Решение № 4296 от 24.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11987/2022 г.

Решение № 4296 от 24.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11987/2022 г., IV о., докладчик председателят Татяна Хинова Производството е по чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационната жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" срещу решение № 200 от 15.11.2022 г., постановено от Административен съд Ямбол по адм. д. № 94/2022 г. С касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател заявява искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по същество на спора, с което да се потвърди оспорения акт. Заявява искане за присъждане на сторените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в касационното производство. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар. Ответникът Р. Р., с представено по делото писмено становище, излага доводи за неоснователност на касационната жалба, поради което счита, че обжалваното решение следва да се остави в сила. Заявява искане за присъждане на разноски за касационното производство съставляващи платен адвокатски хонорар. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение да бъде отменено. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на Уведомително писмо № 418/4. 1 с изх. № 01-6500/1602/02.03.2022 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". С молба оспорващия е уточнил, че обжалва уведомителното писмо само частта му за отказ за финансиране, с която е извършена корекция на проектобюджета на заявените разходи - Разходите за допълнително оборудване на трактор LAMBORGHINI STRIKE 120 HD LS, отказани в пълен размер, включени в "Списък разходи референтни цени" във връзка с подаденото проектно предложение с идентификационен № BG06 RDNP001-4.008-0290 в ИСУН по процедура чрез подбор № BG06 RDNP001-4.008 Целеви прием за земеделски стопани в сектор "Животновъдство" по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделските стопанства" по мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. Съдът е отменил административния акт в оспорената част. За да стигне до извод за незаконосъобразност на уведомителното писмо, съдът е приел, че административния акт е постановен в нарушение на приложимия материален закон, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при несъответствие с целта на закона. Като съществено нарушение на материалния закон съдът е преценил факта, че в оспореното уведомително писмо, като правно основание за постановения отказ за финансиране, е посочена разпоредбата на чл. 19, ал. 7, т. 4 от ПМС № 162/05.07.2016 г. Според съда в случая е приложима Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., в която са регламентирани допустимите, респ. недопустимите разходи по подадено заявление за финансиране. За извършената корекция на проектобюджета административния орган не се е позовал и на приложимите в процедурата разпоредби на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Позоваването в оспорения акт единствено на разпоредбите на ПМС162/05.07.2016 г. според решаващия съд създава объркване за бенефициера и невъзможност да организира защитата си при оспорване на уведомителното писмо. На следващо място съдът е приел като съществено нарушение на административнопроизводствените правила липсата на доказателства за извършена техническа и финансова оценка от втори член на комисията, за да може да се формира окончателна оценка, която съгласно правилото на чл. 19, ал. 3 следва да бъде средноаритметично между получените две независими оценки на двамата членове на комисията. По делото съдът е назначил и приел заключения на две експертизи икономическа и комплексна с вещи лица специалист евро проекти и специалист селскостопанска техника. От заключенията на назначените експертизи, съдът е приел за установено, че посоченият референтен номер 185671 не отговаря на заявения за финансиране актив трактор "LAMBORGHINI STRIKE 120 HD LS". При разглеждане и оценка на проектното предложение позиция 1 (Трактор марка LAMBORGHINI, модел STRIKE 120 референтен номер 185617) и позиция 2 (Допълнително оборудване за Трактори LAMBORGHINI, модел STRIKE 120) от оферта и договор между бенефициера и "Агромашина груп *" ЕООД са оценявани като една позиция (Трактор LAMBORGHINI STRIKE 120 + Допълнително оборудване). Съгласно приетото по делото заключение, с оспорения акт административният орган е приложил само референтната цена за трактора (109 426.38 лв.), като не са приложени референтните цени за останалите активи влючени в позиция 2. 2 "Допълнително оборудване за Трактори LAMBORGHINI, модел STRIKE 120", за което също от заключение на приета експертиза е установено, че са присъщо необходими за изпълнение на дейностите в животновъдното стопанство. По тези доводи съдът е отменил оспореното уведомително писмо като незаконосъобразен административен акт и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на мотивите на съдебното решение. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните с касационната жалба нарушения. С оглед изложените в касационната жалба доводи на първо място следва да се посочи, че предмет на оспорване пред първоинстанционния съд не е уведомителното писмо в неговата цялост. С молба от 20.10.2022 г. бенефициера е уточнил, че оспорва административния акт само в частта, с която неправилно са отказани в пълен размер разходите за допълнително оборудване на трактор "LAMBORGHINI STRIKE 120 HD LS". С оглед предмета на оспорване, уточнен от жалбоподателя, съдът се е произнесъл само за тази част и само в тази част е отменено уведомителното писмо. Развитите с касационната жалба доводи за допустимост на финансирането до размера на определените референтни цени е относим към заявените за финансиране активи, чиито цени са редуцирани, но тази част на уведомителното писмо не е предмет на оспорване. Предмета на оспорване е единствено частта от уведомителното писмо, с която изцяло е отказано финансиране за допълнителното оборудване заявено за подпомагане в т. 2. 2 от проектното предложение – разходи за материални активи. Одобреното финансиране е само за заявения трактор "LAMBORGHINI STRIKE 120 HD LS" базов модел, като за този актив е съобразена предвидената референтна цена. Основния спор е по отношение на изцяло отказаното финансиране за допълнителното оборудване на трактора. Неотносими са развитите в касационната жалба доводи относно прилагането на референтни цени при разглеждане на проектното предложение, тъй като активът, предмет на жалбата е разходи за материални активи, които са изцяло отказани за финансиране. Разходите за допълнително оборудване на трактора изрично са заявени за финансиране, като отделен вид активи. По делото безспорно е установено, че одобрения за финансиране трактор "LAMBORGHINI STRIKE 120 HD LS" е базов модел. За да бъде ползван в животновъдното стопанство за изпълнение на дейностите по проекта е необходимо допълнително оборудване, като в приета по делото експертиза вещото лице обстойно е посочило за всеки от активите, описани като допълнително оборудване, за каква дейност в животновъдното стопанство е необходим. При това положение от оспорения акт не става ясно поради каква причина изцяло е отказано финансиране за заявеното като отделна позиция допълнително оборудване, като всеки от активите е включен в "Списък разходи референтни цени" с конкретни референтни номера. Настоящият състав счита, че с оспорената част на уведомителното писмо не е редуцираната стойността на заявените за подпомагане активи, а изцяло е отказано финансиране, поради което правилен е изводът на съда относно приложимия материален закон. Посоченото като основание ПМС № 162 от 05.07.2016 г. определя правилата за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, финансирани от ЕСИФ. Като правно основание за постановения акт е посочена разпоредбата на чл. 19, ал. 7, т. 4 от ПМС № 162/2026 г. Съгласно цитираната разпоредба оценителната комисия може да извърши корекция в бюджета на проектното предложение, в случай че при оценката се установи неспазване на заложените в документите по чл. 5, ал. 1, т. 1 правила или ограничения по отношение на заложените процентни съотношения/прагове на разходите. Цитираната разпоредба е приложима само в случаите при които е признато правото на финансиране на активи по проекта, но посочените стойности надвишават утвърдените референтни цени. В случая изцяло е отказано финансиране на част от заявените активи, поради което не може да се приеме за приложима цитираната разпоредба. Основанията за отказ от финансиране, какъвто е случая са уредени в Наредба № 9/23.03.2015 г. С разпоредбата на чл. 32, ал. 1, т. 2 от Наредбата са посочени като допустими за финансиране разходи закупуване, включително чрез финансов лизинг, и/или инсталиране на нови машини, съоръжения и оборудване, необходими за подобряване на земеделския производствен процес, включително за опазване компонентите на околната среда, получаване на топлинна и/или електроенергия, необходими за земеделските дейности на стопанството и подобряване на енергийната ефективност, съхранение и подготовка за продажба на земеделска продукция. От уведомителното писмо в оспорената част не става ясно по какви мотиви административният орган е приел, че заявените за финансиране активи, съставляващи допълнително оборудване за трактора не са допустими за финансиране, както и не става ясно в която от хипотезите на чл. 33 от Наредба № 9/23.03.2015 г. попадат тези активи, за да бъдат признати за недопустими за финансиране. Обоснован е правният извод на съда за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. По преписката, представена от административния орган, съдът е установил, че законовите изисквания за структуриране на оценителната комисия не са спазени, тъй като видно от приложените оценителните листи, оценителят е само едно и също лице в двата листа. Следователно тъй като техническа и финансова оценка е извършена само от един член на комисията, съдът обосновано е приел, че в случая е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, защото съгласно чл. 19, ал. 3 от ПМС № 162 от 05.07.2016 г. техническата и финансова оценка трябва да се извърши най-малко от двама членове на комисията независимо един от друг. този извод не може да бъде опроверган от представените в касационното производство писмени доказателства с оглед забраната по чл. 220 от АПК. Що се касае до възражението за допуснато от съда съществено нарушение на процесуалните правила, поради липсата на указания за представяне на доказателства, то следва да се отбележи, че задължението на административния орган да установи съществуването на фактическите основания за издаване на оспорения акт, като и изпълнение на законовите изисквания за издаването му са нормативно определени с разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК. При представяне на административната преписка задължение на административния орган е да представи всички доказателства по преписката. С оглед изложените доводи и като напълно споделя мотивите, изложение в оспорения съдебен акт към които препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, настоящият състав счете, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК Държавен фонд "Земеделие" следва да заплати на ответника по касационната жалба сторените за производство разноски, които са в доказан размер на 3320 лв. Възражението за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар е неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на спора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение