Решение № 1946 от 23.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9884/2014 г.

Решение № 1946 от 23.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9884/2014 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е образувано по жалба на Боян Георгиев Фурнаджиев и Нина Георгиева Фурнаджиева, гр. Куклен, обл. Пловдив, чрез процесуалния си представител адв. Евелина Мерджанова, срещу Решение № 441 на Министерския съвет на Република България от 27.06.2014 г., за отчуждаване на имоти и части от имот - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект: "Път II-86 "Пловдив-Асеновград-Смолян", участък от км 14+860 до км 24+819" на територията на област Пловдив, в частта му, с която е определено парично обезщетение от 104 лв. за отчуждаваната част от 0,079 дка от имот № 19085 по КВС, ЕКАТТЕ 40004, намиращ се в землището на с. Крумово, община Родопи, област Пловдив, местност "Орта хан", с обща площ 2,200 дка и начин на трайно ползване - нива. Претендира разноски по делото. Ответната страна - Министерският съвет на Република България, чрез процесуалния си представител юрк. Георгиева, изразява становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройство, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители - адв. Попова, юрк. Цветанова и юрк. Начков, изразяват становища за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира жалбата като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС за процесуално допустима, а разгледана по същество - за основателна. С писма изх. № № 94-00-4021 и 94-00-4023 от 9.07.2014 г., получени от жалбоподателите на 14.07.2014 г., Боян Фурнаджиев и Нина Фурнаджиева са уведомени за административния акт, с който се отчуждават 0,079 дка от имот № 19085 находящ се в землището на с. Крумово, община Родопи, област Пловдив, местност "Орта хан". Няма спор по делото, а и от събраните доказателства, както и от тези, представени пред административния орган се установи, че с писмо изх. № 04-19-89 от 12.06.2014 г. председателят на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" е поискал иницииране на процедура по отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-86 "Пловдив-Асеновград-Смолян", участък от км 14+860 до км 24+819", на територията на община Родопи, община Куклен и община Асеновград, област Пловдив (л. 50-52). Със съвместен доклад от министъра на регионалното развитие и министъра на финансите, внесен в Министерски съвет (л. 39-40) е представен и проект за решение за отчуждаване на имоти - частна собственост за реализиране на държавна нужда - изграждане на посочения обект. С Решение № 441 от 27.06.2014 г. на Министерски съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавнa нуждa за изграждане на обект "Път II-86 "Пловдив-Асеновград-Смолян", участък от км 14+860 до км 24+819", на територията на област Пловдив са отчуждени 0,079 дка от имот № 19085 с обща площ от 2.200 дка, собственост на Боян Георгиев Фурнаджиев и Нина Георгиева Фурнаджиева, като е определен и размерът на паричното обезщетение от 104 лева. Основание за оценката е докладът на независимата експертиза, назначена от административния орган (л. 62-67). За определянето на средните пазарни цени на подлежащите на отчуждаване имоти в землището на с. Крумово са ползвани два пазарни аналога. Във връзка с възраженията на жалбоподателите, които оспорват административния акт в частта за оценката, по делото е назначена съдебно-оценителна експертиза. Представени са две заключения на вещото лице. С основното заключение от 26.01.2015 г. при съобразяване нормите на чл. 32, ал. 2 от ЗДС вещото лице е стигнал до извод за равностойно парично обезщетение за отчуждената част от процесния имот в размер на 216 лева. С допълнително заключение от 12.02.2015 г. съгласно чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС е определено обезщетение в размер на 54 лева. Експертизите не са оспорени от страните и са приети от съда. При така установените фактически обстоятелства съдът намира жалбата за основателна. С оглед заключенията на основната и допълнителна съдебно-техническа експертиза, съдът намира определеното от вещото лице обезщетение по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС (основната СОЕ) за равностойно и законосъобразно. Решението на административния орган ще следва да се измени, като за оценка на подлежащия на отчуждаване имот се приеме тази, дадена с основното заключение от 26.01.2015 г., на базата на осреднената стойност на две пазарни свидетелства, а именно 216 лева. При този изход на спора съдът следва да се произнесе по заявеното от процесуалния представител на жалбоподателите искане за присъждане на разноски. По делото е представено пълномощно, договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по см. на чл. 80 от ГПК, с който са претендирани: държавна такса в размер на 20 лв., внесен депозит за вещо лице - 200 лева и адвокатски хонорар - 350 лева. Искането е направено своевременно, преди даване ход на делото по същество, но следва да бъде частично уважено. Видно от представения договор за правна помощ за адвокатско възнаграждение е уговорената сума в размер на 350 лв., но не става ясно начина на плащане. Съгласно т. 1 от ТР № 6/2012 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОС на съдиите от ГК и ТК на ВКС съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждение и в договора е описан начина на плащане. Когато плащането на адвокатското възнаграждение е по банков път се представят доказателства за извършеното плащане, а когато е в брой - вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В настоящия случай липсват данни относно начина на плащане и доказателства за реалното плащане на адвокатското възнаграждение, поради което на жалбоподателите не следва да се присъждат адвокатски хонорар. Не следва да се уважи и претенцията за държавна такса в размер на 20 лв., тъй като съгл. чл. 42 от ЗДС по тези дела не се дължи държавна такса за завеждане на делото. Сумата подлежи на възстановяване, при поискване от жалбоподателите. По тези съображения на жалбоподателите следва да се присъдят единствено разноските в размер на 200 лева представляващи внесен депозит за вещо лице. Приложен е и платежен документ доказващ извършеното плащане. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,