Решение № 326 от 20.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 177/2012 г.

Решение № 326 от 20.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 177/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на на А. И. М. от [населено място] срещу решение от 1.07.2011 г. по гр. дело № 10677/2010 г. на Софийски градски съд, с което след отмяна на решение от 29.07.2009 г. по гр. д. № 20767/2008 г. на СРС, 49 състав, е отхвърлен неговия иск по чл. 135 от ЗЗД за относителна недействителност на договор за покупко-продажба на имот, обещан по предварителен договор. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като неправилно, постановено в нарушение на на съдопроизводствени правила. Не са обсъдени доказателствата и доводите на страните, решаващите съображения на въззивния съд по с прилагането на чл. 135, ал. 1 изр. трето ЗЗД не са подкрепени с мотиви, основани на обсъждане на доказателствата и доводите във връзка с добросъвестността на третото лице купувач Нарушено е задължението на въззивния съд да изпълни изискването на чл. 235, ал. 2 ГПК, когато пререшава спора. Решението е незаконосъобразно, по същество е отречено правото на купувача по предварителен договор да се легитимира като кредитор и да иска отмяна по чл. 135 ЗЗД, като инцидентно и неправилно е отречена установената с договора облигационна връзка. Решението е необосновано с оглед приетото, че у продавача по атакуваната сделка не е имало знание за увреждане. Претендират се разноски Ответникът Т. Л. Г., купувач по атакуваната сделка, изтъква в отговор, че от значение за крайния изход на делото е обоснованата преценка на съмнителните обстоятелствата, при които е сключен предварителния договор и доказването на знанието за увреждане тежи върху кредитора, който иска обявяване на недействителността. Не са събрани доказателства, които да сочат недобросъвестност на купувача придобил имота възмездно, преди вписването на исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. С определение № 813 от 7.06.2012 г. на ВКС, III г. о жалбата е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по материалноправния въпрос за възможността купувачът по предварителния договор да проведе отменителния иск по чл. 135 ЗЗД, в случай че обещаният имот е продаден на трето лице и в тази връзка за увреждащия характер на прехвърляне, което спрямо него, като кредитор по едно непарично вземане, осуетява окончателната сделка, съответно за възможността при иск по чл. 135 ЗЗД съдът да обсъжда обвързаността на страните по договора, от който кредиторът черпи интерес. Основание е дал и процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да изпълни изискването на чл. 235, ал. 2 и ал. 4 ГПК, когато пререшава спора, предвид противоречие на обжалваното решение с решения № 92/2011 г. по гр. д № 1863/2010 г., реш. № 126/2011 г. по гр. д№ 421/2009 IV г. о, реш. № 331/2011 г. гр. д№ 1649/10 IV г. о, реш. № 217/11 гр. д № 761/10 IV г. о, практика на ВКС по чл. 290 ГПК. По изведения материално правен въпрос обусловил допускане на жалбата до разглеждане, е даден отговор в с ППВС № 1 от 29.03.1965 по д. № 7/1964 г. съответно в решения № 522/2010г гр. д№ 171/09 IV г. о и реш. № 328/2010 гр. д № 879/10 III г. о по реда на чл. 290 вр. чл. 291 от ГПК когато обещан с предварителен договор имот е продаден на трето лице, за купувача по предварителния договор сделката е увреждаща поради осуетената възможност за реализиране на правото да се иска сключване на окончателен договор. Сключването на последваща сделка от страна на обещателя-длъжник, при положение, че задължението му за сключване на окончателен договор не е погасено, е съзнателно волево действие, насочено към правни последици, увреждащи кредитора по предварителния договор и затова предпоставящо извод за знание на длъжника относно тези последици и увреждащия им характер. За кредитора по предварителния договор е налице правен интерес да предяви отменителния иск, като от значение за успешното му провеждане в случая, при обстоятелства по чл. 135, ал. 1 предл. второ ЗЗД, е знанието на купувача по възмездната сделка, което подлежи на пълно доказване от страна на ищеца (реш. № 176/2009 по гр. д. № 1745/2008 IV г. о ВКС). На поставения процесуално правен въпрос е даден отговор с решения № 92/2011 г. по гр. д№ 1863/2010 г., реш. № 126/2011 г. по гр. д № 421/2009 IV г. о, реш. № 331/2011 г. гр. д№ 1649/10 IV г. о, реш. № 217/11 гр. д № 761/10 IV г. о, практика на Върховен касационен съд по реда на чл. 290 ГПК. Въззивният съд, като съд по съществото на спора, в решаващата си дейност е длъжен да основе решението си на приетите за установени обстоятелства, от което следва и задължението му да ги обсъди в решаваща за изхода на спора насока. Така намира обективиран израз изискването на закона за мотивираност на съдебните решения. При необходимост да се формира решаващ извод по отношение знанието на купувача за увреждане, като условие на правната норма при иск в хипотезата на чл. 135, ал. 1 предл. последно ЗЗД, съдът дължи преценка от фактическа страна на спорните обстоятелства, като обсъди ангажираните доказателства Ако не са обсъдени установеността на фактите по делото и доводите на страните, свързани с тях, налице е противно на установената задължителна съдебна практика разрешение по процесуалния въпрос, относно задължението на съда по чл. 235, ал. 2 ГПК. Касационната жалба е основателна. За да отхвърли иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД на купувача по предварителния договор А. М., който договор е имал за предмет недвижим имот, по-късно разпореден възмездно с атакувания като относително недействителен договор за покупко-продажба преди вписването на исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, въззивният съд е изтъкнал особености на предварителния договор - не се стига до имуществено разместване, няма задължителна сила по отношение на включените в него елементи, т. е при окончателен договор може да се уговори друго и поради това ищецът не е кредитор, легитимиран с иска по чл. 135 ЗЗД. Въпреки надлежно поетите задължения и отбелязаното в предварителния договор, че е получена цена, прието е обещателката да не е увредила другата страна, като е предпочела друг купувач, тъй като има вероятност цената да не е получена като плащане, следователно липсва знание за увреждане, по смисъла на чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Така не са обсъдени спорните по делото обстоятелства - знаел ли е купувачът за увреждането. Формираните от въззивния съд решаващи изводи са в противоречие с практиката на Върховен касационен съд, по въпросите кои обстоятелства са от значение за легитимацията на ищеца като кредитор в случая и следва ли облигационната обвързаност между кредитора и длъжника да бъде инцидентно изследвана в спора по чл. 135 ЗЗД, която практика се споделя от настоящия състав. Освен това мотивите на въззивния съд са лишени от последователност и вътрешно единство. Незаконосъобразно са игнорирани съдържанието на облигационното отношение, същността на поетите по силата на един двустранен договор задължения, съответно обстоятелствата от естество да прекратяват облигационната връзка, или да освободят длъжника от изпълнение, са прецени без относимост към спорния предмет по делото и без да са установени като факти. Спорни между страните (ищецът и втория ответник) са били фактически обстоятелства, свързани със знанието за увреждане от страна на Т. Г. като купувач, в която връзка са от значение действията и поведението на двете страни, спрямо отчуждилата имота си Е. И., както и евентуалните, опосредени отношения помежду им по размяна на информация относно имота, за които отчасти се свидетелства. Обстоятелствата са преценени от първоинстанционния съд без да бъдат изложени мотиви, а въззивния съд не ги е обсъдил изобщо, нито е преценявал същите, въпреки решаващото им значение за изхода на спора . Липсва обсъждане на релевантните за изхода на спора факти и събраните във връзка с тях доказателства, решението е постановено в съществено нарушение на процесуални правила и следва да бъде отменено. Извършването на горните съдопроизводствени действия налагат връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд съгласно чл. 293, ал. 3 от ГПК, след отмяна на решението. Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.