Решение № 1996 от 27.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8175/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите, чрез процесуален представител юрк. Е. Анков, против решение 10547 от 02.07.2024 г. по адм.д. 3854/ 2024 г. по описа на Административен съд София - град. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради противоречието му с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Оспорват се изводите на АССГ за приложимост на разпоредбите на чл.128 -130 ДОПК по отношение искането за заплащане на лихва за възстановена като недължимо платена такса по чл.30, ал.6 от Закон за хазарта. По подробно развити съображения в жалбата се иска отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу решението на изпълнителния директор на НАП, с което е отказано плащане на лихва върху недължимо платена сума. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - "Казино Ескейп град Исперих" ООД, чрез адв. К. Груйчев в представен писмен отговор оспорва касационната жалба и моли решението като правилно да остане в сила. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано, писмено заключение за основателност на касационната жалба. Предлега решението като неправилно да бъде отменено. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е решение 000030-3458/25.03.2024 г. на Изпълнителния директор на НАП, с което е оставено без уважение искане вх. 26 - К- 412/ 26.02.2024 г. на "Казино Ескейп град Исперих" ООД за изплащане на лихва в размер на 3281,77лв. по възстановена и обявена за недължимо платена сума за държавна такса в размер на 25 000 лв. За да отмени решението и върне преписката за ново произнасяне по искането за заплащане на лихва, първоинстанционният съд приема, че с оглед липсата на уредба в Закон за хазарта, относно връщане на суми, ведно със законна лихва, приложение следва да намери на основание чл.46, ал.2 от ЗНА разпоредбата на чл.129, ал.6 от ДОПК, относно възстановяване и прихващане на недължимо платени или събрани суми за данъци, включително и мита - чл.162, ал.2, т.1 ДОПК. Позовавайки се на разпоредбата на чл.129, ал.6 ДОПК, съдът е приел, че невъзстановените суми в законоустановения срок се връщат със законна лихва, начислена от деня, в който е следвало да бъдат възстановени, а към този ред препраща и чл.129, ал.5 ДОПК - посочените за възстановяване с влязъл в сила съдебен акт суми се възстановяват, ведно с дължимата лихва по ал.6. В заключение съдът е счел, че оспореното решение е постановено от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при липсата на допуснати съществени нарушения, обусляващи отмяната на административния акт, но в противоречие с материалния закон. По тези съображения съдът е отменил оспореното решение. Решението е неправилно. Настоящият съдебен състав споделя изводите на съда за материална компетентноста на ИД на НАП да се произнесе по направеното до него искане за плащане на лихва върху върната като недължимо платена такса от 25 000 лв., след влязло в сила решение 7354 от 02.12.2022 г. и решение 1751 от 20.03.2023г. за поправка на очевидна фактическа грешка по адм. дело 6571/2022г. , с което е отменен отказ, а преписката е върната за ново произнасяне и възстановяване на сумата от 25 000 лв. по чл. 30, ал. 6 от Закона за хазарта. По така направеното искане ИД на НАП дължи произнасяне в качеството си на орган, който осъществява държавния надзор в областта на хазарта и като такъв има функции и правомощия, посочени неизчерпателно в чл.17 от Закона за хазарта, а като ръководител на държавен орган по чл. 7, ал. 1 от ЗДТ осъществява контрол по правилното определяне и събирането на таксите. Законосъобразни са изводите на съда за постановен административен акт при спазване на административнопроизводствените правила. Административният орган е сезиран по реда на АПК, поради което и предвид материалната компетентност, същият се е произнесъл с индивидуален административен акт, с който е постановил отказ да уважи искане за заплащане на лихви върху недължимо поискана и платена държавна такса по чл. 30, ал. 6 от ЗХ, впоследствие върната на "Казино Ескейп гр.Исперих" ООД, гр.Шумен след отменително съдебно решение. Основателни са оплакванията в касационната жалба за неприложимост на разпоредбите на чл.128 и сл. от ДОПК относно заявеното искане за заплащане на лихва за възстановена като недължимо платена такса по чл.30, ал.6 от ЗХ. Законът за хазарта е специален закон, като в чл. 92 са посочени изрично и изчерпателно хипотезите, при наличието на които се издават актове по реда на ДОПК: деклариране и установяване на променлива част от таксите по чл. 30, ал. 3 и 4 от ЗХ, неплатени в срок годишни вноски за социално отговорно поведение и лихви за забава, недължимо платени и събрани сума по ал.1-3 от чл. 92 ЗХ, в които не подадат такси и лихви към тях по чл. 30, ал. 6 от ЗХ. В тази връзка е неправилна преценка на АС, че ДОПК е приложим към искането до изпълнителния директор на НАП от 26.02.2024 г. Освен, че липсва препращане в ЗХ относно този вид държавна такса към ДОПК, за разлика от другите изрично посочени такси в чл.92 ЗХ, следва да се посочи, че държавната такса по чл.30, ал.6 ЗХ и съответно претендираната лихва върху нея, не попадат в обхвата на чл.128, ал.1 ДОПК относно вземанията, за които може да се иска прихващане или възстановяване по реда на ДОПК. Съгласно чл.128, ал.1, изр.1 ДОПК това са недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите. Таксата по чл.30, ал.6 от ЗХ не е данъчно вземане по смисъла на ДОПК, а държавна такса, установена в специален закон. Държавната такса по чл.30, ал.6 ЗХ няма характер нито на данък, нито на осигурителна вноска, нито на глоба или имуществена санкция, нито на сума, за която специалния закон постановява възстановяване по реда на ДОПК. Следователно произнасянето на изпълнителния директор на НАП по повод наличието/липсата на основанието за нейното заплащане, включително дължимостта на лихви, не е възможно да бъдат разглеждани по реда на ДОПК, който е специален и се прилага само за изрично предвидени в кодекса хипотези. Приложението по аналогия на процедурни правила, създадени за администриране и контрол за законосъобразност на данъчно облагане, както е приел АССГ е недопустимо. Правилно изпълнителният директор на НАП в качеството му на орган, осъществяващ държавен надзор в областта на хазарта и свързаните с хазарт дейности е приел за неприложим редът по ДОПК за заплащане на лихва върху недължимо внесената и възстановена от НАП държавна такса в размер 25 000лв. В искането си от 26.02.2024г. "Казино Ескейп гр. Исперих" ООД е претендирало заплащането на лихва за забава в размер на 3281,77лв. върху недължимо внесена и възстановена от НАП държавна такса в размер на 25 000лв. за периода от внасяне на таксата - 01.04.2022г. до 22.06.2023г. - датата на нейното връщане. Безспорно е, че лихвата се претендира като обезщетение за забава от отменен незаконосъобразен акт - Решение 000030 -6380 от 08.07.2022г. на ИД на НАП, с което е отказано възстановяване на платена такса по чл.30, ал.6 от ЗХ в размер на 25 000лв., отменено с влязло в сила решение на АССГ 7354 от 02.12.2022 г. и решение 1751 от 20.03.2023г. за поправка на очевидна фактическа грешка по адм. дело 6571/2022г. Претенцията за заплащане на лихви е по същество искане за заплащане на обезщетение върху сумата от 25 000 лв., с която жалбоподателят не е могъл да разполага в определен период от време. Поради това жалбоподателят следва да защити правата си по исков ред. С оглед изложеното отказа на изпълнителния директор на НАП, обективиран с оспореното пред АССГ решение да заплати лихва за забава, съответства на приложимите материалноправни разпоредби. Липсва разпоредба в Закона за хазарта, която да предвижда възстановяване на сумата по чл.30, ал.6 от ЗХ, ведно с лихва за забава. Като е приел приложимост на разпоредбите на чл.128 и сл. от ДОПК, относно претенцията за заплащане на лихва и е отменил оспореното пред него решение, АССГ е постановил неправилно съдебен акт в противоречие с материалния закон, който следва да бъде отменен. Делото е изяснено от фактическа и правна страна, поради което следва да бъде постановен акт по същество, с който след отмяната на съдебното решение се постанови отхвърляне на подадената от "Казино Ескейп гр. Исперих" ООД жалба срещу решение 000030 - 3458/25.03.2024г. на ИД на НАП. Предвид изхода на спора е основателно искането на касатора за юрисконсултско възнаграждение. Разноски за държавната такса платена пред ВАС не са претендирани. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 24 от Наредбата за правната помощ ответника следва да бъде осъден да заплати сумата от 200/ двеста/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. На основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение