Решение № 6825 от 22.6.2023 г. на ВАС, VI о.

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение , в съдебно заседание на седми юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/-София град, против Решение 5865/14.10.2022 г., постановено по адм. дело 3154/2022г. по описа на Административен съд София град, с което по жалба на М. Маринов,[ЕГН] от гр. София,[жк],[улица], е отменено Решение 2153-21-139/14.03.2022 г. на директора на ТП на НОИ София и потвърденото с него разпореждане [номер]/10.11.2021 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ София-град. Изложени са оплаквания за незаконосъобразност на съдебния акт поради необоснованост и постановяването му в противоречие с материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Настоява за отмяна на решението и постановяване на друго такова, по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата против оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. Претендира разноски. Ответникът по касация М. Маринов чрез адв.Маринова заявява становище за неоснователност на касационната жалба.Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК и въз основа на фактите, установени от Административен съд София град, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София град е Решение 2153-21-139/14.03.2022 г. на директора на ТП на НОИ София и потвърденото с него разпореждане [номер]/10.11.2021 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ София-град. Правният спор между ответника по касация и административния орган е започнал през 2106 по повод желанието на ответника по касация да се пенсионира при условията на чл.69 ал.4 КСО вр. § 49 от ПЗР на КСО със завеждането на адм. дело 8976/2016г по описа на АССГ и се състои в следното: за периода от време 23.04.1999 до 13.08.2001г ,през което Маринов е бил курсант във ВВВУ Г.Бенковски следва ли да се зачете като стаж от първа категория труд ,независимо,че към 23.04.1999г е влязъл в сила нов Правилник за кадровата военна служба.С решение 7301/22,11,2016г по адм. дело 8979/2016г на АССГ този въпрос е разрешен в полза на административния орган.Решението на АССГ е било обжалвано пред ВАС и с решение 3483/20.03.2018г по адм. дело 841/2017г на ВАС решението е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав за изясняване на въпроса за зачитането на стажа като кадрова военна служба на периода 28.02.1996-23.04.1999г съгласно заповед на министъра на отбраната ОХ-346/07.06.2010г,като след този период преценката е оставена на съда досежно повишаването на Маринов в длъжност летец-пилот на наборна военна служба и заповед 01185/19.12.1997г на министъра на отбраната.При новото разглеждане на делото под 3172/2018г на АССГ е постановено решение 411/16.01.2019г,с което жалбата на Маринов против актовете на осигурителните органи отново е отхвърлена като неоснователна.Това решене на АССГ е оставено в сила от ВАС с решение 14943/05,11,2019г по адм. дело 2641/2019г.С решението си ВАС е приел,че времето от 01.01.1998 год. 14.08.2001 год. прекарано в обучение във ВВВУ Г. Бенковски гр. Долна Митрополия като прослужено на длъжност от летателния състав на военновъздушните сили лицето е било на длъжност курсант на наборна военна служба съгласно чл. 81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП) за времето 01.09.1996 год. до 31.12.1997 год. признат за 1 година и 4 месеца от трета категория; и за периода 01.01.1998 год. 24.04.1999 год. на длъжност курсант на кадрова военна служба съгласно Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ), признат за 1 година, 3 месеца и 23 дни от първа категория, което е отразено в удостоверения 748/30.12.1997 год. и 518/30.08.2001 год. на учебното заведение и в останалите представени документи. Видно от второто посочено удостоверение периодът от 05.04.1999 год. до 18.08.2001 год. също не се приема за прослужено време - Маринов е бил обучаем по договор за кадрова военна служба. На основание действащата по време на обучението Инструкция за реда на класиране на летателния състав от Българската армия утвърдена със заповед на министъра на отбраната ОХ-137/23.04.1996 год. за летателен състав са се считали тези военнослужещи и военни служители, които са заемали летателни длъжности по щатовете на поделенията, утвърдени от министъра на отбраната и от началника на ГЩ на БА. Липсват данни, че през процесния период и до завършване на пълния курс на обучение курсантът е бил назначен на летателна длъжност по щатове на поделение, утвърдени от компетентните органи. Вместо това са представени 2 бр. удостоверения, че е курсант на наборна военна служба и курсант на кадрова военна служба провеждащ летателен стаж. Времето на обучение във военно-въздушното училище се зачита за кадрова военна служба и осигурителен стаж от първа категория, но за целите на пенсионирането по чл. 69 от КСО не се приравнява на стаж, придобит на длъжности от летателния състав или парашутисти във военновъздушните сили. Следва да се подкрепи изводът, че летателната дейност е извършена за целите на обучението и придобиване на летателна правоспособност. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Правилника за кадрова военна служба, приет с ПМС 277 от 22.12.2000 год. за срока на обучение гражданинът сключил договор за кадрова военна служба е със статут на обучаващ се и се подготвя за изпълнение на кадровата военна служба. Едва с назначаването по щат в съответното военно поделение на БА започва същинското упражняване на кадрова военна служба по придобитата професионална квалификация летец-пилот ВВС .Ето защо и с това решение правният въпрос досежно категоризирането на труда в периода 23,04,1999г до 18,08,2001г е разрешен с влязло в сила съдебно решение,което е задължително за страните по спора и за съда. След натрупването и на допълнителен осигурителен стаж със заявление от 12,08,2021г Маринов е подал ново заявление за отпускане на пенсия за ОСВ по реда на чл.69 ал.4 от КСО.С обжалваното понастоящем решение административният съд е отменил оспорения пред него административен акт и потвърденото с него разпореждане, като е приел,че чл.18 ал.3 от Правилника за кадрова военна служба,приет с ПМС 136/17,06,1996г в сила от 25,06,1996г противоречи на нормата на чл.211 ал.1 от ЗОВСРБ и съгласно правилото на чл.15 ал.3 от ЗНА следва да се зачете целия период на прослужено време като курсант във военно училище от 01,01,1999 до 13,08,2001г като период на кадрова военна служба и следователно като трудов стаж от първа категория труд. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Практиката на Върховния административен съд досежно зачитането на първа категория труд на времето,прослужено като курсанти във военно училище за периода от 23,04,1999 до завършването на обучението е последователна.Освен влязлото в сила решение на ВАС по адм. дело 2641/2019г,с който този въпрос досежно ответника по касация Маринов е разрешен със сила на пресъдено нещо,то и решение 17461/19,12,2019г по адм. дело 4894/2019г на ВАС ясно установява,че учебните полети на курсантите не могат да се сравнят с тежестта на труда и отговорността, която са носили летците-пилоти от Българската армия и липсва правно основание за поставяне на знак за равенство при отчитане на осигурителния стаж. Това е така, тъй като е налице различие във функционалните им задължения. В тази връзка е и нормата на чл. 18, ал. 2 от ПКВС от 1999 г., чийто текст изрично пояснява, че в срока на обучение, гражданинът сключил договор за кадрова военна служба, е със статут на обучаващ се и се подготвя за изпълнение на кадровата военна служба. Неправилни в тази насока се явяват изводите на първоинстанционния съд съда относно изключване на приложението на тази норма/макар в съдебното решение предмет на контрол понастоящем да е цитирана разпоредбата на отменения през 1999г Правилник за кадрова военна служба,приет през 1996г/. Това е така, тъй като не е съобразено, че същата е в съответствие с разпоредбите на чл. 81 и чл. 37 ППЗП, както и че тълкуването се извършва за целите на пенсионното осигуряване. В тази връзка противоречието следва да се търси с нормите на Закона за пенсиите и Правилника за прилагането му, каквото противоречие няма. В този смисъл е решение 1207 от 17.03.1999 г. по адм. д. 5605/1998 г. на петчленен състав на ВАС, постановено по оспорване на текста на чл. 81 ППЗП. Освен това в разпоредбата на чл. 120, ал. 4 ЗОВС от 1995 г. е посочено, че обучението във военните училища на лицата, ненавършили пълнолетие, се извършва след сключване на договор за обучение, който се подписва от тях със съгласието на техните родители или попечители. При навършване на пълнолетие се сключва договор за кадрова военна служба с обучаващите се. Следователно законът изрично подчертава обучителния характер на службата във военните училища.Ето защо решаващите изводи на АССГ,че следва да се зачете целия период на прослужено време като курсант във военно училище от 23,04,1999 до 13,08,2001г като период на кадрова военна служба и следователно като трудов стаж от първа категория труд се явява неправилен и в противоречие със закона. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е достигнал до необосновани спрямо доказателствата по делото изводи и е приложил неправилно материалния закон, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК, неправилното съдебно решение следва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на М. Маринов против Решение 2153-21-139/14.03.2022 г. на директора на ТП на НОИ София и потвърденото с него разпореждане [номер]/10.11.2021 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ София-град. При този изход на спора,заявеното с касационната жалба искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции се явява основателно- на касатора следва да се присъдят разноски за ДТ в касационното производство- 200 лв и юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100 лв за всяка от инстанциите/ чл.24 от НЗПрП/ или общо сумата от 400 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,