Решение № 7031 от 10.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3365/2021 г.

Решение № 7031 от 10.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3365/2021 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Й. П., от [населено място], община Дупница, чрез пълномощника му - адв. З. В., против решение № 272 от 23.11.2020 г. постановено по адм. дело № 63/2020 г. на Административен съд Кюстендил, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: началника на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - Кюстендил, чрез процесуалния му представител - адв. П., поддържа становище за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Претендира разноски, по списък. Ответникът: Ю. М., чрез пълномощника му - адв. Ч., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът: Ж. И., чрез особеният му представител - адв. Т., поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът: Държавата, представлявана от министъра на земеделието и горите, чрез пълномощник - юрисконсулт М., моли за уважаване на касационната жалба и отмяна на обжалваното решение, като неправилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Останалите ответници, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. По същество е неоснователна, по следните съображения: Пред АС-Кюстендил, Ю. М. е оспорил Заповед № 18-13600/31.12.2019 г. на началника на СГКК-Кюстендил, с която, ведно със Заповед за изменението й № 18-937/27.01.2020 г. на същия орган, е одобрено изменението на КККР на [населено място] поради явна фактическа грешка /ЯФГ/ в КК, като изменението се изразява в: 1 нанасяне на нови обекти в КККР - ПИ с идентификатор 39339.117.73; ПИ с идентификатор 39339.117.74; сграда с идентификатор 39339.117.74. 1; сграда с идентификатор 39339.117.74. 2; 2 промяна в границите на съществуващи обекти в КККР - ПИ с идентификатор 39339.117.43 от 3180 кв. м. се намалява на 3096 кв. м., собственост на В. Л.; ПИ с идентификатор 39339.117.48 от 1576 кв. м. се намалява на 299 кв. м., собственост на Ю. М., А. И.; ПИ с идентификатор 39339.117.49 от 1576 кв. м. се намалява на 1531 кв. м., собственост на В. И.; и 3 заличаване на обекти от КККР - ПИ с идентификатор 39339.117.67, собственост на ДПФ; Заповедта е издадена на основание чл. 53б, ал. 5, т. 1, вр. с ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 3 ЗКИР. Оспорващият Ю. М. е установил собствеността си върху 788/1576 ид. части общо от ПИ с идентификатор 39339.117.48, чиято площ и граници се засягат от изменението, поради ЯФГ, като от 1576 кв. м. площа на имота му се редуцира до 299 кв. м., т. е намалението в площа му е с 1277 кв. м. Съдът, след като е обсъдил доказателствата по делото е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но при липса на мотиви - фактически и правни основания, което представлява нарушение на формата и на административнопроизводствените правила по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. При проверката за материална законосъобразност на оспорения акт е извел изводи, че в случая не става въпрос за изменение на КККР поради ЯФГ, по смисъла на § 1, т. 9 ДР на ЗКИР, а за изменение поради непълнота и грешка в КККР на [населено място], по чл. 54, ал. 4 ЗКИР. По тези съображения е отменил обжалваната заповед, поправена със заповед от 27.01.2020 г. на началника на СГКК-Кюстендил, като незаконосъобразна. Обжалваното решение е правилно по своя резултат, но при следните коригиращи мотиви: Не се споделят изводите на съда, за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващи се в липсата на мотиви - фактически и правни основания за издаването й. Константна е съдебната практика на ВАС, след издаване на ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, че мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в документите към административната преписка, ако изхождат от същия орган. Случаят е точно такъв. Административната преписка по издаване на акта съдържа: Скица-проект за изменение на КККР на [населено място] с обяснителна част /стр. 24-26/, уведомление по чл. 26, ал. 1 АПК /стр. 32/, удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР /стр. 40/, всички подписани от началника на СГКК-Кюстендил, както и изработен проект за изменение на КККР на [населено място], изработен от правоспособно лице, съдържащ: обяснителна записка /стр. 57-59/, скица от парцеларен план на ТКЗС в ликвидация-[населено място] с овчарници, комбинирана скица, списък на засегнатите имоти за обезщетяване по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ и др. Съвкупната преценка на всички тези доказателства опровергава изводите на решаващия съд, че оспореният акт е без мотиви и поради това е незаконосъобразен. От тях се установява, че изменението на КККР - предмет на оспорената заповед е на основание отстраняване на явна фактическа грешка по чл. 53б, ал. 1-6, вр. чл. 51, ал. 1, т. 3 ЗКИР. При това основание за изменение на КККР съдът е следвало да установи в коя от двете хипотези, очертани от § 1, т. 9 ДР ЗКИР е извършено процесното изменение - поради несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1 или поради несъответствие в границите на съществуващите на терена трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия. Данните по делото сочат на отстраняване на ЯФГ в първата хипотеза, за приложението на която се изисква: имотите да попадат в урбанизирана и неурбанизирана територия, да са предмет на карти и планове по чл. 41, ал. 1 ЗКИР, при съвместяването на които, границите им да не съвпадат. В случая е установено, че имотите, в обхвата на процесното изменение, вкл. и имота на ответника Ю. М., попадат в неурбанизирана територия, по смисъла на § 1, т. 21 ДР ЗКИР. Това, че части от тях попадат в изработен парцеларен план на стопански двор на ТКЗС -[населено място] в ликвидация, не ги превръща в урбанизирана територия. В урбанизирана територия попадат поземлени имоти в границите на населени места и селищни образувания, каквито процесните имоти не са чл. 7, ал. 1 ЗУТ, § 1, т. 21 ДР ЗКИР/. Изработеният парцеларен план за стопански двор на бившето ТКЗС, не е план по чл. 41, ал. 1 ЗКИР, нито пък е план, одобрен при условията и реда на ЗУТ относно промяна предназначението на земеделски земи с цел застрояване. Поради това същият не придава характер на попадащите в него поземлени имоти на урбанизирана територия. От изложеното следва, че всички имоти, в обхвата на процесното изменение са в неурбанизирана територия, със земеделско предназначение и липсва условието за изменение на КККР по чл. 53б, ал. 1, вр. чл. 51, ал. 1, т. 3 ЗКИР, в хипотезата на несъответствие в границите им между урбанизирана и неурбанизирана територия, при обединяване на данните от планове по чл. 41, ал. 1 ЗКИР. Като материално незаконосъобразна заповедта, ведно с допълващата я втора заповед, които са едно цяло, е отменена правилно. Като правилно обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този резултат на ответника Ю. М. се дължат разноски за касационната инстанция в размер на 720 лева заплатено адвокатско възнаграждение. Останалите искания за разноски са неоснователни. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение