Решение № 12455 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12189/2015 г.
ВАСII отделение17.10.2017 г.докладчик Таня Радкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 24.02.2015 г. по адм. д. № 3/2013 г. на Софийския градски съд. ОСЪЖДА С. В. В. да заплати на П. Й. М. сумата 900 /девестотин/ лв. и на Д. С. Д. сумата 720 /седемстотин и двадесет/ лв., представляващи разноски пред касационната инстанция. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 12455 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12189/2015 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на С. В. В. чрез неговия пълномощник срещу решение от 24.02.2015 г. по адм. д. № 3/2013 г. на Софийския градски съд. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба-главният архитект на гр. С., М. А. С., Ю. Х. К., С. В. К., К. Б. К., Т. Е. К., Л. Г. К., Л. Д. К., Г. Д. К., В. А. Т., К. И. Г., И. П. Г., Д. В. Б., Л. Ж. Р.-Стратиева, С. С. С., Л. С. С., Д. С. Д., Е. П. Ц.-Костадинова, М. Н. П., А. К. Д., Ч. Б. Д., Ч. Б. Й. и С. С. Й., "Р. Е." АД и Ц. И. Н. не вземат становище по касационната жалба. О. Д. В. Радева, В. А. Т., П. Й. М., Н. Б. Н., Л. Е. А., В. Х. В., Д. С. Д. и С. Б. Г. чрез своя представител намират касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора срещу заповед № РД-50-09-287/6.07.1993 г. на главния архитект на С., с която е одобрено ЧИЗРП на кв. 16, 63 и 60 на гр. Б., в частта й относно регулационния план за улична мрежа, засягаща и преминаваща между парцели ХХVI - 468 и Х!-468, в кв. 63а по плана на гр. Б. /о. к. 935, 936, 937/, като решението е второ по съществото на спора след отменително такова на Върховния административен съд по адм. д. № 8016/2011 г. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Проектираната улица преминава напречно на имот № 468, собственост на жалбоподателя, като заетата площ от имота на жалбоподателя от новопроектираната улица е 201 кв. м. Улицата е от второстепенната улична мрежа, V! клас, обслужваща улица с широчина 2 по 3, или 6 метра. Тя осигурява достъп до 11 парцела от кв. 63а и 16 парцела /всички урегулирани поземлени имоти/ от кв. 63, като само УПИ-та ХХVI - 468 и Х!-468 имат алтернативен достъп. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост, като е изпълнил и указанията на касационната инстанция за назначаване на нова съдебно-техническа експертиза. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че така проектираната улица е необходима с цел да се осигури достъп до множество урегулирани имоти, което не би се постигнало с прокарването на множество улици-тупик, както се претендира от жалбоподателя. Спрямо така установените факти съдът правилно е приложил относимия материален закон, поради което обжалваното решение е материалнозаконосъобразно. Изводът на съда, че са спазени изискванията на чл. 55 ППЗТСУ /отм/ се споделя и от настоящата инстанция. Що се касае до факта, че се отнемат 201 кв. м. от имота на жалбоподателя, то същите представляват 6 % от общата площ, поради което се налага изводът, че принципът на икономичност на регулацията е спазен. Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна. Решението е обосновано, съответно на материалния закон и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответниците по касационната жалба П. Й. М. и Д. С. Д. следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски пред касационната инстанция, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 900 лв. и 720 лв. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,