Решение № 10657 от 28.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3626/2017 г.

Решение № 10657 от 28.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3626/2017 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на 01 Районно управление - С. З., гр. С. Загора, ул. "С.. К. Б." №..., срещу Решение № 32 от 13.02.2017 г. на Административен съд, гр. С. Загора, постановено по административно дело № 619/2016 г.

С обжалваното решение съдът отменя акт № УРИ-1959з-207 от 7.12.2016 г. на началника на 01 Районно управление - С. З., с който на К. В. П. е отказано издаването на разрешение за придобиване на дългоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за ловни цели.

Касационният жалбоподател - началникът на 01 Районно управление - С. З., счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът не е отчел, че в заявлението на г-н П. не са посочени основателни причини по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Смисълът на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ е да се посочат конкретни факти и обстоятелства, от които може да се направи обоснован извод за наличието на основателна причина за придобиване на оръжието. Към заявлението не е приложен ловен билет за 2017 г. и членска карта, от която да е видно, че е чл. на Българския ловно-рибарски съюз, които обстоятелства биха обосновали получаването на разрешително.

Моли съда да отмени обжалваното решение. Касаторът се представлява от юрисконсулт М. А..

Ответникът по касационната жалба - К. В. П., счита същата за неоснователна. Сочи, че в оспорения акт сочената липса на основателни причини не фигурира. Основателната причина за придобиване на огнестрелни оръжия е посочена в чл. 77, ал. 2 ЗОБВВПИ, а към доказателствата по преписката е приложен заверен ловен билет за 2016 г., тъй като заявлението е подадено през 2016 г. Законът не изисква представянето на членска карта за удостоверяване на членството в Българския ловно-рибарски съюз.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Ответникът се представлява от адв. С. С., Адвокатска колегия, гр. С. Загора.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Доказателствата сочат, че основанието на което е издаден оспорения акт - чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ, към датата на издаването му не съществуват. При тези обстоятелства съдът правилно е отменил акт.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:

1. На 8.11.2016 г. г-н П. подава заявление до началника на 01 Районно управление - С. З., с което заявява желание да му бъде издадено разрешение за придобиване на един брой ловно гладкоцевно огнестрелно оръжие. Към заявлението прилага документи, удостоверяващи обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 1-10 и по чл. 77, ал. 1 ЗОБВВПИ - билет за лов № 274129 от 18.06.2013 г., заверен за 2016 г., карта за платен членски внос за 2016 г. в Ловна дружинка "Морудея 2001", с. Д..

2. На 23.11.2016 г. младши инспектор "Контрол на общоопасните средства" в 01 Районно управление - С. З., представя на началника на районното управление докладна записка, в която отразява резултатите от извършената проверка: за г-н П. има заявителски материал № 091821/2009 г. за престъпление по чл. 123 от Наказателния кодекс (НК) - убийство по немърливост при регламентирана дейност. Има съдебна регистрация № 9442/1994 г. по чл. 308 НК.

3. На 7.12.2016 г. началникът на 01 Районно управление издава акт № УРИ: 1959з-207, с който на основание чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ отказва издаването на разрешение за придобиване на дългоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за ловни цели. В мотивите органът сочи, че г-н П., 1) въз основа на споразумение с прокуратурата по наказателно общ характер дело № 234/2009 г. е признат за виновен в това, че на 22.11.2009 г. извършил престъпление по чл. 123, ал. 4 във вр. с ал. 2 НК и му е наложено наказание осем месеца лишаване от свобода при условията на чл. 66, ал. 1, НК и 2) с Присъда № 42 от 10.05.1994 г. по наказателно общ характер дело № 73/1994 г. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 308, ал. 1 във вр. с чл. 54 НК, за което е осъден на шест месеца лишаване от свобода при условията на чл. 66, ал. 1 НК.

4. По делото е представено Определение от 23.08.2016 г. на Окръжен съд, С. З., постановено по частно наказателно дело № 311/2016 г., с което К. В. П. е реабилитиран по отношение на осъждането му по наказателно общ характер дело № 234/2010 г. на Окръжен съд, С. З. и е оставена без разглеждане молбата му за допускане на съдебна реабилитация по отношение на осъждането му с Присъда № 42 от 10.05.1994 г. по наказателно общ характер дело № 73/1994 г. на Районен съд, гр. С. Загора, поради настъпила реабилитация по право по чл. 86, ал. 1, т. 1 НК.

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалноправни разпоредби.

Отказът е издаден на основание чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ, който съдържа две хипотези, но нито едната от тях не е налице. Г-н П. е осъждан два пъти. С първата присъда, постановена по наказателно общ характер дело № 73/1994 г. е осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от три години. В изпитателния срок г-н Петков не е извършил друго престъпление, поради което и на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 НК е настъпила реабилитация по право. Другата присъда е за престъпление по непредпазливост, като наред с това по отношение на нея е настъпила и съдебно реабилитация.

Въз основа на това съдът приема, че не са налице предпоставките на чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ и прави извод за незаконосъобразност на оспорения отказ, поради което го отменя.

Изводът на съда е правилен.

Касаторът твърди, че оспореното съдебно решение страда и от трите, визирани в чл. 209, т. 3 АПК порока. Макар да твърди, че обжалваното съдебно решение страда и от пороците необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила касаторът фактически не сочи доводи в подкрепа на тези твърдения. Налице е бланкетно посочване на двата порока по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, с оглед на което и в съответствие с чл. 218, ал. 1 и 2 АПК съдът не следва да обсъжда тези пороци на съдебния акт.

Единственият довод на касатора за порока противоречие с материалния закон е за нарушение на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Касаторът твърди, че съдът не е приложил правилно разпоредбата като не е отчел липсата на конкретни факти и обстоятелства, които да доказват основателна причина за заявлението.

Безспорно е, че съгласно чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ органът отказва издаването на разрешение за придобиване на оръжие на лице, което няма основателна причина. Но видно от оспорената заповед органът не се е позовал на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, за да постанови оспорения отказ. Органът е приел, че причината за отказ е разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ. Съгласно тази разпоредба органът отказва издаването на разрешително на лице, което е осъждано за умишлено престъпление от общ характер или срещу него е образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер. Органът приема, че по отношение на ответника е налице осъждане на умишлено престъпление от общ характер. Но видно от доказателствата по делото по отношение на ответника е налице настъпила реабилитация - съдебна и по право.

Съгласно чл. 85, ал. 1 НК реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон е установено противното. В Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия не е установено противното. Поради това изводът на съда за противоречие на приетото от органа материалноправно основание за отказ е в съответствие с материалния закон и с доказателствата по делото. Факта, че осъждането е за причиняване на смърт поради немърливо изпълнение на правно-регламентирана дейност - упражняване на правото на лов, не може формално да доведе до незачитане на настъпилата реабилитация.

Следва да се посочи, че мотивите на един административен акт, с оглед на Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на Върховния съд могат да бъдат изложени и след издаването на акта, стига да са достигнали до адресата на акта заедно с акта, но не могат в касационното производство да се подменят мотивите на оспорен административен акт. Съдът извършва контрол за законосъобразност на оспорения акт като изхожда от приетите от органа фактически и правни основания, а не от основания, които органът излага в хода на касационното съдебно производство.

Видно от горното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни съдът правилно е установил фактите по делото, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд