Решение № 413 от 19.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 987/2008 г.

Решение № 413 от 19.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 987/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Жанета Найденова Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК /отм./. Ж. Т. В. чрез своя процесуален представител а. М е обжалвал решението на Софийския градски съд от 12.11.2007 г. по гр.д. № 2631/2005 г. с което като е отменено решението на на Софийския районен съд от 22.07.2004 г. по гр.д. № 21084/2003 г. е постановено ново решение. С него съдът отхвърлил искът предявен от Ж. Т. В. срещу К. А. Р. на правно основание чл. 93, ал. 2 пр. 2- ро ЗЗД за сумата 6 000 лева. В полза на К. А. присъдил направените по делото разноски в размер на 300 лева. В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила и като необосновано - отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК /отм./. Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за касация на въззивното решение, прие следното: Видно от представения по делото предварителен договор от 30.08.2003 г. К. А. Р.- продавач обещала да прехвърли на Ж. Т. В.- купувач правата си на собственик върху едноетажна жилищна сграда, заедно с дворното място от 376 кв. м.представляващо имот с пл. № 42 от кв.204 по регулационния план на гр. С. м. Подуене - Редута за сумата 30 000. Т.н. "нотариално изповядване на сделката" трябвало да се осъществи най-късно до 30.09.2003 г., когато купувачът се задължавал да изплати и остатъка от 27 000 лева. В т. 3 изрично е било отбелязано, че "в деня на подписването на настоящия договор купувачът плаща на продавача в брой капаро в размер на 3 000 лева, представляващо 10% от продажната цена, като самият договор служи като разписка за получената сума". Правото на собственост на "продавача" по предварителния договор е било доказано с приложения нот.акт № 77/99 г. на нотариус И. Д. Това че сделката не е била осъществена до посочената дата - най-късно 30.09.2003 г. е било установено от констативен протокол от 1.10.2003 г. и от нот.покана от 29.09.2003 г. на нотариус З. Т. А от нот.акт № 106 от 24.09.2003 г. на нотариус Д. Т. същият недвижим имот е бил предмет на покупко-продажба по друга сделка - тази с новия истински купувач Т. П. П., която е била осъществена преди да изтече крайния срок на сключеното споразумения между първоначалните страни за прехвърляне на недвижимия имот. Или, това е означавало, че страната "продавач" се е "попишманила" и като така е била длъжна да върне внесения задатък в двоен размер. Неоснователен е и не се споделя поддържаният от ответницата по касационната жалба довод, че процесната сума получа на като задатък (капаро) не се дължи. Съгласно чл. 93, ал. 1 ЗЗД задатъкът служи като доказателство, че е сключен договорът и обезпечава неговото изпълнение. Предвидената със закона (чл. 93, ал. 2 ЗЗД) обезщетително-наказателна функция на задатъка има действие при виновна невъзможност за изпълнение на задължението. От една страна, задатъкът представлява средство за обезщетяване на изправната страна за вредите от неизпълнението, а от друга - наказание за неизправната страна, допуснала неизпълнението и станала причина изправната страна да се откаже от договора. В случая, както се посочи, неизпълнението на страната-продавач е било безспорно. За да се оневини другата страна-купувач е поискала и Софийският градски съд е допуснал изслушването на двама свидетели - синът и майката на продавачката, които "доказвали" сключването на договора от страна на продавача - К. А. чрез заплашване и възбуждане на основателен страх. Въззивният съд позовавайки се на техните показания необосновано приел, че не се дължи връщане на дадения задатък, тъй като сключената сделка била унищожаема. Това становище е необосновано. При изграждане на крайните си изводи,Софийският градски съд не е взел предвид разпоредбата на чл. 136 ГПК /отм./ и очевидната заинтересованост на разпитаните свидетели. Така, както са депозирани свидетелските показания, е можел да се направи само един извод - че те са противоречиви. До като синът- 15 годишен свидетелствал за времето когато бил 13 годишен /!/ говорел за заплаха пристигналият мъж да извие неговите ръце и тези на сестра му и това принудило майката да подпише, другата свидетелка е обяснявала нещо съвсем различно: че трима души нападнали дъщеря й като "единият я хванал за ръцете, а другият й скубел косите.... и т. н.". Но и двамата свидетели не са могли да отрекат че са ходили в адвокатската кантора на адвоката на ищеца Ж. Т. В. и че са познавали а. В. Чл. 136 ГПК /отм./ допуска ползването на свидетелски показания на заинтересовани лица, но само ако те са съобразени и " с оглед и на всички други данни по делото". А такива не е имало. Не е имало никакви данни К. А. да се е оплаквала пред органите на МВР, на прокуратурата или на някои други лица, извън кръга на заинтересованите син и майка. Тя не е искала и разваляне на договора. Просто не го е изпълнила. Но в тези случаи съгласно чл. 93, ал. 2 ЗЗД другата страна - т.е. купувачът може да иска задатъка в двоен размер - нещо което е било направено и по настоящето дело. В този случай решаващият съд е бил длъжен да приложи точно законът и да уважи искът, така както е бил предявен. Вместо това, въззивният съд позовавайки се само на едни ненадеждни свидетелски показания е приел обратното - че искът следвало да се отхвърли Решението на Софийския градски съд е неправилно постановен съдебен акт. Допуснати са нарушения водещи до отменяване на въззивното решение- нарушения на съществени съдопроизводствени правила - чл. 136 ГПК, чл. 188, ал. 1 ГПК и на материалния закон - чл. 93, ал. 2 ЗЗД. Решението е и необосновано. За това и на основание чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК /отм./ то следва да се отмени и ВКС да реши спора с уважаване на иска, така както е бил предявен- 6 000 лева, заедно със законната лихва и направените по делото разноски за всички инстанции до сега в общ размер на 1 360 лева.