Решение № 10419 от 28.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8228/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение 15847 от 09.05.2025 г. по адм. д. 3533/2025 г. Административен съд София-град (АССГ) е отхвърлил жалбата на М. О. А., гражданин на Афганистан, против решение 2353/10.03.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет. Срещу постановения съдебен акт е подадена касационна жалба от М. О. А., чрез адв. З. Стойчев от САК. В жалбата са изложени доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от Закон за убежище на бежанците (ЗУБ) за предоставяне на лицето на статут на бежанец, както и на хуманитарен статут. Според касатора, първоинстанционният съд е тълкувал стеснително приложимите правни норми. Намира, че съдът не е разгледал всички релевантни основания за оспорване на административния акт, предвидени в чл. 146 от АПК, както и не е извършил самостоятелна и задълбочена проверка на релевантната информация. Иска се отмяна на съдебното решение. В проведеното открито съдебно заседание пред настоящата инстанция, касаторът не се явява. Представлява се от адв. З. Стойчев от САК. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, не е изразил становище по жалбата. В проведеното открито съдебно заседание пред настоящата инстанция ответникът се представлява от гл. юрк. Е. Хичовски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени изложените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е било решение 2353/10.03.2025 г. на председателя на ДАБ при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, във връзка с чл. 9 от ЗУБ на лицето М. О. А., гражданин на Афганистан, е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата против индивидуалния административен акт. За да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона писмена форма и правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният съд е посочил, че в хода на административното производство не са установени факти, които да обуславят необходимостта от предоставяне на бежански или хуманитарен статут на чужденеца. Според съда, търсещият закрила не е посочил причини, обосноваващи опасения от преследване, като също така спрямо него не е установена и реална опасност от тежко посегателство като смъртно наказание или екзекуция. От представените доказателства не е установено влошаване на обстановката в Афганистан, достигаща границите на безогледно насилие, породено от въоръжен вътрешен или международен конфликт. Административен съд София-град е приел от фактическа и правна страна, че не са налице предпоставки и за предоставяне на хуманитарен статут, доколкото не се доказва реална опасност от тежки посегателства спрямо М. О. А. визирани в нормата на чл. 9 ЗУБ. В подкрепа на този извод, съдът е изследвал изключително подробно и детайлно политическата и военна обстановка в Афганистан. Първоонстанционният съд е акцентирал на обстоятелството, че чужденецът е подал молба от 20.09.2023 г. до ДАБ за международна закрила, след което е регистриран на същата дата и е настанен в [заличен текст]. Въпреки, че е поканен за провеждане на интервю, М. О. А. не е изчакал края на административното производство и е напуснал самоволно общежитието. С решение 18039 от 24.11.2023 г. производството по предоставяне на международна закрила е прекратено. С молба от 25.10.2024 г. М. О. А., след неговото задържане от властите в Германия и връщането му в България по реда на Регламент 604/2013 г. се е явил в ДАБ и е поискал производството за предоставяне на международна закрила да бъде възобновено. С решение 2353/10.03.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците ДАБ при Министерски съвет на М. О. А., гражданин на Афганистан, е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният орган е приел, че не са налице материално-правните предпоставки по чл. 8, ал. 1 ЗУБ и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Решаващият съд е приел, че бежанската история на М. О. А. не съдържа данни, сочещи на основания за това, че лицето може да получи статут на бежанец. Няма данни М. О. А. да е бил преследван заради своята раса, религия, политическо мнение или принадлежност към определена група. Крайният извод на АССГ е за правилност на преценките на административния орган за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, съответно за законосъобразност на административния акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Не са налице релевираните касационни основания за неговата отмяна. Обратно на твърденията на касатора, не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на съдебния акт. От решаващия съд са спазени всички процесуални изисквания по разпоредбите на АПК и тези на ГПК. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящият случай обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретната бежанска история, не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Прави впечатление бежанската история на М. О. А., а именно, че след напускането на Афганистан той е преминал нелегално през границите на няколко страни Иран и Турция, в които останал продължително време (в Иран 6 месеца, а в Турция 7 месеца), а впоследствие е преминавал и през България (където не е искала да подава молба за закрила, но бил принуден за това поради ареста си) на път към Германия. В процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за икономически мигрант, търсещ по добри условия за живот и реализация. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че така представената бежанска история на лицето не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец. От представената по делото административна преписка, както и от приложените доказателства, не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на преследване. По тези съображения крайният извод на първостепенния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Неоснователни за доводите в касационната жалба, че АССГ не е разгледал всички релевантни основания за оспорване на административния акт, предвидени в чл. 146 от АПК, както и не е извършил самостоятелна и задълбочена проверка на релевантната информация. Преди всичко, административният съд е изследвал обстановката в Афганистан, съпоставена с личната бежанска история на М. О. А.. От съдържащи се по делото справки на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ, относно актуалното положение в Афганистан следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. Следва да се посочи, че ситуацията в Афганистан управлението на талибаните, сама по себе си не представлява основание за предоставяне на хуманитарен статут, ако не се съпътства от обстоятелствата по чл. 9 ЗУБ, при наличието на които се предоставя хуманитарна закрила. Обратно на твърденията в касационната жалба, правилно първоинстанционният съд приема, че въпреки трудната обстановка, икономическата ситуация в Афганистан се е подобрила значително и поради това ако кандидатът за международна закрила се върне в родината си, това не би довело до неблагоприятни последици за него. Наред с това, касаторът не е бил принуден да напусне Афганистан, поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е бил застрашен от такива посегателства при завръщането му в страната по произход. Видно от бежанската история на търсещия закрила, М. О. А. не е доказал по отношение на него да има наличие на основателни причини, пораждащи страх от преследване поради неговата религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. В проведеното интервю чужденецът първо е заявил, че бил спортист в продължение на 6 години, вкл. състезател към националния отбор, но на последното състезание нокаутирал противника си, а в последствие 2 месеца преди на напусне страната си, непознати момчета от града го нападнали. Той се обърнал към полицията, но се притеснявал, че полицията не може да го пази постоянно от тях. Очевидно, жалбоподателят не е имал лични заплахи или религиозни проблеми в страната си на произход от страна на групировка или други субекти, нито проблеми от етнически характер. Отделно от това, видно от приложените справки за Афганистан, не се откриват данни за провеждане на военни действия в страната, имащи характера на вътрешен въоръжен конфликт, нито други обстоятелства, от които да се направят изводи, че обстановката там достига прага на безогледно насилие над цивилното население по смисъла на Директива 2011/95. В случая не са налице основания и за прилагане на забраната за връщане. Бежанската история, обсъдена в светлината на актуалната информация за страната на произход не предоставят основание да се смята, че при връщането му в Афганистан основните и неотменими права на чужденеца по чл. 2 и чл. 3 ЕКПЧ биха били нарушени. Посочената преценка е актуална към настоящия момент и не освобождава държавата от отговорността да прецени наличието на предпоставки за връщане и към момента на извеждане на лицето. С оглед на изложеното, като е преценил решението на административния орган като законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение