Решение № 3910 от 27.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13584/2016 г.

Решение № 3910 от 27.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13584/2016 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД МВР) - Я. срещу решение № 118 от 26.10.2016 г., постановено по административно дело № 173/2016 г. от Административен съд Я., с което е отменена негова заповед № УРИ 326з-1391/14.07.2016 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона и необосновано се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорването на заповедта бъде отхвърлено. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - И. А. Е. не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е постановено след сезиране на съда с жалба против индивидуален административен акт, с който са засегнати пряко и непосредствено права и законни интереси на жалбодателя в рамките на предоставената му от закона компетентност, при което същото е валидно и допустимо. Решението е неправилно. С оспорената пред АС Я. заповед Директора на ОДМВР Я. налага на младши инспектор И. А. Я. - младши автоконтрольор I степен в група "Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност" в сектор "Пътна полиция", към отдел "Охранителна полиция" за извършени три нарушения в качеството му на автопатрул за осъществяване на пътен контрол на територията на гр. Я., по време на дежурства, съгласно графика за м. януари 2016 г., както следва: на 12.01.2016 г./13.01.2016 г. за посочени конкретно периоди от време с начало 05,20 до 06,32 часа, общо 60 минути, на 20.01.2016 г./21.01.2016 г. за посочени конкретни периоди от време от 04,43 до 06,36 часа, общо 94 минути и на 28.01.2016 г./29.01.2016 г. за посочени конкретни периоди от време от 05,27 до 06,24 часа, общо 57 минути не е осъществявал дейност по КПД, чрез формите и методите, посочени в чл. 39, ал. 1, т. 1 (наблюдение на движението) и ал. 2 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение - т. е. неизпълнение на служебните му задължения - нарушение на служебната дисциплина по чл. 200, ал. 1, т. 11 от закона за Министерство на вътрешните работи ( ЗМВР), като за всяко от тези нарушения е предвидено дисциплинарно наказание "порицание", като основание § 1, т. 22 от ДР ЗМВР и на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 2 и чл. 201, ал. 1, т. 2 ЗМВР за системни нарушения на служебната дисциплина е наложено наказание "забрана за повишаване в длъжност" за срок от една година. След извършена проверка по реда на чл. 168, ал. 1 АПК на акта за законосъобразност на всички основания по чл. 146 АПК, съдът въз основа на събраните по делото доказателства, приема, че заповедта е постановена от компетентен орган и в предвидената от закона форма. Тези изводи са законосъобразни и обосновани - подкрепят се от събраните в производството доказателства и се споделят от настоящия състав. Необоснован е изводът в обжалваното решение, че в случая са допуснати нарушения на предвидените в закона административнопроизводствени правила. От доказателствата по делото се установява, че справка рег. № 326р -6602/15.04.2016 г. неправилно е възприета от съда като такава по чл. 205, ал. 2 ЗМВР. Същата е изготвена от комисията назначена със заповед УРИ 326з- 445/10.03.2016 г. със задача да извърши проверка за изясняване на постъпилите данни от дирекция "Вътрешна сигурност" за извършени нарушения от служители на сектор "ПП" при ОДМВР Я.. При това с изготвената въз основа на тази заповед справка комисията единствено е установила наличие на данни за търсене на дисциплинарна отговорност от страна на конкретни служители и съответно е предложено срещу тях, между които е и Е. да бъде образувано дисциплинарно производство. С оглед на така установеното настоящият състав намира, че неправилно в случая първоинстанционния съд приема, че с тази справка са установени конкретни дисциплинарни нарушения. От съдържанието й еднозначно се установява, че в случая от съдържанието на справката единственото, което се установява е наличие на конкретни данни за извършени дисциплинарни нарушения от страна на служители, което е дало основание за образуване на дисциплинарно производство, а не за приключването му, както неправилно приема АС Я.. Настоящият състав не споделя изложените в решението мотиви, че с разпореждането на проверка по получени данни за извършено дисциплинарно нарушение със заповед УРИ 326з-1067/26.05.2016 г. е налице злоупотреба с право. С издаването й дисциплинарнонаказващия орган в изпълнение на чл. 205, ал. 2 ЗМВР, доколкото с първата справка са конкретизирани получените данни от дирекция "Вътрешна сигурност" за начина на изпълнение на служебните задължения от служителите в ОДМВР Я., сектор "ПП" и констатация за определени от тях, които през конкретно установени периоди от време е установено неизпълнение разпорежда извършване на проверката, дължима за установяване на извършените дисциплинарни нарушения и самоличността на извършителите. На практика първоинстанционният съд е смесил недопустимо извършената проверка по получен сигнал за установяване на конкретните съдържащите се в него данни и тяхната достатъчност за образуване на дисциплинарно производство. В конкретния случай дисциплинарнонаказващия орган след получаване на данните от извършената проверка по получените писмо от дирекция "Вътрешна сигурност" за извършени нарушения на служебната дисциплина с издаването на заповед УРИ 326з-1067/26.05.2016 г. поставя началото на дисциплинарното производство, след като е констатирал, че в случая се касае за нарушения извън тези по чл. 203, ал. 1, т. т. 2-15 ЗМВР, изискващи специалната процедура по чл. 207 ЗМВР. След получаване на справката от извършената проверка № 326р-10954/07.07.2016 г. извършените от служителите в ОДМВР Я. са открити от дисциплинарнонаказващия орган по смисъла на чл. 196, ал. 1 МВР, тъй като едва след извършването й са установени тези нарушения в съответствие с изискванията на цитирания текст. При това доколкото заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена на 14.07.2016 г. същата е постановена в срока по чл. 195 ЗМВР, при което изводът в обжалваното решение за постановяването й след изтичане на този срок е необоснован. Освен това по делото безспорно се установява, че преди налагане на наказанието в изпълнение на задълженията си по чл. 206, ал. 1 ЗМВР дисциплинарно наказващия орган е изслушал лично служителя. При така установеното от доказателствата настоящият състав намира, че заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила за издаването й. Предвид така установеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано и следва да бъде отменено, като вместо това следва да бъде постановено ново по съществото на спора. Доколкото по делото няма спор относно извършените нарушения на служебната дисциплина от страните, а и същите се установяват от събраните доказателства настоящият състав намира, че заповедта е и материално законосъобразна. От доказателствата по делото е установено че Е. по време на четири дежурства не е изпълнявал служебните си задължения по осъществяване на контрол на движението чрез формите и методите, посочени в чл. 39, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г. Правилно е прието, че за първото нарушение не следва да бъде налагано наказание доколкото Е. не е изпълнявал задълженията си общо 15 минути за дежурството си, при което това е прието като част от полагаемите се за дежурство почивки. По отношение на останалите три установени нарушения на служебната дисциплина, за всяко от които се предвижда наказание "порицание", съгласно чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР, доколкото същите осъществяват състава по § 1, т. 22 ДР ЗМВР за системност правилно е наложено едно общо наказание "забрана за повишаване в длъжност" в минималния предвиден в закона срок от една година в хипотезата на чл. 201, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваната от Е. заповед е постановена и при правилно приложение на материалния закон - налице са фактическите и правни основания за налагане на дисциплинарното наказание "забрана за повишаване в длъжност" за срок от една година, при което оспорването й следва да бъде отхвърлено, като неоснователно. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ОДМВР Я. деловодни разноски за двете инстанции общо в размер на 200 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100 лв. за всяка инстанция, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение