Решение № 3196 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8532/2010 г.

Решение № 3196 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8532/2010 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът ДОУИ-Велико Търново моли да бъде отменено решение № 196/11.05.2010 г. по адм. д. № 768/2009 г. на Великотърновския административен съд в частта, с която е отменен РА № 900145/23.07.2009 г. на ТД на НАП-Враца в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит 120 107,52 лв. по фактури на "Сан Марко 2007" ЕООД и в частта за разноските като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена в тази част или делото да бъде върнато на съда за ново разглеждане, като му бъдат присъдени разноски. По съображения в писмен отговор по жалбата на другата страна моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Втора касационна жалба е подадена от "Фаустина груп" ООД, в която моли решението да бъде отменено в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която са определени лихви за м. 12.2007 г. над 19 461,43 лв. като неправилно. Поддържа, че са допуснати необоснованост и нарушение на материалния закон. Моли РА да бъде отменен в тази част и да му бъдат присъдени разноски. По съображения в писмена защита моли жалбата на другата страна да бъде отхвърлена като неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на първата касационна жалба и за неоснователност на жалбата на ревизираното лице. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 900145/23.07.2009 г. на ТД на НАП-Враца в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит 120 107,52 лв. по фактури на "Сан Марко 2007" ЕООД за м. 9 и 11.2007 г., като е отхвърлена жалбата против РА в останалата й част. В мотивите си съдът е приел, че за м. 9.2007 г. и 11.2007 г. неправилно в РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактури на "Сан Марко 2007" ЕООД, поради липса на осъществени доставки. В частта за лихвите за м. 12.2007 г. съдът е приел, че жалбата е неконкретна и неоснователна. За да достигне до извод, че спорните доставки са осъществени съдът се е позовал на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, каквато не е направена в решението. Не е обсъдил факта, че пропуските за приемане и за извозване в публичния склад на "АтрикоЕООД са издадени на доставчик "Топагро" ООД - свързано лице с ревизираното дружеството. По делото е останал неизяснен въпросът за приетите и впоследствие извозени количества маслодаен слънчоглед по партидата на "Топагро" ООД има ли фактури за доставката им на "Топагро" ООД, отразени в счетоводството на това дружество. Съдът е приел, че преките доставки са осъществени предвид редовното им осчетоводяване в счетоводствата на доставчика и ревизираното лице, извършеното плащане по преките доставки, осчетоводените приходи от произведена от ревизираното лице продукция. Изложил е съображения за доставката на 200 т слънчоглед през м. 9.2007 г. с предходен доставчик "ИМЦ" ООД като е приел, че е осъществена предвид влязло в сила съдебно решение за отмяна на РА, съставен на "Сан Марко 2007" ООД, в което за доставката от "ИМЦ" ООД на "Сан Марко 2007" ЕООД през м. 8.2007 г. е прието, че е осъществена реално. Съдът е приел, че на основание чл. 235, ал. 3 ГПК следва да вземе предвид влязлото в сила съдебно решение, което е задължително за него на основание чл. 297 ГПК. Изводът е непрецизен. В административния процес със съдебното решение със сила на присъдено нещо се установява законосъобразността на оспорения пред съда акт. Силата на присъдено нещо не се разпростира върху установените в мотивите спорни факти. По отношения на спорните факти мотивите на влязлото в сила съдебно решение в един следващ процес са доказателство наред с останалите доказателства по делото. Независимо от това за м. 9.2007 г. в РА не е признат данъчен кредит по 6бр. фактури на "Сан Марко 2007" ЕООД за доставени 681,54т слънчогледово семе от четирима предходни доставчици, като за ЕТ "Анто" и ЕТ "Валентин Христов-кафето" съдът не е изложил никакви съображения. Липсва обсъждане в решението на противоречивите данни в представените при ревизията доказателства за приемо-предаване на слънчогледа, които неоснователно съдът е приел за безспорни. За непризнатото право на приспадане на данъчен кредит за м. 11.2007 г. по фактура от м. 10.2007 г. в решението не са изложени никакви мотиви. По чл. 236, ал. 2 ГПК мотивите на решението следва да съдържат преценката на доказателствата, каквато в случая не е направена. Решението не съдържа относими към спора мотиви и като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения следва да бъде отменено в обжалваната част за непризнато право на приспадане на данъчен кредит за м. 9 и 11.2007 г. Втората жалба относно лихвите за м. 12.2007 г. е неоснователна, предвид факта, че лихвите по заключението на вещото лице са изчислени до 21.04.2009 г., докато РА е издаден на 23.07.2009 г., до която дата е следвало да се изчислят лихвите, както е направено в РА. Решението в тази част следва да бъде оставено в сила. В останалата част решението не е било обжалвано и е влязло в сила. Решението следва да се отмени и в частта за разноските, които следва да се определят от съда при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,