Решение № 15920 от 22.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7765/2020 г.

Решение № 15920 от 22.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7765/2020 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на териториална дирекция "Южна морска" в Агенция "Митници", подадена чрез юрисконсулт Янев, против решение № 1228/24.02.2020 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело № 12596/2019 г., с което е отменено решение № 32-105582/12.04.2018 г., издадено от началника на Митница Бургас (към настоящия момент директора на териториална дирекция "Южна морска" в Агенция "Митници"), потвърдено с решение № Р-256/32-145868/22.05.2018 г. на директора на Агенция "Митници". Изложените доводи са за неправилност на решението като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че в оспорения административен акт последователно и в хронология са изложени установените факти, посочени са конкретните доказателства, въз основа на които са направени и заключителните изводи. Сочи, че при издаването му е извършил сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки и счита, че е установил неприложимост на митническата стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и законосъобразно е определил митническата стойност по метода предвиден в чл. 74, § 2, б. "б" от същия регламент. Искането от съда е за отмяна на оспореното решение и за потвърждаване на митническия акт. Твърди неправилност на оспореното решение и в частта за разноските, присъдени в полза на "Сами МСД" ЕООД общо в размер на 2 100 лв., от които 1 320 лв. адвокатско възнаграждение за представителство пред първата инстанция, стойността на което не става ясно как е определена. Претендира присъждане на юрисконсултски възнаграждения за всички инстанции в максимален размер предвид фактическата и правна сложност и активното участие на процесуалния му представител в производството, както и направените по делото разходи за превод на документите на чужд език, съдържащи се в административната преписка. Ответникът – "Сами МСД" ЕООД, ЕИК *********, чрез пълномощника си адвокат Денкова, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за оставяне в сила на първоинстанционния съдебен акт като правилен и законосъобразен. Подробни съображения излага в писмени бележки. Претендира присъждане на направените в касационното производство разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд София - град е решение № 32-105582/12.04.2018 г., издадено от началника на Митница Бургас, потвърдено с решение № Р-256/32-145868/22.05.2018 г. на директора на Агенция "Митници", с което на основание чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза за стоката "хартия за цигарени филтри на роли с широчина, непревишаваща 5 см", поставена под режим свободно обръщение с крайно потребление с митническа декларация № 18 BG001007 Н0006351/20180205, е определена нова митническа стойност в размер на 72 747 лв., определена е нова данъчна основа в размер на 74 828, 51 лв., с включени вътрешни разходи до първо местоназначение на стоката на територията на страната, и по отношение на вносителя "Сами МСД" ЕООД са определени допълнителни задължения за ДДС в размер на 11 801, 71 лв. на основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 77, § 1, б. "а" от Регламент (ЕС) № 952/2013, ведно с лихвата върху и над размера на ДДС, считано от датата на възникване на задължението за ДДС - 5.02.2018 г., до датата на уведомяването, и на основание чл. 56 от ЗДДС е разпоредено вземането им под отчет. По делото е приета заповед № 3 МФ-1318 от 27.12.2018 г. на министъра на финансите, с която на основание чл. 8 от ЗМ, считано от 7.01.2019 г., са извършени промени в структурата на митниците, като в структурата на Агенция "Митници" се закрива Митница Бургас и се създава териториална дирекция "Южна морска", която приема правата и задълженията на закритата Митница Бургас. Предвид издадената заповед № 3 МФ-1318/27.12.2018 г. от министъра на финансите и в изпълнение на решение № 13685/15.10.2019 г. по адм. дело № 5704/2019 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение, с което е обезсилено първоначално постановеното по спора съдебно решение и делото е върнато за ново разглеждане със задължителни указания, като надлежна ответна страна е конституиран директорът на териториална дирекция "Южна морска". С оспореното решение е отменено решението на началника на Митница Бургас и е осъдена териториална дирекция "Южна морска" да заплати на "Сами МСД" ЕООД съдебно-деловодни разноски в размер на 2 100 лв. С определение № 3917/1.06.2020 г. на Административен съд София - град по адм. дело № 12596/2019 г., е изменено решение № 1228/24.02.2020 г. по адм. дело № 12596/2019 г. в частта за разноските, като териториална дирекция "Южна морска" е осъдена да заплати на "Сами МСД" ЕООД сумата от 3 200 лв. разноски по делото. Това определение не е обжалвано и е влязло в законна сила. За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Съгласно мотивите на обжалвания административен акт, митническият орган е счел, че митническата стойност на стоките по декларация с MRN 18 BG001007 Н0006351/20180205 следва да бъде определена на основание чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 въз основа на митническата стойност на сходни стоки, посочени по други MRN, със съответните индивидуализиращи данни, подробно посочени в решението, в резултат на което са определени допълнителни задължения за ДДС и лихви. След направен анализ в националната база данни за оформени митнически декларации за допускане на свободно обращение с крайно потребление в същия или приблизително същия момент на сходни стоки са намерени два резултата от м. 09.2017 г. до 5.02.2018 г. за "хартия за цигарени филтри" от същия изпращач, с държава на произход Китай, с приета митническа стойност на база договорната цена от 2, 95 лв/кг. Извършена е и проверка в интернет база данни от сайтове за продажба на стоки на едро в Китай, при която е констатирано, че сходни стоки се търгуват на многократно по-висока цена. По тези съображение е прието, че декларираната стойност е необичайно ниска в сравнение с цената на вноса на сходна стока в приблизително същия момент и са налице съмнения относно стойността на стоките, определена по реда на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Първоинстанционният съд е отменил акта като незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК поради нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Приел е, че при издаване на митническото решение не са спазени изискванията за определяне на митническа стойност на стоки внасяни на територията на ЕС, регламентирани в Регламент (ЕС) № 952/2013 и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. След съвкупен анализ на събраните доказателства, включително и на заключението на приетата съдебно - счетоводна експертиза е обосновал извод, че митническата стойност на процесните стоки може да бъде определена по реда на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 - според договорната (действително платената) цена на стоките. Приел е, че в решението си митническият орган не е изложил мотиви за неприложимост на цитираната разпоредба. На следващо място, съдът е посочил, че оспореният акт е издаден в нарушение на изискването за последователност на прилагане на вторичните методи за определяне на митническата стойност съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013. С акта се определя нова митническа стойност на стоките на основание чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013, без да са изложени мотиви за изключване на възможността тази стойност да се определи съгласно чл. 74, § 2, б. "а" от същия регламент. Съдът е приел, че от митническия орган не е извършен анализ съобразно изискванията на чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, за да бъде определена митническата стойност на внесените стоки по вторичния метод. Посочено е само, че митническите органи не са намерили аргументи защо декларираната стойност е значително по-ниска, без да са изложени мотиви защо не кредитират един или друг от представените от дружеството документи. Такива не са изложени и в решението на горестоящия административен орган. Обосновал е краен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт и постановил отмяната му. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти, извършил е дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 220 от Закона за митниците (ЗМ) на оспореното митническо решение и е приложил правилно закона. Съдът правилно е очертал спорния по делото въпрос дали митническият орган е обосновал "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 и спазил ли е процедурата по чл. 141 от същия регламент, във връзка с чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013, за определяне на митническата стойност на стоките по осъществения внос съобразно договорната стойност на сходни стоки. Стоката, предмет на митническо остойностяване, е поставена под режим "допускане за свободно обращение и крайна употреба" на 5.02.2018 г. при действието на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Митнически кодекс). По силата на чл. 70, § 1 от Митническия кодекс основният метод за определяне на митническата стойност на стоките е въз основа на договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Съгласно чл. 74, § 1 от Митническия кодекс, когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно чл. 70, тя се определя чрез последователно прилагане на вторичните методи по чл. 74, § 2 от букви а) до г) от Митническия кодекс. В чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза е предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни стойности - когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Митническия кодекс, и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. Според тълкуването на чл. 181а от Регламент за изпълнение (ЕИО) № 2454/93 от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) 3254/94 на Комисията, дадено в решението на Съда на ЕС по дело С-291/15, за да определят митническата стойност, митническите органи могат да не вземат предвид декларираната цена на внесените стоки и могат да прибегнат до вторични методи за определяне на митническата стойност на внесените стоки, като предвидените в членове 30 и 31 от Митническия кодекс (отм.); , и по-специално продажната цена на сходни стоки, ако съмненията им относно договорната стойност на стоките продължават, след като са поискали предоставянето на цялата информация или на всички допълнителни документи и след като са дали на съответното лице подходяща възможност да изложи гледната си точка относно съображенията, на които се основават посочените съмнения (т. 35). Съгласно т. 36 от решението, тези обстоятелства подлежат на проверка от националната юрисдикция. Според Съда на ЕС коригирането на договорната митническа стойност е допустимо, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки. Съгласно легалната дефиниция на понятието "сходни стоки", дадено в разпоредбата на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, в рамките на определянето на митническата стойност са стоки, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка. При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд е съобразил посочените норми от правото на Съюза и е извършил дължимата проверка по основателността на съмненията на митническите органи относно договорната стойност на стоката. Съобразено с правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса е заключението на съда, че в тежест на митническите органи е да обосноват определената стойност на стоките по чл. 141, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447. Митническият орган е поставил под съмнение представените доказателства за действително платена цена за внесените стоки. В случая е приложен вторичният метод за определяне на митническа стойност по чл. 74, § 2, б. "б" от Митническия кодекс, въз основа на договорната стойност на сходни стоки. Прилагането на вторичните методи за определяне на митническата стойност е субсидиарно и изисква да е обоснована неприложимост на основния метод - въз основа на договорната стойност. Както правилно е приел съдът, митническият орган не е извършил анализ на условията по доставките и съответно как това се отразява на цената на стоките за продажбата им за износ, на договорените от дружествата срокове и начин на плащане, на разликата в договорените количества, търговската марка и качеството на стоките. След като не е направен необходимия анализ по чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 на посочените съществени елементи във връзка с използвания вторичен метод за определянето на митническата стойност на стоките, то законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че обжалваното решение следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Установените по делото факти и обстоятелства налагат извода, че митническият орган не е обосновал съмненията относно декларираната от "Сами МСД" ЕООД договорна стойност на стоката съгласно чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 и не е установил предвидените от материалния закон основания за определяне на митническата стойност по метода на договорната стойност на сходни стоки по смисъла на чл. 141, § 1 и § 2 от Регламента за изпълнение, във връзка с чл. 74, § 2, б. "б" от Митническия кодекс, във връзка с чл. 1, § 2, т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447. В хода на административното производство от "Сами МСД" ЕООД са представени допълнителни доказателства за декларираната митническа стойност на стоките и е предоставена информация относно доставката на стоката и договорните отношения с изпращача. Представени са търговски договор с изпращача на стоката Муданджиянг Хенгфенг Пейпър Ко, Лтд, Китай, износната митническа декларация на изпращача, фактура, документираща извършената доставка, опаковъчен лист-доставка, платежно нареждане (swift) към изпращача за извършен на 15.11.2017 г. кредитен превод, извлечения от счетоводните регистри на "Сами МСД" ЕООД относно начина на заприходяване на закупената стока, в която са описани изнесените по договора стоки по количество тегло и стойност, фактури за продажба на част от стоката на първо търговско ниво, както и писмо от Алех Биароза, собственик на Стронгбеър, Естония, клиент по фактурите за ВОД, и от представляващия Муданджиянг Хенгфенг Пейпър Ко - Карол Ли, потвърждаващи доставките, платежно нареждане, с което е заплатена сумата на доставчика. Разяснено е, че търговското партньорство между "Сами МСД" ЕООД и Муданджиянг Хенгфенг Пейпър Ко, Лтд, датира от 2.10.2015 г., когато е сключен рамков договор за доставка на стоки, предназначени за цигарената индустрия, в който е посочена общата стойност на доставките и граници на единичните стойности, в които ще варират цените според спецификациите. Муданджиянг Хенгфенг Пейпър Ко, Лтд, е предоставило изгодни ценови нива предвид дългосрочните им взаимоотношения и поетите от "Сами МСД" ЕООД ангажименти за регулярни покупки на стоки в големи количества, както и задължението на дружеството да не купува идентични стоки от други доставчици. В тази връзка са дадените от Карол Ли обяснения. В потвърждение на изложеното е и заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза без възражения от страните. Според експертното заключение с ЕАД № 17 BG001007 H0006351/05.02.2018 е допусната за свободно обращение стока "хартия за цигарени филтри" - бруто тегло 26 520 кг. (нето 24 660 кг.) с доставчик Муданджиянг Хенгфенг Пейпър Ко и цена на стоката 8 676, 48 щатски долара. Определен е валутен курс за митнически цели 1, 58341 лв., или статистическата стойност на стоката в лева е 13 738, 42 лв. (кл. 46 на ЕАД). Формирана е отчетна стойност на придобитата стока в размер на 15 819, 94 лв., представляваща сбор от фактурната стойност 13 738, 42 лв. и други разходи по описани фактури с предмет – терминално обслужване, вътрешен транспорт, митническа проверка, в общ размер на 2 081, 51 лв. Стоката е заприходена в сметка 304 Стоки по отделни артикули, както следва: * 25 GSM*27 ММ * 6000 М - 4 864 ролки х 2, 62557 лв. = 12 770, 77 лв. * 25 GSM*26, 5 ММ * 6000 М – 1 248 ролки х 2, 44324 лв. = 3 049, 16 лв. Вещото лице сочи, че дружеството е извършило продажби на придобитата стока, документирани с две фактури с получател EU Sales SRO Slovakia, които са осчетоводени като приход по кредита на сметка 702 1 Приходи от продажби на стоки. При плащане от страна на клиентите е съставена съответната счетоводна статия. Констатирало е също така, че в счетоводството на "Сами МСД" ЕООД няма данни за други плащания към китайския доставчик, освен фактурната стойност в размер на 8 676, 48 щатски долара, посочена в процесната ЕАД и инвойс фактурата от 7.12.2017 г., заплатена по банков път на 15.11.2017 г. С оглед изложеното обоснован е извода на първоинстанционния съд, че от страна на митническия орган, върху когото е доказателствената тежест в процеса, не е доказано наличието на основателни съмнения, че декларираната митническа стойност на стоките представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Митническия кодекс. Правилно е прието, че не са били налице предпоставките, установени в чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 за определяне на митническата стойност на внесените стоки по вторичния метод, установен в чл. 74, § 2, б. "б" от Митническия кодекс на база договорната стойност на сходни стоки. По изложените мотиви настоящият състав намира, че оспореното решение не страда от пороците посочени в касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, на ответника по касация следва да бъдат присъдени своевременно претендираните разноски в размер на 550 лв. - заплатено в брой адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 1.11.2020 г. за процесуално представителство и защита в касационното производство. Неоснователна е касационната жалба и по отношение на решението в частта за разноските за присъденото адвокатско възнаграждение. Съдът е присъдил същите въз основа на направеното с жалбата искане и приложените писмени доказателства. В случая от страна на процесуалния представител на касатора не е направено надлежно и своевременно възражение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, за прекомерност на договореното и платено адвокатско възнаграждение за адвокат Денкова, поради което съдът е присъдил същото в претендирания размер. Пропускът на страната да направи възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК до приключване на устните състезания не може да бъде отстранен от настоящата инстанция, тъй като е налице преклудиране на правото за редуциране на разноските. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,