Решение № 514 от 22.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 730/2008 г.

Решение № 514 от 22.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 730/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ани Саралиева Производството е по чл. 7, ал. 5 от Закона за адвокатурата. Образувано е по жалба на С. Д. С. от град С. против решение № 35 от 25.01.2008 г. на Висшия а. с., с което е оставена без уважение жалбата му против решение № 24 от 18.12.2007 г. на Софийски а. с., с което е отказано вписването му в регистъра на адвокатите на САК. В жалбата се поддържа, че решението нарушава конституционното право на труд на жалбоподателя. Ответникът по жалбата В. а. с. е изразил становище за неоснователност в писмени бележки. Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение, намира, че жалбата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да остави без уважение жалбата на С. Д. С. против отказа от 18.12.2007 г. на Софийски а. с. да го впише в регистъра на адвокатите на САК, Висшият а. с. е приел, че отказът е законосъобразен, тъй като жалбоподателят попада под хипотезата на чл. 5, ал. 2, т. 4 ЗАдв - на 7.02.2007 г. е бил освободен от длъжност следовател на основание чл. 131, ал. 1, т. 5 ЗСВ (отм.), който е идентичен с чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията, и не са изминали две години от дисциплинарното му уволнение, за да може да бъде вписан като адвокат. Обжалваното решение е законосъобразно. При положение, че жалбоподателят на 7.02.2007 г. е бил освободен от длъжност следовател в СОСС на основание чл. 131, ал. 1, т. 5 ЗСВ (отм.), която разпоредба възпроизвежда съдържанието на чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията, то не е могло да бъде вписан като адвокат преди да са изтекли две години от датата на освобождаването му от длъжността следовател. Това условие изрично е записано в разпоредбата на чл. 5, ал. 2, т. 4 ЗАдв. Жалбоподателят е подал заявлението си за вписване като адвокат на 6.12.2007 г. Законосъобразно Софийски а. с. с решението си от 18.12.2007 г. е отказал да го впише, тъй като не са изтекли две години от датата на освобождаването му от длъжност. И Висшият а. с. законосъобразно го е потвърдил. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че обжалваното решение нарушава конституционното му право на труд. Регламентацията на правото на труд не изключва въвеждането на изисквания и ограничения за упражняването на определена професия. За адвокатската професия те са уредени със Закона за адвокатурата. Съгласно чл. 134, ал. 2 от Конституцията на РБ организацията и редът на дейността на адвокатурата се уреждат със закон. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.