Решение № 3180 от 6.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9832/2013 г.

Решение № 3180 от 6.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9832/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от упълномощения и. д. директор на дирекция "ОДОП"-Пловдив против решение № 1193/27.05.2013 г., постановено от Пловдивския административен съд по адм. дело № 316/2013 г. С обжалваното решение е отменен ревизионен акт (РА) № 161203734/11.10.2012 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 18/8.01.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП"-Пловдив при ЦУ на НАП, с който на Любомир Христов Костов с ЕТ "Любомир Костов-СС" гр. Пловдив е начислен данък по ЗДДС в размер на 3399,27 лева и прилежащи лихви в размер на 358,45 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведеното касационно основание е неправилно приложение на материалния закон. Касаторът поддържа, че по делото не съществува спор за фактите и те правилно са установени от административния съд. Според касатора дейността, състояща се в извършените от жалбоподателя разпоредителни сделки с недвижими имоти може да се определи като независима икономическа дейност с цел редовно получаване на приход от нея. Претендира за отмяна на решението и за постановяване на ново по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу РА. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът в касационното производство- Любомир Христов Костов с ЕТ "Любомир Костов-СС" гр. Пловдив в писмено становище оспорва касационната жалба и иска отхвърлянето й. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост и за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Жалбата е подадена от надлежна страна по съдебния спор в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. Касационната жалба е неоснователна. С РА, предмет на контрол пред административния съд, на ревизирания субект - физическо лице - е извършена ревизия по приложението на ЗДДС, за периода-01.12.2006 г. -31.05.2007 г. и 15.11.2007 г. -31.10.2008 г. В хода на ревизията е установено, че Любомир Костов извършва търговска дейност като ЕТ "Любомир Костов-СС". Установено е, че Любомир Костов и съпругата му са извършили продажби на четири недвижими имота - апартаменти, находящи се в една и съща жилищна сграда в гр. Кюстендил на 18.09.2007 г., 26.10.2007 г., 0.11.2007 г. и 1.02.2008 г. Извършена е и продажба на апартамент в гр. Пловдив на 22.05.2006 г. на дъщеря им Елица Костова. Апартаментите в гр. Кюстендил са придобити от съпрузите като физически лица, в режим на СИО, след построяването им вследствие придобито през 1996 г., по силата на нотариални актове от 22.12.1996 г., право на строеж. Апартаментите са въведени в експлоатация на 23.07.2007 г., когато е издадено съответното удостоверение за сградата, в която се намират. Не е спорно относно размера, че при определяне на облагаем оборот на РЛ за периода от 12 месеца преди 31.10.2007 г., в който се включват приходи от дейността му като ЕТ, половината от получаваните наеми и приходи от продажби на три имота, оборотът надвишава 50 000 лв. Спорно е дали в облагаемия оборот следва да са включват приходите от продажбата на трите апартамента през 2007 г. и оттам дали е достигнат такъв оборот, предполагащ задължение за регистрация на РЛ по ЗДДС. Според приходните органи продажбата на апартаментите е в резултат на извършвана от РЛ независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗДДС, поради което получените приходи следва да се вземат предвид при определяне на облагаемия оборот. В този случай и на основание чл. 102, ал. 3, т. 2 ЗДДС, след изтичане на срока за задължителна регистрация - 14-дневен от 31.10.2007 г., се приема, че РЛ дължи данък /ДДС/ за извършените от него облагаеми доставки, в случая - от наеми, от дейност като ЕТ и от продажбата на апартамент на 1.02.2008 г. Размерът и начинът на определянето му отново не са спорни. Административният съд не е възприел изводите на приходните органи, че с продажбите на апартаменти през 2007 г. и 2008 г. РЛ е извършвало търговска дейност или независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС. Съдът е счел, че сделките не са извършвани по занятие, в изпълнение на стопанска дейност и имат случаен характер. Позовава се на придобиването на правото на строеж в период значително предшестващ продажбата на построените обекти. Решението на административния съд е правилно като краен резултат. От значение за разрешаване на спора между страните е отговорът на въпроса-извършените от РЛ продажби на недвижими имоти може ли да се квалифицира като независима икономическа дейност. По аргумент от чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС независима икономическа дейност е дейността, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение. Безспорно е, че в конкретния случай продажбите на недвижимите имоти не са осъществявани по занятие, тъй като ревизираното лице е извършило продажбите в качеството си не на търговец, на физическо лице /действащо заедно със съпругата си/, няма данни да е действало като брокер на имоти или като лице, което има за свое занятие предлагане на имоти, вкл. покупко-продажбата им. Безспорно е също така, че въпросните продажби на недвижими имоти са възмездни, т. е. лицето е получило възнаграждение за продадените имоти. Въпросът е, доколко дейността е осъществявана редовно. В ЗДДС не се съдържа определение на понятието "редовно осъществявана дейност". Тълкувайки понятието "редовно" в контекста, в който е употребено следва, че за да е независима икономическа дейност, извършваната дейност следва да е системна през определен период от време. При определяне на продължителността на този период от време, настоящият съдебен състав изходи от критериите в ЗДДС. В разпоредбата на чл. 96 от ЗДДС - задължителна регистрация, законодателят е въвел период от време, който е от значение за минимално необходимия оборот за задължителната регистрация. Този период от време е 12 последователни месеца, през които лицето реализира оборот от дейността си. В конкретния случай, приходните органи са установили в рамките на ревизирания период /_2006-2008 г./ четири разпоредителни сделки в четири отделни месеца. Не следва да се взема предвид сделката през 2006 г., която е с приобретател дъщерята на прехвърлителите. Изводът е, че не е налице системност на дейността в рамките на едногодишния релевантен период. Следва да се съобрази също така начина и периода на придобиване на прехвърлените имоти. Същите са придобити по силата на право на строеж, учредено през 1996 г., касаят обекти в една и съща сграда, като по силата на четирите сделки са прехвърлени всички права на собственост върху обекти в сградата, притежавани от съпрузите. От значение е също, че имотите, предмет на продажбите, не са придобити като ДМА, нито впоследствие са включени като такива при търговеца. Тези обстоятелства мотивират настоящия съдебен състав да приеме, че с извършването на процесните продажби, намерението на лицето не е било да постави началото и развие независима икономическа дейност с предмет покупко-продажба на недвижими имоти, а да се реализира доход за себе си и семейството си чрез продажбата на обектите, придобити по силата на учредено право на строеж преди повече от десет години. По изложените съображения се приема, че първоинстанционният съд е постигнал законосъобразния резултат, поради което решението му като правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора разноски не се дължат в полза на касатора. Такива не се следват и на ответника по касация, поради липса на представени доказателства за извършени разноски. Воден от горното Върховният административен съд, състав на осмо отделение