Решение № 4089 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 850/2021 г.

Решение № 4089 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 850/2021 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на "Каммартон България" ЕООД гр. София, чрез процесуалния му представител и на "Пейнт Сървиз" ЕООД, Б. Я. и И. Д. чрез процесуалния им представител против Решение № 12932 от 20.10.2020 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на четвърто отделение по адм. д. № 5954/2018 г. Касаторът "Каммартон България" ЕООД обжалва съдебния акт частта му, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № 342/29.03.2018 г., постановено по преписка № КЗК-620/2017 г. на Комисията за защита на конкуренцията, относно т. 4, т. 5 и т. 6., като твърди, че същият е необоснован и постановен в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Детайлно са изложени съображения за нарушения на чл. 30 и чл. 37 ЗЗК, както и че решението не е съобразено със събраните по делото доказателства, а експертните заключения въобще не са коментирани. Касаторът изтъква, че няма адекватен анализ на доводите му в първоинстанционната жалба и на експертните заключения по делото, както и че липсват мотиви по съществени за спора въпроси. Твърди, че не е съобразено конкретното поведение на двете физически лица, което е било възможно единствено поради високото ниво на достъп, което те са имали до поверителна информация в "Каммартон България" ЕООД. Подробно се оспорват фактическите и правни изводи на съда и се иска отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отмени решението на КЗК. Решението се обжалва и в частта за присъдените разноски. Претендират се разноски. Касаторите "Пейнт Сървиз" ЕООД, Б. Я. и И. Д. обжалват съдебното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата им срещу Решение № 342/29.03.2018 г., постановено по преписка № КЗК-620/2017 г. на Комисията за защита на конкуренцията, относно т. 1, т. 2 и т. 3., по съображения за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърдят, че не са създали условия за увреждане на "Каммартон България" ЕООД, които да покриват хипотезата на чл. 29 ЗЗК. Поддържат се и доводи срещу размера на наложените санкции. Поради това се иска отмяна на решението в разглежданата му част, респективно неговото изменение, чрез налагане на минимален размер на предвидените глоби. Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на "Каммартон България" ЕООД. Ответникът по касационната жалба - Комисията за защита на конкуренцията, чрез процесуалния си представител оспорва касационните жалби. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражения за прекомерност за адвокатския хонорар, заявен от "Каммартон България" ЕООД. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни и са процесуално допустими. Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд е образувано по жалби на "Пейнт Сървиз" ЕООД, Б. Я. и И. Д. и на "Каммартон България" ЕООД срещу Решение № 342/29.03.2018 г., постановено по преписка № КЗК-620/2017 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), с което е установено извършено нарушение от страна на "Пейнт Сървиз" ЕООД по чл. 29 от Закона за защита на конкуренцията и е наложена имуществена санкция на дружеството в размер на 5460 лв. /т. 1 /, както и извършено нарушение от страна на Б. Я. и И. Д. по чл. 29 във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК, за което са наложени глоби на физическите лица в размер на 10 000 лв. за всяко от тях /т. 2 и т. 3 и е установено, че дружеството не е извършило нарушения по чл. 30, чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗК /т. 4/, както и че Б. Я. и И. Д. не са извършили нарушение по чл. 30, чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 и 2 от ЗЗК във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК /т. 5 и т. 6/, като на дружеството и на физическите лица са възложени направените в производството пред КЗК разноски /т. 7/. Фактическите изводи на Комисията са изцяло възприети от тричленния състав на ВАС. В образуваното пред КЗК производство е било установено, че двете дружества са предприятия по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК и осъществяват стопанска дейност, свързана с търговия и разпространение на индустриална техника, инструменти и консумативи на територията на България, на един и същи продуктов пазар. По този въпрос спор няма. Безспорно е също, че управителят и едноличен собственик на капитала на "Пейнт Сървиз" ООД, регистрирано в края на 2015 г., е майка на Б. Я., който от своя страна е работил по трудово правоотношение с "Каммартон България" ЕООД за периода 29.11.2006 г. - 12.01.2017 г. на длъжност продуктов специалист и ръководител на отдел «Бояджийска и бластираща техника». В трудово правоотношение със същото дружество бил и И. Д. за периода 04.12.2009 г. - 31.12.2016 г., на длъжност продуктов специалист - отдел «Бояджийска и бластираща техника». И двамата са подписали допълнения към трудовите си договори, с които са се задължили, включително до 5 години след прекратяване на трудовите правоотношения, да пазят търговските тайни, които са им станали известни служебно, да не участват едновременно, както и до 1 година след напускане на дружеството, в управителни и контролни органи на конкурентни предприятия и да не извършват за срок до 1 година след прекратяване на трудовото правоотношение стопанска дейност, нито за своя, нито за чужда сметка, в пределите на предмета на дейност на работодателя. Служителите са се задължили да не разпространяват поверителни за него сведения и да пазят доброто му име и репутация. От 05.06.2017 г. и двете физически лица заемат длъжност "търговски представител" по трудово правоотношение с "Пейнт Сървиз" ЕООД. Комисията е изследвала начина на достъп до вътрешнофирмената административно-информационна система на "Каммартон България" ЕООД, като е констатирано, че може да бъде проследено от кой потребител, кога и какви промени са извършени. Установено, че клиенти на "Каммартон България" ЕООД не сочат лицата Я. и Д. да са навеждали твърдения за недостиг на складови наличности и че не са прекратили отношенията си с това дружество. "Икон Инвест" ЕООД обаче е посочило, че е купувало продукти от "Пейнт Сървиз" ЕООД за периода май-ноември 2016 г., като контактът е осъществен чрез Б. Я. и И. Д., след като те са твърдяли недостиг на складови наличности при "Каммартон България" ЕООД и са предлагали доставка на идентични продукти от страна на "Пейнт Сървиз" ЕООД. Заключението на КЗК е, че е налице паралелно осъществяване на дейност чрез служители на "Каммартон България" ЕООД, без негово знание, продължило за сравнително дълъг период от десет месеца, като по този начин "Пейнт Сървиз" ЕООД придобил необосновано конкурентно предимство пред "Каммартон България" ЕООД, а и паралелните контакти на тези физически лица с клиенти и на двете конкурентни предприятия биха могли да доведат до объркване у клиентите на искателя и е укоримо поведение поради факта, че се използват човешки ресурси на конкурента "Каммартон България" ЕООД с цел улесняване на стартирането и развитието на собствена търговска дейност в противоречие с добросъвестната търговска практика. Предвид горното, КЗК приела, че "Пейнт Сървиз" ЕООД е осъществило паралелна дейност чрез служители, намиращи се в трудови правоотношения с искателя, но без знанието на последния, поради което от това дружество е осъществен съставът на нарушението на общата забрана по чл. 29 от ЗЗК, респ. че Б. Я. и И. Д. са извършили нарушение по чл. 29 във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК във втората хипотеза на чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК - тази на съдействие. На това основание са наложени санкции на дружеството и на физическите лица. При определяне размера на санкциите комисията е отчела, че нарушението не е особено тежко, както и липсата на отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства и е определила 3 % от размера на нетните приходи от продажби на дружеството, реализирани през финансовата година, предхождаща постановяването на решението на КЗК, в случая - по последния заверен финансов отчет - за 2016 г., т. е. санкцията възлиза на 5460 лв., при предвиден в закона максимум от 5 % от размера на тези приходи. На физическите лица, за извършеното нарушение по чл. 29 във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 4, предл. 2 от ЗЗК, КЗК преценила, че следва да им наложи глоби по 10 000 лева за всяко от тях. Комисията не е установила нарушение по чл. 30 от ЗЗК, изразяващо се увреждане на доброто име и доверието към конкурентите или и чрез твърдение или разпространяване на неверни сведения, както и чрез представяне на факти в изопачен вид. Не са установени и действия, които биха могли да увредят доброто име и доверието към "Каммартон България" ЕООД, още повече, че в случая "Икон Инвест" ЕООД е счело, че предлагането на алтернативен доставчик /в случай на складов недостиг/ е направено с цел по-добро обслужване на клиента и е възприело тази информация по-скоро като опит да го задържат клиент, а не да се увреди доброто име и доверието към искателя. КЗК не е установила и нарушение по чл. 37 от ЗЗК, приемайки, че липсват данни за узнаване, използване или разгласяване на търговска тайна, която в случая и не притежава кумулативните признаци - да бъде конкретизирана и съответните лица с достъп до нея да са информирани за това. Затова и поетото от двете физически лица задължение да пазят търговските тайни, които са им станали известни служебно, без да бъде индивидуализирана конфиденциалната информация и без същите да са надлежно информирани за това, счела, че изключва възможността "Пейнт Сървиз" ЕООД чрез тях да е узнало и използвало чувствителна за искателя информация. Тричленният състав на ВАС е счел, че решението на КЗК не страда от пороци, касаещи компетентността на органа, кворума, изискванията за форма и процесуални правила. Установено е и правилно приложение на материалния закон. Съдът е приел, че "Пейнт Сървиз" ЕООД е осъществило нарушението по чл. 29 от ЗЗК, осъществявайки недобросъвестни действия - от началото на 2016 г. Съдът се е позовал на константната практика на ВАС, че нарушение по чл. 29 ЗЗК е налице при паралелно осъществяване на дейност чрез служители на конкурента, като в случая тази дейност е осъществявана в сравнително дълъг период от време - десет месеца и че по този начин "Пейнт Сървиз" ЕООД е придобило необосновано конкурентно предимство пред "Каммартон България" ЕООД. Отчетено е използването на човешки ресурси на конкурента "Каммартон България" ЕООД с цел улесняване на стартиране и развитие на собствена търговската дейност в противоречие с добросъвестната търговска практика, както и обстоятелството, че управителят и едноличен собственик на капитала на "Пейнт сървиз" ЕООД е в най-близка родствена връзка с Б. Я. Жалбите са счетени за неоснователни и в частта относно размера на санкцията за извършено нарушение по чл. 29 от ЗЗК, предвид липсата но особена тежест на нарушението и липсата на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Съдът е изложил съображения, че целите на закона не биха могли да бъдат постигнати с налагането на по-нисък от посочения в решението размер, впрочем петкратно по-нисък от максималния предвиден в закона за глоба за такова нарушение. От друга страна, съдът не е установил незаконосъобразност на решението на КЗК в частта му, с която е констатирана липса на нарушенията по 30 и чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗК. С оглед обясненията на повечето клиенти, че лицата Б. Я. и Й. Д. не са навеждали твърдения за недостиг на складови наличности при "Каммартон България" ЕООД, с изключение на подадената информация на "Икон Инвест" ЕООД, с предложение за доставка на идентични продукти от страна на "Пейнт Сървиз" ЕООД, ВАС е възприел извода на КЗК, че липсва поведение, застрашаващо интересите на "Каммартон България" ЕООД по смисъла на чл. 30 ЗЗК. Прието е, че дори твърденията за липса на складови наличности да са били неверни, те не биха могли да увредят доброто име и доверието към "Каммартон България" ЕООД. Счетено е, че липсват доказателства да е разпространявана публично информация, която би увредила доброто име на "Каммартон България" ЕООД. Тричленният състав е споделил и извода на КЗК за липса на нарушение по чл. 37 ЗЗК, тъй като представените документи, касаещи производствената или търговска тайна не водят до извод, че тя е конкретизирана с оглед особеностите на дейността и организацията на дружеството начин - по конкретни видове данни или документи или категории данни или документи или процеси, или по какъвто и да е друг подходящ начин, който създава яснота и определеност на конфиденциалната за дружеството информация, за да може да доведе до ангажиране на отговорността на "Пейнт Сървиз" ЕООД, Б. Я. и И. Д. Посочена е последователната практика на ВАС, че не е възможно цялата създадена, използвана, обработвана и предоставяна информация в дадено предприятие да е негова търговска тайна, поради което е приет за обоснован извода на КЗК, че бланкетното определяне като търговска или производствена тайна на всичко, станало известно на служителите във връзка и по повод упражняване на поетите с трудовия договор дейности, няма качеството на търговска тайна по смисъла на чл. 37 във връзка с § 1, т. 9 от ДР на ЗЗК и не се ползва от защитата на тази норма. Съдът е конкретизирал, че начинът на достъп до вътрешнофирмената административно-информационна ERP система "Orders" не означава, че е налице узнаване, използване или разгласяване на търговска тайна, а и използването на подобна информационна система с индивидуален достъп на всеки служител е организирано и администрирано от дружеството работодател, което, чрез свое длъжностно лице има пълен контрол (администраторски права) върху нея, включително върху създаването, управлението, промяната и закриването на потребителски акаунти. В тази връзка съдът се е позовал на изслушаните по делото експертни заключения, като е приел, че те потвърждават изводите на КЗК. Касационните жалби са неоснователни. Първоинстанционното съдебно решение е правилно. Постановено е при детайлно изяснена фактическа обстановка, въз основа на която, при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила са формирани обосновани фактически изводи. Въз основа на това правилно е приложен материалният закон. Приложното поле на ЗЗК обхваща дейността на лицата, изрично посочени в чл. 2 ЗЗК, които могат да бъдат субекти на нарушение по смисъла на ЗЗК, ако изрично или мълчаливо предотвратяват, ограничават, нарушават или могат да предотвратят, ограничат или нарушат конкуренцията в страната. Разпоредбата на чл. 29 ЗЗК като обща разпоредба в приложното поле на защита на конкуренцията забранява нелоялната конкуренция, представляваща всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика уврежда или може да увреди интересите на конкурентите. Фактическият състав на чл. 29 ЗЗК не изисква винаги наличие на резултат, а на възможност за евентуална увреда. Правилно и КЗК, а впоследствие и съдът са приели, че доказаните действия на "Пейнт Сървиз" ЕООД, Б. Я. и И. Д. представляват нелоялна търговска практика. Съгласно § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на ЗЗК, "добросъвестна търговска практика" са правилата, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави. Няма спор, че дружествата по делото са предприятия по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК, поради което дейността им се подчинява на правилата на специалния закон и подлежи на контрол от страна на специализирания държавен орган в областта на защитата на конкуренцията. Доказано по делото е паралелно осъществяване на дейност чрез служители на "Каммартон България" ЕООД, продължило десет месеца, като по този начин "Пейнт Сървиз" ЕООД е придобило необосновано конкурентно предимство пред "Каммартон България" ЕООД. Правилно е възприето наличието на възможност за увреждане на последното дружество, поради установените по делото паралелни контакти на Б. Я. и И. Д. с клиенти на двете конкурентни предприятия, които биха могли да доведат до объркване у тези клиенти. Използвани са човешки ресурси на конкурента "Каммартон България" ЕООД с цел улесняване на стартирането и развитието на собствена търговска дейност в противоречие с добросъвестната търговска практика. В хипотезата на чл. 29 ЗЗК е достатъчно дори създаването на възможност за увреждане интересите на конкурента, поради което за установяване на нарушението е ирелевантно обстоятелството, че част от клиентите не сочат факти, свързани с конкретно противоправно поведение на господата Я. и Д. Самото обстоятелство, че двамата са действали като служители на увреденото дружество, а в същото време са кореспондирали с клиенти от електронен адрес на "Пейнт Сървиз" ЕООД в достатъчна степен обективира нарушение по чл. 29 ЗЗК, предвид и близката роднинска връзка на Я. с управителя и едноличен собственик на капитала на посоченото дружество. Необоснованото конкурентно предимство в случая се състои в дадената възможност на "Пейнт Сървиз" ЕООД да встъпи в търговски взаимоотношения с клиенти на конкурента. За осъществяване състава на нарушението не е необходим пазарен ръст, който да доведе до изпреварване на конкурента по пазарни показатели, както неправилно се твърди в касационната жалба. Също предвид редакцията на чл. 29 ЗЗК, ирелевантно за спора е, че няма данни "Каммартон България" ЕООД да е претърпяло загуби на финансови средства или на клиенти. Доводите на касаторите - физически лица, базирани на експертните заключения, нямат отношение към разглежданото нарушение. Освен това по същество тези заключения не променят съществено фактическата обстановка по спора. По тези съображения настоящият петчленен състав на ВАС намира, че КЗК законосъобразно е квалифицирала действията на "Пейнт Сървиз" ЕООД, Б. Я. и И. Д. като такива в нарушение на чл. 29 от ЗЗК и правилно е наложила съответните санкции. Съгласно чл. 100, ал. 1 от ЗЗК, санкцията за извършено нарушение на закона се определя в размер до 10% от оборота на нарушителя за предходната финансова година. Съгласно чл. 100, ал. 5 от ЗЗК, при определяне на санкциите за извършени нарушения на закона се вземат предвид тежестта и продължителността на нарушението, както и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Следва да се отчете специфичния характер на извършеното деяние като се отбележи, че неблагоприятните последици биха могли да доведат до негативен ефект върху конкуренцията. Санкцията следва да отговаря на характера и степента на нарушението, да е съобразена с реализирания оборот на дружеството и да има превантивен характер срещу бъдещи недобросъвестни действия от страна на нарушителя. С оглед приетия извод за извършено не особено тежко нарушение на ЗЗК, правилни са изводите на съда за законосъобразен размер на имуществената санкция на "Пейнт Сървиз" ЕООД в размер на 3% от нетните приходи от продажби за финансовата 2016 г. В тази връзка съдът е съобразил продължителността на нарушението и възможните негативни правни последици за конкурента. Неоснователни са доводите на този касатор за липса на системност в нарушението, след като същото е продължило в период от 10 месеца. Ирелевантна е и липсата на съществени вредоносни последици. При съобразяване на чл. 100, ал. 1, т. 6 и ал. 5 ЗЗК и т. 17, т. 17. 2, т. 17 а от Методиката за определяне на санкции по ЗЗК и липса на смекчаващи обстоятелства размерът на санкцията е правилно определен. Правилно е прието също така от страна на КЗК и от съда, че съдействието на физическите лице за осъществяването на нарушението по чл. 29 ЗЗК от "Пейнт Сървиз" ООД се изразява в подпомагане по недобросъвестен начин на предприятието, като в период, в който са били в трудови правоотношения с "Каммартон България" ЕООД, те са контактували с негови клиенти и са им отправяли оферти, но от името на конкурентното дружество. Отчетени са целенасочените действия на Я. и Д. за период от десет месеца, както и липсата на особени смекчаващи или отегчаващи вината обстоятелства. Случаят не е маловажен, напротив, констатирана е тежест на нарушението, макар и не особено висока. Размерът на минималната работна заплата е ирелевантен за размер на глобата, тъй като няма твърдения и доказателства, че доходът на засегнатите лица е равен на тази заплата, напротив, те изрично твърдят по-висок размер на трудови възнаграждения. При дадения от закона марж – от 500 до 50000 лв, глоба от 10000 лв е под средната и се явява пропорционална и съобразена с конкретното извършено нарушение. Разпоредбата на чл. 30 ЗЗК предвижда забрана за увреждането на доброто име и доверието към конкурентите, както и на предлаганите от тях стоки или услуги чрез твърдение или разпространяване на неверни сведения, както и чрез представяне на факти в изопачен вид. За да е изпълнен фактическият състав, в конкретния случай е необходимо наличието на ясна идентификация на конкурент, съществуването на данни за увреждане на доброто му име и доверието на клиентите към него и да е налице твърдение или разпространяване на неверни сведения и/или представяне на факти в изопачен вид, т. е. деянието може да се осъществи единствено чрез действие. Правилни са изводите на съда, че не е доказан фактическият състав на посоченото нарушение. Изопачени факти, според константната практика, са факти, интерпретирани по начин, придаващ им съдържание, смисъл или внушение, различни от действителните. Разпоредбата на чл. 30 от ЗЗК е озаглавена "увреждане на доброто име на конкурентите" и визира форма на такова. В случая подадената информация на "Икон инвест" ЕООД за липса на складови наличности от конкретен продукт в конкретен момент не е от естество по принцип да доведе до увреждане на доброто име на "Каммартон България" ЕООД, нито да намали доверието на клиента към него, а и обратното изрично се сочи в обясненията на самия клиент. Не е установено подадената информация за липса на стока да е била свързана с нещо повече от нормалната възможност за временно изчерпване на продукт, което само по себе си не се отразява на добрата търговска репутация. Правилни са и изводите на съда относно приложението на чл. 37 ЗЗК. Нормата на чл. 37, ал. 1 ЗЗК установява забрана за узнаването, използването или разгласяването на производствена или търговска тайна в противоречие с добросъвестната търговска практика. Съдът е съобразил легалната дефиниция на понятието производствена или търговска тайна по § 1, т. 9 от ДР на ЗЗК и законосъобразно е приел, че се касае за факти, информация, решения и данни, за които правоимащите са взели необходимите мерки за запазването им в тайна т. е. са въвели ограничителен режим на достъп и използване на информация от тази категория. За да се приложи забраната по чл. 37, ал. 1 ЗЗК преди всичко следва да се установи кои са конкретните факти, информация, решения и данни, до които предприятието е установило ограничен достъп и защита, както и кръга на лицата, които имат право на достъп и използване на такава информация. В случая по делото не е установено кои конкретни факти са производствена и търговска тайна на "Каммартон България" ЕООД. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло извода на съда, че установяването на нарушение по чл. 37 от ЗЗК, за разлика от другите специални състави на нарушения по Глава седма от КЗК, е свързано със задължителното представяне от страна молителя на доказателства за това кои факти, информация, решения и данни, свързани със стопанската му дейност са приети от него за производствена и/или търговска тайна, как е направено това и какви мерки са взети, за да се запази тази тайна. Използваният от "Каммартон България" ЕООД подход за определяне на тайната цели защита на цялата налична информация на дружеството. Включването на цялата информация за дружеството в понятието "производствената/търговска тайна" всъщност води до невъзможност да се приеме, че конфиденциалната информация е надлежно определена и отделена от останалата информация. Недопустимо е цялата налична фирмена информация да съставлява" производствена и търговска тайна" - от една страна, а от друга - щом цялата фирмена информация е обявена за тайна, то не може да се приеме, че дружеството е взело необходимите мерки за запазването й по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗЗК. В този смисъл доводите на дружеството, че е въвело стриктен и ясен режим за достъп на служителите си до фирмената информация, която е тайна, и събраните в тази връзка доказателства, не са от естество да променят крайния правен извод за липса на нарушение по чл. 37 ЗЗК. Твърденията в касационната жалба за манипулиране на вътрешната компютърна система на "Каммартон България" ЕООД от Б. Я. и И. Д. биха могли да имат отношение към установеното нарушение по чл. 29 ЗЗК, както и във връзка с изнесените в жалбата до КЗК твърдения за извършени от тях престъпни дейния във връзка с липсващи артикули на стойност 200 000 лв. Те обаче, при изложените по-горе съображения за характера на производствената/търговска тайна, в случая са неотносими за установяване на нарушението по чл. 37 ЗЗК. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. На ответника по касационната жалба - Комисия за защита на конкуренцията следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на общо 400 лв, двеста от които следва да бъдат заплатени от "Пейнт Сървиз" ЕООД, Б. Я. и И. Д. и 200 лв – от "Каммартон България" ЕООД. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,