на задължения за ДНИ и ТБО. Следователно изводът на съда, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган е правилен, постановен в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Първоинстанционният съд правилно и обосновано е приел, че РА е издаден в съответствие с чл. 119, ал. 2 ДОПК (изм. - ДВ, бр. 82/2012 г., в сила от 1.01.2013 г.). Ревизионният акт е издаден от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията. При провеждане на ревизионното производство са спазени процесуалните правила на ДОПК. Задължението за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци, с оглед на чл. 9б ЗМДТ, възниква при наличие на установените в закона материалноправни предпоставки. За данъка това са качеството на облагаем обект по смисъла на чл. 10 ЗМДТ на съответния имот, качеството на задължено лице по смисъла на чл. 11 ЗМДТ на правния субект и правната връзка между тях. За таксата това са качеството на задължено лице по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ, качеството на обект по смисъла на чл. 63 ЗМДТ, наличието на правната връзка между субекта и обекта по отношение на който се предоставят услугите, както и вида и предоставянето на услугата по смисъла на чл. 62 ЗМДТ. Освен тези предпоставки, за да се определи конкретния размер на задължението за данък и такса, е необходимо да се определи облагаемата основа и ставката. За да се установят материалноправните предпоставки за възникване и за установяване на задълженията за данък и такса, законодателят е наложил на правните субекти задължение за деклариране на релевантните за пораждане и за установяване на задълженията факти. Следователно, целта на публичноправното задължение на правните субекти за деклариране на релевантните за задълженията факти е да се констатира, че е осъществен фактическият състав на правната норма, която установява задължението, и по този начин да се установи пораждането на посочените в нея правни последици - задължението на правния субект за данъка и таксата и правомощието на държавата да търси тяхното изпълнение, както и да се установят релевантните факти за определяне на конкретния размер на задължението. Но тъй като не декларирането, а обективното съществуване на материалноправните предпоставки поражда задължението за данък или такса, дори неточното изпълнение на задължението за деклариране не води до невъзникване на задължението за данък и такса. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗМДТ облагаемата основа на данъка върху недвижимите имоти е данъчната оценка на имота. С оглед на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ данъчната оценка на имота е облагаема основа за таксата за битови отпадъци. Съгласно чл. 19, ал. 2 ЗМДТ при промяна на данъчната оценка на имота през годината данъкът се определя върху новата оценка от месеца, следващ месеца на промяната. Данъчната оценка за недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, предвид нормата на чл. 19, ал. 3 ДОПК. Касационният съдебен състав приема за неоснователни твърденията на дружеството във връзка с неяснотата при определяне на основата, върху която са изчислени задълженията за ДНИ и ТБО. Според касатора, не е ясно защо отчетната стойност на нежилищните недвижими имоти е взета предвид през 2011 г., а за задълженията през 2012 г. е съобразена данъчната оценка. Възразява срещу включването на апортната вноска в общата сума на основата за изчисляване на задълженията. Дружеството излага съображения във връзка с особения статут на сградите и обектите. Основните възражения са поддържани и пред първоинстанционния съд, който, в контекста на обсъдените доказателства и констатации на ревизиращия орган, е изложил съображения по същество за тяхната неоснователност. Безспорно, дружеството е данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, вр. с чл. 11, ал. 1 ЗМДТ. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗМДТ данъкът се определя върху данъчната оценка на имота по чл. 10, ал. 1 ЗМДТ към 01 януари на годината, за която се дължи, а съгласно ал. З при промяна на данъчната оценка през годината данъкът се определя върху новата оценка от месеца, следващ месеца на промяната. С обявяването на имота за частна държавна собственост, тъй е прехвърлен на едноличното акционерно дружество с държавно участие като непаричната вноска - апорт от българската държава. Размерът на капитала на дружеството е определен при спазване реда на чл. 92, ал. 1 ППЗДС. П. това, както правилно е посочил съда, размерът на дължимия ДНИ се определя от месеца, следващ месеца на образуване на едноличното акционерно дружество с държавно участие. Тъй като, предвид чл. 21, ал. 1 ЗМДТ, данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно Приложение № 2, законосъобразно основата за целите на данъчното облагане по ЗМДТ на имотите е определената стойност на непаричната вноска в капитала на ревизираното дружество, която се явява по-висока, защото е функция на данъчната оценка, завишена с 40 на сто. Първоначална цена на придобиване законосъобразно е съобразена в РА като отчетна стойност и данъкът за релевантния период през 2011 г. е определен съгласно чл. 22 ЗМДТ, посочен в табличен вид. Неоснователни са касационните възражения във връзка с включените в отчетната стойност дълготрайни материални активи и движими вещи. В случая с РА са определени публични общински вземания, чиито размер е определяем, доколкото базата за определяне на ДНИ и ТБО е данъчната оценка или отчетната стойност на имота, съобразно подадените от собственика данъчни декларации по чл. 14 ЗМДТ с приложения към тях, в които са посочени стойностите на имотите. Дружеството, при промяна на някое от обстоятелствата, имащи значение за определяне на ДНИ и ТБО, е могло да декларира тези обстоятелства, предвид разпоредбата на чл. 14, ал. 3 ЗМДТ. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че за периода 1.06.2011 г. - 31. 12. 2011 г. РО е определил ДНИ въз основа на първоначалната цена на придобиване. РО е съобразил удостоверение за данъчна оценка № 0119-2357/11.05.2011 г., въз основа на което е определена апортната вноска - като функция на данъчната оценка, завишена с 40 на сто, съгласно чл. 92, ал. 1 ППЗДС. Д. по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ дружеството е подало през 2012 г. Поради това за 2012 г. задълженията са определени след сравнение между данъчната оценка и декларираната отчетна стойност за всеки обект. Обстоятелството, че зали 1, 2 и 3 в главната сграда на НДК са записани в сметка 205 "Съоръжения" не означава, че те не са включени в РЗП на сградата. В РА подробно са описани обектите с тяхната РЗП, като по отношение на трите зали РО е сравнил декларираната обща РЗП на главната сграда и я е съотнесъл към РЗП на залите, като законосъобразно е достигнал до извод, че същите са включени в общата площ от декларатора. Съдът е обсъдил заключенията на вещото лице по двете съдебни експертизи в съответствие с чл. 202 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. Експертизата е изготвена по поставени от страните въпроси, чрез нея са установени факти и обстоятелства, за които са ползвани специални знания и заключенията не са оспорени по надлежния ред пред първоинстанционния съд. В касационната жалба дружеството не оборва констатациите на експерта, а прави собствен анализ на обстоятелства по експертизата, без да формулира свои правни заключения. Касационният съдебен състав споделя изводите на АССГ за законосъобразността на РА при определяне на дължимите ТБО от дружеството за ревизирания период. По делото е представена заповед № РД-09-1810/29.10.2010 г. и заповед № РД-09-1828/31.10.2011 г., издадени от кмета на Столична община, с които са определени границите за предоставяне на услугите по чл. 62 ЗМДТ. Столичният общински съвет е одобрил план-сметки за 2011 г. и за 2012 г., като на основание чл. 24, ал. 6 НОАМТЦУПСО е определил размер на ТБО върху отчетната стойност на нежилищните недвижими имоти, а предвид чл. 23 НОАМТЦУПСО е определил размер на ТБО за нежилищни имоти на предприятия според количеството битови отпадъци, съобразно вида и броя на съдовете за съхраняването им и честотата на сметоизвозване, определил е и размер на ТБО върху отчетната стойност на имота за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Не е спорно по делото, че Столична община е предоставяла услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци и по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване на територията на град С., вкл. и за район "Триадица". Изнесени са данни и от извършена насрещна проверка от Дирекция "Столичен инспекторат" при СО, при която са установени разположените съдове за събиране на битови отпадъци в района на НДК и предоставяне на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване седем пъти седмично, т. е. районът е обслужван от дружество, на което общината е възложила изпълнение на услугите по чл. 62 ЗМДТ. Съгласно приетата Наредба по чл. 9 ЗМДТ от Столичния общински съвет, публичните общински задължения за ДНИ и ТБО за нежилищни имоти на предприятия се определят върху отчетната стойност на имотите. Както правилно е прието в обжалваното решение, отчетните стойности на НДК са определени от РО в съответствие с т. 7, б. "б" от МСС 16, тъй като цената на придобиване на активите може да бъда надлежно оценена. Тази цена като стойност на имота е формирана към момента на обявяването му за частна държавна собственост и е предмет на непарична вноска /апорт/ на държавата - стойността на правото на собственост върху имотите, описани в т. 1 РМС № 1/2011 г. и чл. 7, ал. 1, т. 1 от Устава на дружеството, която е определена по реда на чл. 92, ал. 1 ППЗДС. Съдът е проверил данните за дължимите ТБО през ревизирания период, като е съобразил отчетната стойност на имота /по обекти/, декларираните данни по отчетната ведомост, решенията на СОС и Наредбата по чл. 9 ЗМДТ. Фактическите установявания на РО не са оборени нито от писмените доказателства по делото, нито от констатациите на вещото лице. По същество дружеството не ги е оспорило, но поддържаните възражения са в насока, че органът не е съобразил извършваните от него допълнителни разходи по сметосъбиране. Изложените доводи и в касационната жалба не променят правнообоснования извод за дължимост на ТБО за ревизирания период и законосъобразно определения от органа размер. ТБО като публично общинско вземане не е обвързано с дейности, които субектът на задължението извършва извън дейностите по чл. 62 ЗМДТ, предоставяни от общината. Неоснователно е възражението, че РО не е съобразил извършените от дружеството частични плащания на задълженията. В тази насока съдът е кредитирал заключенията на вещото лице, чрез което е ползвал специални знания при формиране на размера на задълженията, в контекста на представените по делото писмени доказателства. Съобразно общата норма за разпределение на доказателствената тежест в процеса, административният орган е установил съществуването на фактическите основания, посочени в акта, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Констатациите на вещото лице от 31.03.2016 г. за задължения за ТБО са направени във варианти, един от които е по искане на дружеството. Законосъобразно РО е определил основата на задълженията за ТБО за 2011 г. - първоначалната цена на придобиване, а за 2012 г. - отчетната стойност на имота съгласно декларираните данни и извършената проверка в оборотните ведомости. Предвид изложеното, като е приел оспорения ревизионен акт за законосъобразно издаден, Административният съд С.-град е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски в полза на касатора не се дължат. Воден от горното, Върховният административен съд