Решение № 1321 от 12.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5132/2007 г.

Решение № 1321 от 12.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5132/2007 г., V г. о., ГК, докладчик съдията Жанета Найденова Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.). "А" Е. гр. Н. представлявано от едноличния собственик на капитала и негов управител С е обжалвало решението на Бургаския окръжен съд от 3.04.2007 г. по гр.д. № 971/2006 г. с което е оставено в сила решението на Несебърския районен съд от 3.08.2006 г. по гр.д. № 387/2005 г. С това решение е отхвърлен искът за ревандикация на 8 кв.м. дворно място, представляващо придаваемо място по регулация от съседния УПИ парцел **** от кв.49 по регулационния план на гр. Н., собственост на "Т" ООД гр. Б.. В касационната жалба се поддържа, че решението на Бургаския окръжен съд било неправилно поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон и като необосновано-отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Върховният касационен съд след проверка на посочените основания за касация на въззивното решение, прие следното: Оплакванията са неоснователни. В касационната жалба се акцентира на обстоятелството, че нито единичната нито тричленната технически експертизи са дали категоричен отговор за квадратурата на съседния на имота на ищеца, УПИ II-*, урегулиран поземлен имот I-* от кв.49 по регулационния план на гр. Н., което според касатора било нарушение на съществени съдопроизводствени правила. Бургаският окръжен съд обосновано и съобразно разпоредбата на чл. 108 ЗС е приел, че щом като твърденията изложени в исковата молба за собственост върху 8 кв.м, които се придавали от съседния урегулиран поземлен имот към имота на ищеца"А" Е. гр. Н. са били във владението на ответника"Т" ООД гр. Б., не са били доказани, то и искът му за тяхната ревандикация е следвало да се отхвърли. Квадратурата на урегулираните поземлени недвижими имоти в конкретния случай е била без пряко значение. Ищецът се е легитимирал като собственик на общо 200 кв.м. дворно място с нот.акт № 145 от 6.08.1997 г. и с нот.акт № 91 от 7.-12.2004 г. и владял според експертите 200.74 кв.м. В тях се включвали придаваемите по регулация-частично изменение на застроително регулационния план на гр. Н., одобрено със заповед № 392 от 7.09.1995 г. и заплатени от ищеца 8 кв.м. дворно място. Било е изяснено, че с изграждането на оградата не е имало навлизане от страна на ответника в имота на ищеца. Че имотните и регулационни линии между тях съвпадали и че съществуващата на място ограда е била построена точно на тази линия. Не относими към настоящето дело са обстоятелствата за общо цялата квадратура на УПИ I-* от кв.49. Вещите лица са докладвали че дворното място е било общинско и че по-късно е било прехвърлено на друг собственик. Без значение и това, че праводателите на ответника В съпругата му А. М. К. били собственици на 289/360 ид.части по нот.акт № 141/70 г. и че с решение № 127 от 28.06.1998 г. по гр.д. № 16/99 г. на Несебърския районен съд се легитимирали и за разликата до 360 кв.м (вж. описанието в нот.акт № 15 от 19 април 2001 г. на нотариус С. А. с район на действие Несебърски районен съд.) При тези данни решаващият съд не е можел да постанови друго решение, освен това за отхвърляне на иска, предявен на правно основание чл. 108 ЗС. Ищецът-собственик на 8 кв.м, обозначени с жълт цвят на двете скици на вещите лица, е бил във владение на същия недвижим имот и ответникът не е построил оградата в неговото място. Не е имало завземане на чужд недвижим имот и за това законосъобразно Бургаският окръжен съд е отхвърлил претенциите за още 8 кв.м.. Безразборното цитиране на текстове от ЗТСУ (отм.) и на решения на съдилища по чл. 108 ЗС не обосновават становището на касационния жалбоподател за отмяна на въззивното решение. Върховният касационен съд приема, че то е обосновано, че при постановяването му не са допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и че е законосъобразно. Като правилно постановен съдебен акт, следва да остане в сила. Водим от горните съображения, Върховният касационен съд