Решение № 10225 от 22.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7445/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на М. С. С., вкл. и като ЕТ М. С. К. , гр. София, подадена чрез процесуален представител адв. Д. Енчев, срещу Решение 15298 от 07.05.2025 г., постановено по адм. дело 836/2023 г. по описа на Административния съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на физическото лице, подадена вкл. и в качеството му на едноличен търговец против Ревизионен акт /РА/ Р-22222520006634-091-001/08.06.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден и изменен с Решение 1932/09.12.2022 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. София при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), в частта му както следва: 1. Допълнително установено задължение за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ върху обща данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 233 лева за данъчен период 2014 г., ведно с лихви за забава; 2. Задължения за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за данъчни периоди 2014 г. и 2015 г. в размер общо на 549 022,15 лева главници и 360 145,62 лева лихви, и са присъдени разноски в полза на жалбоподателя. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено при неправилно прилагане на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че съдът неправилно е кредитирал заключенията на възложените в хода на ревизионното производство експертизи съответно за определяне пазарната цена реализираната през 2014 г. и 2015 г. продукция от грозде, респ. на продадените през 2014 г. недвижими имоти, като настоява, че нито една от тях не е изготвена при стриктно съблюдаване разпоредбите на Наредба Н-9 от 14 август 2006 г. за реда и начина на прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Неправилен според касатора е и изводът за свързаност по смисъла на § 1, т. 1, б. а и б. м. от ДР на ДОПК между ЕТ М. С. К. и СИС Индустрийс ООД. В резултат се счита за необоснован и изводът на съда, че в случая е доказан фактическият състав на чл. 78 във вр. с чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, съответно дължимостта на произтичащите публични вземания за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ. Най-сетне настоява и че несъответен на приложимия материален закон е и изводът за липсата на предпоставката по чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО във вр. с чл. 46, ал. 8 от ЗДДФЛ за преотстъпване на дължим данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2014 г. Подробни съображения са развити в касационната жалба и депозираната по делото писмена защита, поддържани в проведеното открито съдебно заседание от процесуалния представител. Настоява решението на първоинстанционния съд да бъде отменено изцяло, а РА - съответно отменен. Претендира сторените за двете съдебни инстанции разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им. Ответникът Директор на Дирекция ОДОП гр. София, чрез процесуалния си представител юрк. Ненчовска, оспорва касационната жалба, и моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, за което представя и списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендирания размер на адвокатското възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество жалбата е частично основателна. Предмет на обжалване пред АССГ е бил РА Р-22222520006634-091-001/08.06.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден и изменен с Решение 1932/09.12.2022 г. на Директора на Дирекция "ОДОП - гр. София при ЦУ на НАП, в частта му както следва: 1. Допълнително установено задължение за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ върху обща данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 233 лева за данъчен период 2014 г., ведно с лихви за забава; 2. Задължения за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за данъчни периоди 2014 г. и 2015 г. в размер общо на 549 022,15 лева главници и 360 145,62 лева лихви. С обжалваното решение съдът е отхвърлил изцяло жалбата. За да постанови този резултат административният съд, след като подробно е обсъдил предприетите от органите по приходите процесуални действия, събраните в хода на ревизията доказателства и доказателствени средства и е изложил фактическите и правни установявания на приходната администрация, е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни за това органи по приходите, в хода на редовно проведено ревизионно производство, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила за това. Въз основа на събраните в хода на съдебното производство доказателства и доказателствени средства, следвайки спорните между страните въпроси, по материалната законосъобразност на РА е установил следното. В частта на установеното задължение по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ върху общата данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 233 лева. Не е спорно, че М. С. е местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ, има постоянно местоживеене в Република България, и на основание чл. 6 и чл. 16 от с. з. е данъчно задължено лице за облагаемия си доход, получен през данъчната година от източници в България и чужбина. Съдът е приел, че задължението произтича от получен през периода облагаем доход от продажба или замяна на ограничени вещни права и е в размер на 233 лева, съгласно изменението на РА в тази му част с Решението на Директор на Дирекция ОДОП гр. София. Счел е за материално законосъобразен и изводът, изложен в Решението на ответника, за реализиран през 2014 г. в качеството на ЕТ, а не на физическо лице, непаричен доход по повод на получените готови обекти в резултат на учредените права на строеж върху земя в полза на Топаз Мел ООД, който доход следва да намери отражение при формиране на СФР на ЕТ М. С. К. и да подлежи на облагане по реда на чл. 26, ал. 7 във вр. с ал. 1 - 6 от ЗДДФЛ. Като краен резултат е приел, че РА правилно е изменен в хода на административния му контрол, като предвид установените платени в полза на С. лихви по заем в размер на 2 330 лева е възприета и материалната законосъобразност на вмененото задължение в размер на 233 лева за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, дължим съобразно формираната обща данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017 г. Относно установените задължения за данък по чл. 48, ал.2 от ЗДДФЛ за 2014 г. и 2015 г. в резултат на преобразуване на декларирания СФР от едноличния търговец по реда на чл. 78 във вр. с чл. 16, ал. 1 от ЗКПО в посока неговото увеличаване със сумите съответно от 505 680,40 лева за 2014 г. и 2 336 385,64 лева за 2015 г. През процесните периоди основната дейност на ЕТ е свързана с оглеждане на грозде, зърнени култури пшеница, слънчоглед, рапица, ечемик и продажба на селскостопанска продукция, както ЕТ М. С. К. е регистриран земеделски производител считано от 17.02.2012 г., с обработваеми земи в землищата на с. Венец, с. Огнен и с. Искра, община Карнобат. Продукцията от различните видове винени сортове грозде през 2014 г. и 2015 г. е продадена на СИС ИНДУСТРИЙС ООД и ЕТ Братя М. М. Д. , данните за които продажби са налични в счетоводството на ЕТ, респ. същите участват при формиране на СФР за съответния данъчен период. Съдът е приел, че спорът в тази му част се концентрира относно определената в хода на ревизията пазарна цена на така реализираната от ЕТ продукция от различни винени сортове грозде. С аргументи, че от възложената по ред на чл. 60 от ДОПК и изготвена по метода, дефиниран в чл. 18, ал. 1 от Наредба Н-9/14.08.2006 г., експертиза безспорно се установява, че цената по всяка една от продажбите се отличава от пазарната, т.е. че води до отклонение от данъчно облагане, са споделени изводите на приходната администрация за наличие на основание чл. 16, ал. 1 от ЗКПО за преобразуване на финансовия резултат на едноличния търговец за всеки един от посочените данъчни периоди. Съдът е отхвърлил възраженията на оспорващия и е приел, че този експерт правилно е приложил метода на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци , използвайки публичната информация от НСИ за изкупните цени на винените сортове в периода 2014 2015 г., съпоставена със специализирани издания за същите тези изкупни цени, както и лична информация на оценителя; взети са данните от Лозарски институт гр. Плевен, както и предоставената информация от Домейн Бояр Интернешънъл ЕАД, Вини Сливен ООД, Вила Ямбол ЕАД и Винзавод АД, гр. Асеновград. С аргументи, че назначеното от съда вещо лице е използвало единствено статистически данни и данни от свързано по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК с ЕТ М. С. К. дружество СИС ИНДУСТРИЙ ООД, съдът не е кредитирал приетото заключение на СОЕ. По тези съображения в тази му част РА е възприет за изцяло материално законосъобразен. Относно установените задължения за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2014 г. в резултат на преобразуване на декларирания СФР от едноличния търговец по реда на чл. 78 във вр. с чл. 16, ал. 1 от ЗКПО във връзка с продажбата на недвижимо имущество. Въз основана анализ на събраните по делото доказателства съдът е установил всъщност безспорните между страните следни факти, относими към пренесения пред касационната инстанция спор в тази му част. На 12.05.2006 г. М. С. закупува в режим на СИО УПИ Х-309, 339 от кв. 184-Д по плана на гр. София, м-ст Гърдова глава , с площ от 1 310 кв.м. за сумата о 60 000 лева. Според нотариален акт 94/27.07.2006, том III, рег. 8868, дело 445/2006 г., М. С. и съпругата му Р. С., като съсобственици в условията на СИО на УПИ Х-309, 339 от кв. 184-Д по плана на гр. София, м-ст Гърдова глава , с площ от 1 310 кв.м., учредяват право на строеж на конкретно индивидуализирани обекта в предвидената за изграждане в имота жилищна града, подробно описани в НА, в полза на Топаз Мел ООД. Срещу учреденото право на строеж върху обектите, дружеството Топаз Мел ООД се е задължило да построи за своя сметка също конкретно индивидуализирани обекта, върху които М. и Р. С. са запазило право на строеж. За сградата е издадено Разрешение за ползване СТ-05-721 от 30.04.2014 г. от РДНСК гр. София. На 13.12.2014 г. е изготвен и Нотариален акт 81, том IIIрег. 11630, дело 417 от 13.12.2014 г. за изменение в нотариален акт за учредяване на право на строеж, приемане и запазване право на строеж и изработка, въз основа на несъществени изменения на основание чл. 154 от ЗУТ и актуално площобразуване, в който са индивидуализирани окончателно обектите, за които М. и Р. С. са си запазили правото на строеж. Установено е също така и че конкретно през ревизираните периоди М. С. и съпругата му Р. С. са извършили продажби на част от тези обекти, както следва: Апартамент 7 с идент. 68134.1935.2158.3.21 и складово помещение 3, предмет на сделката по НА 71, том ІІ, рег. 7734, дело 234/2014 г. и при цена 47 324,70 евро Апартамент 1 с идент. 68134.1935.2158.1.11, ведно със складово помещение 6, и гараж 7 с идент. 68134.1935.2158.1.7, предмет на сделка по НА 83, том ІІІ, рег. 11637, дело 419/2014 г., за сумата от 134 952,27 лева, от които за апартамента и складовото помещение 127 128,95 лева и за гаража 7 823,32 лева. Съответната част от дохода във връзка с последната сделка е деклариран в приложение 5 (доходи от прехвърляне на права или имущество) на подадената от М. С. ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ с вх. 22254391500644257/17.07.2015 г. За продажбата на същата ½ ид. част физическото лице е издало и фактура 553/30.12.2014 г. с начислен ДДС. Отделно съгласно НА 31, том V, рег. 10334, дело 72 от 04.06.2014 г. е извършена и продажба на фундамент за енергиен обект БКТП /бетонен комплектен трансформаторен пост/, находящ се в гр. София, [адрес] за сумата от 2 190 лева, без начислен ДДС. Купувач е ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ АД. По делото е установено също така и че последващи продажби на самостоятелни обекти в същата сграда са реализирани едва през 2016 г. и последващите я данъчни периоди, като през 2015 г. такива не са установени. При тези факти съдът е споделил изводите на органите по приходите, че се касае до реализирани доходи от стопанска дейност, които е следвало да бъдат декларирани в Приложение 2 на ГДД Доходи от стопанска дейност на ЕТ и доходи от друга стопанска дейност по чл. 29а от ЗДДФЛ, с аргументи, че се касае за продажба на имоти, придобити по време на брака в режим на СИО , поради което дейността не би могла да се определи като сделки с еднократен случаен характер , като с оглед икономическо съдържание, същност и финансова реалност, правилно същите са квалифицирани като търговски сделки . С позоваване на чл. 1, ал. 3 от Търговския закон /ТЗ/ и установеното извършване на сделки по занятие е прието, че доходите съгласно чл. 26, ал. 1 - 7 от ЗДДФЛ подлежи на облагане по реда за облагане на доходите от стопанска дейност на едноличен търговец т.е. на основание чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на ЗКПО данъчна печалба, а годишната данъчна основа се облага по реда на чл. 28 от ЗДДФЛ и се определя в Приложение 2 към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Първата съдебна инстанция е приела и че спорът между страните в тази му част е единствено и само по отношение на изводите на органите по приходите, че първите две продажби са реализирани на цени, значително по-ниски от пазарните, последните определени с назначена по реда на чл. 60 от ДОПК експертиза, като приетата в хода на ревизията цена на придобиване /т.е. размерът на разхода/ не е бил спорен. След като е анализирал разпоредбите на § 1, т. 10 от ДОПК и тези на Наредба Н-9 от 14.08.2006г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, съдът е приел, че в процесната експертиза, възложена от НАП, в съответствие с чл. 7 от подзаконовия нормативен акт е използван методът на сравнимите неконтролирани цени и методът да увеличената себестойност, въз основа на данни от имотния регистър на Агенция по вписванията за реални сделки, като сравнителните обекти са разположени в сгради ново строителство, със същото предназначение и в близки райони, а вещото лице е направило и оглед на имотите на място, цените са адаптирани към датата на прехвърлителната сделка съобразно официална статистика от НСИ-индекс за изменение на пазарните цени на жилища, поради което е кредитирал същата и е достигнал до извода, че органите по приходите са доказали хипотезата на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО при наличието на отклонение с повече от 25 % от установените пазарни цени. Що се касае до приетото по делото заключение по допусната СТЕ съдът не го е кредитирал с аргументи, че житейски нелогично, а и в разрез с основната цел на извършване на стопанската дейност - постигане на печалба, е да се приеме, че ревизираното лице е извършило разпореждане, като е реализирало такава в размер на 1 300 лева, общо за всички имоти . При тези данни - съществено несъответствие между продажните и пазарните цени на процесните имоти, съдът е споделил изводите в оспорения РА, че това е довело до изкривяване на финансовия резултат, с цел необосновано намаляване на размера на печалбата, съответно - до отклонение от данъчно облагане, поради което е счел за материално законосъобразно коригирането на счетоводния финансов резултат на осн. чл. 78 от ЗКПО, вр. чл. 16, ал. 1 от ЗКПО съответно в увеличение със 154 187 лева и сумата от 2 190 лева, и в намаление със 112 454,19 лева. По тези съображения в тази му част РА е възприет за изцяло материално законосъобразен. Относно липсата на кумулативно изпълнение на изискванията на чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО за преотстъпване на данък за 2014 г. Съдът е приел, че по делото не е спорно, че ЕТ М. С. К. е регистриран като земеделски производител, както и че е налице инвестиция в нова селскостопанска техника, необходима за извършване на дейност по чл. 189б, ал. 1 от ЗКПО. Същата е закупена на основание сключен договор за финансов лизинг 1594/29.04.2013 г. с лизингодател Златекс ООД; активите са заприходени в счетоводния и амортизационен план на едноличния търговец по стойност на придобиване, от момента на предаването им на лизингополучателя на 30.05.2013 г., и от този момент върху стойността им са начислявани счетоводни и данъчни амортизации. Собствеността е придобита на ЕТ М. С. К. на дата 18.05.2016 г. Не е спорен фактът на извършване на плащанията по договора и техните размери. При тези факти с РА е прието, че в случая не е изпълнено единствено кумулативното изискване на чл. 1896, ал. 2, т. 1 ЗКПО, тъй като преотстъпеният данък не е инвестиран в нова земеделска техника, необходима за извършване на посочената в ал. 1 дейност в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването, с аргумента, че собствеността върху процесната земеделска техника е придобита през 2016 г. а не до края на 31.12.2015 г. Тези изводи не са споделени от Директорът на Дирекция ОДОП гр. София, който от своя страна е потвърдил липсата на кумулативното изискване на чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ДОПК, но с аргумент, че активите следва да се считат за придобити по смисъла на посоченото нормативно изискване още към датата на сключване на договора за финансов лизинг и тяхното предаване, а именно през 2013 г., поради което и като краен резултат е потвърдил РА в тази му част От своя страна съдът се е занимал с въпроса, че действително се касае до договор за финансов лизинг, чиито отлики от оперативния лизинг са дадени в Счетоводен стандарт 17, правилата на които определят отчитането при лизингополучателя като придобиване на ДМА, поради което и споделя становището, че условието за инвестиране на преотстъпения данък в ДМА - нова земеделска техника, предмет на финансов лизинг, по смисъла на счетоводното и данъчно законодателство се счита за изпълнено единствено за годината на признаване на актива, т. е. за 2013 г., с аргументи, черпени и от т. 4.3, б. "д" на СС 17. С тези мотиви РА е възприет за материално законосъобразен и в тази му част. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК при касационната проверка на оспореното първоинстанционно решение съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, т.е. тази проверка не е ограничена до посочените в касационната жалба касационни основания по чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3, предложение първо АПК. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на Административен съд София-град, като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Съдебният акт отговаря на изискванията на чл. 172а от АПК, на лице са релевантни собствени фактически установявания, не се констатираха други процесуални пропуски в дейността на съда, които да бъдат квалифицирани като съществени и да препятстват касационния контрол. Всъщност аргументите относно неправилната преценка на доказателствения материал, вкл. и дейността на съда по преценка заключенията на вещите лица, касаят обосноваността на изводите му от фактическа страна и произтичащото приложение на материалния закон, които ще бъдат разгледани по-долу в това изложение. По обосноваността и съответствието с материалния закон на съдебния акт касационната инстанция констатира следното. В частта на установеното задължение по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ върху общата данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014 г. Всъщност в касационната жалба липсват каквито и да било оплаквания по обосноваността и материалната законосъобразност на съдебния акт в тази му част, но е посочено, че се оспорва Решението на АССГ и в тази му част. При изпълнение на задълженото си по чл. 218, ал. 2 от АПК, т.е. при дължимата служебна проверка за съответствието са материалния закон на съдебния акт, касационната инстанция не констатира основания за неговата отмяна в тази му част. Всъщност по делото не е формиран спор от фактическа страна относно придобития доход от лихви и неговия размер от М. С. през 2014 г., поради което и същият участва при формиране на общата данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и подлежи на облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ. Относно установените задължения за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2014 г. и 2015 г. в резултат на преобразуване на декларирания СФР от едноличния търговец по реда на чл. 78 във вр. с чл. 16, ал. 1 от ЗКПО в посока неговото увеличаване със сумите съответно от 505 680,40 лева за 2014 г. и 2 336 385,64 лева за 2015 г. В тази му част както правилно е приел съставът на АССГ спорът е относно проявлението на фактическия състав на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, приложим на основание чл. 77 от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 16, ал. 1 ЗКПО, когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. Според § 1, т. 14 от ДР на ЗКПО пазарна цена е цената по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ДОПК, т. е сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани. Разпоредбата на § 1, т. 10 от ДР на ДОПК изрично посочва методите за определяне на пазарната цена, като препраща към реда и начина, регламентиран с Наредба Н-9/14.08.2006 г. на Министъра на финансите. Съществено е, че в случаи като процесния изцяло в доказателствена тежест за органите по приходите е да установят кумулативните предпоставки за приложението на нормата на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, с която в конкретиката на казуса първоинстанционният съд необосновано е приел че ревизиращите са се справили. В тази връзка съдът необосновано е кредитирал заключението на експерта, изготвено в хода на ревизионното производство, като основателни са възраженията на касатора в тази насока. Следва да се посочи, че дали се касае до експертиза, приета в хода на съдебно производство, или до изготвена по възлагане на основание чл. 60 от ДОПК в хода на ревизията, съдът всякога дължи преценка за обосноваността на експертните изводи, съобразно правилото на чл. 202 от ГПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Аналогично на преценката му за изготвената съдебна експертиза, решаващият състав е следвало да прецени законосъобразно ли е приложен от назначения в хода на ревизията експерт метод на сравнимите неконтролирани цени, вкл. спазен ли е принципът на съпоставимост и уточнени ли са съпоставимите неконтролирани сделки, извършени при съпоставими условия вж. чл. 18 от Наредба Н-9/14.08.2006 г. на Министъра на финансите, респ. спазено ли е правилото на чл. 15 и чл. 16 от същия подзаконов нормативен акт. В тази насока основателни са аргументите на касатора, че съдът е пропуснал да отбележи, че този експерт въобще не е използвал данните за продажбите на грозде, подадени от Вила Ямбол ЕАД (същите в голямата си част значително по-ниски от възприетите пазарни цени от този експерт и доближаващи се до изкупните цени на грозде, посочени в процесните фактури), не е съобразило че данните от Винзавод АД, гр. Асеновград, не са за реално изповядани сделки, а съдържат обобщени данни по години. Съгласно чл. 7 от Наредба Н-9 на Министъра на финансите за реда и начина за прилагане на методите за определяне на пазарните цени за определянето на пазарните цени се използват методът на сравнимите неконтролирани цени, методът на пазарните цени или методът на увеличената стойност. При изготвяне на експертизата, възложена в ревизията, е използван методът на сравнимите неконтролирани цени, но също така не е спазено и изискването на чл. 15, ал. 1 от Наредба Н-9 на Министъра на финансите за реда и начина за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, според което редицата от пазарни стойности се прилага и в случаите, когато са използвани няколко съпоставими неконтролирани сделки, а в случаите, в които контролираната сделка попада в същата на основание чл. 16 от Наредба Н-9/2006 се приема че същата отговаря на принципа на независимите пазарни цени, което изключва проявлението на фактическия състав на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО във вр. с чл. 77 от ЗДДФЛ. Както ясно личи от приложените от Вила Ямбол ЕАД по ревизионната преписка Справки за изкупни цени на грозде за гроздоберна кампания 2014 г. и 2015 г. и съответните първични счетоводни документи, са налице данни вкл. за продажни цени идентични, по-ниски и/или близки по тези по контролираните сделки (за 2014 г. мускат отонел 0,25 лв.; мерло - 0,20 лв.; совиньон блан 0,22 лв., вионие 0,22 лв., шардоне първо качество 0,40 лв., сира - 0,20 лв. и каберне 0,20 лв.; за 2015 г. мускат отонел 0,25 лв., совиньон блан 0,25 лв., сира 0,25 лв., тамянка 0,25 лв., вионие 0,25 лв., мерло 0,30 и 0,25 лв., каберне 0,30 лв., ркацител 0,20 лв., мерло 0,20 лв., шардоне 0,40 лв. и 0,38 лв.), които изцяло са игнорирани както от назначения в хода на ревизията експерт, така и при преценката, дължима от съда при обсъждане на даденото от него заключение по правилото на чл. 202 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Или основателни са възраженията на касатора, че продажната цена по подложените на съмнение от органите по приходите сделки е по-висока от посочените по-горе неконтролирани сделки, доказателствата за които са събрани от самата приходна администрация, поради което и на основание чл. 15 във вр. с чл. 16 от Наредба Н-9/2006 г. опровергават тезата за сключването на сделките при условия, водещи до отклонение от данъчно облагане, респ. до приложение на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО във вр. с чл. 77 от ЗДДФЛ. Или в тази му част съдебният акт се възприема като неправилен поради неправилно приложение на материалния закон, по така изложените от касационната инстанция съображения, което ще намери отражение при изчисляването на дължимия данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за всеки един от спорните периоди. Относно установените задължения за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2014 г. в резултат на преобразуване на декларирания СФР от едноличния търговец по реда на чл. 78 във вр. с чл. 16, ал. 1 от ЗКПО във връзка с продажбата на недвижимо имущество. Както бе посочено по-горе задължение на касационната инстанция е да следи вкл. и служебно за правилното приложение на материалния закон от първостепенния съд чл. 218, ал. 2 от АПК, поради което и на първо място следва да бъде разгледан въпросът е ли е осъществило физическото лице М. С. дейност търговска по смисъла на чл. 1 ал. 1 от ТЗ по повод разпоредените недвижимости през 2014 г. в режим на СИО, който факт всъщност е в основата на разрешаване въпроса относно приложението на материалния закон. Според настоящият касационнен състав при правилно установени относими факти, всъщност първоинстанционният съд е дал необоснован отговор на въпроса относно характера на извършваната от ревизираното дейност във връзка с продажбата на недвижими имоти в ревизирания период, а именно, че те произтичат от извършвана от него стопанска дейност като търговец по смисъла на ТЗ, поради което и изцяло приложение следва да намери хипотезата на чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ, т.е. следва да се формира данъчна печалба по реда на ЗКПО и съответно се дължи данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ. Първостепенния съд не е съобразил, че съгласно константната съдебна практика, за да се приеме, че се извършва търговска дейност по занятие, то следва същата да има постоянен характер, да предполага намерение дейността да е източник на постоянен доход, да е системно и с цел извличане на печалба. Понятието "търговец" е дефинирано в чл. 1 от ТЗ всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от сделките по ал. 1, т. 1 15, или образува предприятие, което по обем и предмет изисква неговите дела да се водят по търговски начин. Дефинирането на едно физическо лице като търговец не следва от броя на сделките, нито от това дали реализира на практика печалба от тази си дейност /това следва и от директното тълкуване на нормата на чл. 1, ал. 1 от ТЗ/, а от това дали извършваната от него дейност по естеството си е организирана като търговска. Нищо от установените факти от първостепенния съд придобиването на имота, в който е изградена процесната сграда, в режим на СИО през 2006 г.; начина на изграждането на обектите /от трето лице като цена на отстъпено му право на строеж, а не по стопански начин при активно поведение на ревизирания субект/; начина на осъществяване на разглежданите разпоредителни сделки /липсват данни за активни действия по предлагане на пазара/; липсата на доказателства за предприети активни действия по смисъла и на практиката на СЕС; осъществените на практика едва две разпоредителни сделки със самостоятелни обекти в сградата и една с фундамент за енергиен обект; данните за последващи продажби едва през 2016 г.; не отговаря на критериите, изведени както в практика на ВАС, така и в тази на СЕС, при което неправилно и необосновано е приел, че С. е осъществявал дейност като търговец по смисъла на ТЗ. В крайна сметка както приема съдебната практика, дадена дейност се квалифицира по принцип като икономическа, когато се осъществява редовно и срещу получавано от доставчика възнаграждение, като броят и мащабите на продажбите не са определящи. Същественото е, че С. и съпругата му са действали като участници в оборота, като няма каквито и да било данни да са предприели активни действия за продажбата на самостоятелните обекти, същите не са и значителни по мащаби и като брой през релевантната 2014 г., безспорно през 2015 г. липсват каквито и да било разпоредителни действия, поради което и не може да се приеме че С. е осъществил същата дейността си по търговски начин /в този смисъл вж. т. т. 37 - 40 от решеието на Съда по съединени дела С-180/10 и С-181/10, което макар и да касае приложното поле на системата на ДДС, извежда основаните критерии за квалифициране на дейността като независима икономическа , а те очевидно не са на лице/. В обобщение след като продажбите на самостоятелни обекти в сграда, не попадат в обхвата на понятието търговска дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 14 от ТЗ, според който текст "Търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба", нито в хипотезата на чл. 1 ал. 3 от същия закон. Не може да се сподели тезата на първата съдебна инстанция, следваща тази на ответника по касация, че броят на продажбите и начина, по който е реализирано строителството, са водещи критерии, при конкретно установените други факти по казуса, както това бе разяснено по-горе. Или основателно е касационното оплакване за нарушение на материалния закон, вкл. и в аспекта на съдебната практика на ВАС по тълкуването на разпоредбите на ТЗ и ЗДДФЛ. В контекста на горното неприложими са чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ и не се дължи данък по чл. 48 ал. 2 от ЗДДФЛ. Установяването с РА на такова по вид задължение е незаконосъобразно единствено и само на това основание. Съдът макар и инстанция по същество не може да промени вида на вмененото данъчно задължение. В тази му част съдебният акт се възприема като неправилен поради неправилно приложение на материалния закон, по така изложените от касационната инстанция съображения, което ще намери отражение при изчисляването на дължимия данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2014 г. Относно липсата на кумулативно изпълнение на изискванията на чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО за преотстъпване на данък за 2014 г. Спорът както правилно е приел и първоинстанционният съд и тук не е по фактите, а по правото, като според касатора неправилно съдът е приел, че не е изпълнено кумулативното изискване на чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО. Безспорно е, че с разпоредбата на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ във вр. чл. 189б от ЗКПО е предоставено данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски производители, вкл. и регистрираните като еднолични търговци, което се изразява в преотстъпване на данъка по чл. 48 ал. 2 от ЗДДФЛ в размер до 60 на сто от данъчната им печалба от дейността по производство на непреработена растителна и животинска продукция. Следва да се посочи, че с Решение на Европейската комисия С