Решение № 218 от 4.4.2024 г. на ВКС по г.д. № 20238002105032/2023 г.

Производството е по реда на чл.307, ал.2 във връзка с чл.303, ал.1, т.5 от ГПК. Образувано е по молба на В. П. И. за отмяна на влязло в сила решение № 20059330 от 27.09.2022 г., постановено по гр.д.№50396 по описа за 2014 г. на Софийския районен съд, II ГО, 177 състав. Молителят твърди, че съдът е назначил неправомерно особен представител, като не е спазил съответните процедури. Не е имало основания за назначаването на особен представител и това го е лишило от възможността да участва в съдебния процес и да защити правата и законните си интереси. Обясненията на съда, въз основа на които му е назначил особен представител, без да бъде уведомен, представляват дискриминация по признак увреждане. Ето защо счита, че е налице основанието по чл.303, ал.1, т.5, предложение първо от ГПК за отмяна на решението на Софийския районен съд. „Топлофикация София“ ЕАД оспорва молбата и желае тя да бъде оставена без уважение. Претендира за присъждане на разноски по делото. „Нелбо“ АД не взема становище по молбата. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните и взе предвид данните по делото, приема следното: Производството по гр. д. № 50396 по описа за 2014 г. на Софийския районен съд е било образувано по искова молба на „Топлофикация-София“ ЕАД срещу П. И. П. за признаване за установено, че ответникът дължи на дружеството сумата 1 162, 10 лв., представляваща цена на изразходвана топлинна енергия за периода от месец юли 2011 г. до април 2013 г. и 208, 30 лв. лихва за забава. С молба от 9.01.2020 г. дружеството е поискало като ответник да бъде конституиран В. П. И. с постоянен адрес [населено място], [улица], ет.2, ап.4, като наследник на П. И. П.. Според изисканата от съда справка този е бил постоянният адрес на новоконституирания ответник, а настоящият е бил апартамент №5 в същата сграда. Според разписка от 28.07.2020 г. постоянният адрес е бил посетен от връчителя на съдебни книжа на три дати в продължение на повече от месец и на вратата е било залепено уведомление на основание чл.47, ал.5 от ГПК. В молба от 12.08.2020 г. В. П. И. е признал, че е получил съобщението, залепено на вратата, посочил е, че има 100% трайно намалена трудоспособност и е поискал удължаване или спиране на процесуалния срок/вероятно за отговор на исковата молба/, тъй като се намира в творчески отпуск в Китен. Съдът безуспешно е опитал да връчи на ответника съобщение на адреса в Китен, а след това редовно е връчил препис от исковата молба и приложенията на постоянния му адрес на 16.10.2020 г. Той се е явил в публичното съдебно заседание на 15.02.2021 г., поискал е да не се дава ход на делото и да му се предостави безплатна правна помощ, тъй като няма достатъчно средства, има 100% неработоспособност и е незрящ. Районният съд е предоставил правна помощ на ответника за производството по делото с определение от 17.2.2021 г. и е назначил посочения от САК адвокат Р. Д. за негов особен представител с резолюция от 15.3.2015 г. В молба от 7.06.2021 г. ответникът е заявил, че случайно е научил за назначаването на особен представител. След като се свързал с него по телефона, бил уведомен, че особеният представител не е запознат с делото. Поискал е отлагане на делото поради здравословното си състояние. В откритото съдебно заседание на 7 юни 2022 г. се е явил особеният представител на ответника, който е поискал възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба. Районният съд е отказал да възстанови този срок, но отказът е бил обезсилен от Софийския градски съд. След това, на 22.06.2022 г. на особения представител на ответника е връчен препис от исковата молба и приложенията към нея и на 26.07.2022 г., той е подал отговор. Делото е продължило с негово участие и е приключило с решението, чиято отмяна се иска. От така описаните процесуални действия на съда и молителя е видно, че той е бил уведомен за предмета на делото и сам е поискал да му бъде предоставена правна помощ. Следователно твърдението в молбата, че не е знаел за назначаването на особен представител е невярно. При предоставянето на правна помощ съдът е спазил изискванията на чл.95 от ГПК и чл.25 и 26 от ЗПП, в резултат на което на молителя е била осигурена квалифицирана защита по делото, тоест-молителят е бил надлежно представляван. Не се констатира молителят да е бил третиран по-неблагоприятно или да е бил поставен в особено неблагоприятно положение по признак „увреждане“ в сравнение с други лица, на които се предоставя правна помощ. Ето защо не е налице и дискриминационно отношение спрямо молителя по смисъла на чл.4 от Закона за защита от дискриминация, което да го е лишило от възможност да участва в делото. По тези съображения настоящата инстанция приема, че не е осъществен фактическият състав на чл.303, ал.1, т.5, предложение първо от ГПК, поради което молбата за отмяна на влязлото в сила решение трябва да бъде оставена без уважение. При този изход на спора молителят дължи на „Топлофикация София“ ЕАД 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение