Решение № 4656 от 27.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 51/2015 г.

Решение № 4656 от 27.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 51/2015 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Лъчезар Пламенов Минков, от гр. София против решение № 7153/25.11.2014 г. по адм. дело № 3345/2014 г. на Административен съд София - град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 152 от Семейния кодекс (СК), чл. 10 и чл. 12 от Наредбата за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка (НОРИДПИ), чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 144 АПК и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - кметът на Столична община, район "Красна поляна" чрез юрисконсулт Теменуга Василева изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че законът урежда началния момент, от който започва изплащането, а не началният момент, от който издръжката е станала дължима. От коя дата се дължи издръжка е установено със съдебното решение, с което е изменен размера на дължимата издръжка. Съгласно чл. 10, ал. 3 от НОРИДПИ размерът на издръжката се дължи от датата на влизане в сила на съдебното решение, а започва да се изплаща от 1-во число на месеца, следващ месеца, през който е подадено писменото искане. В този смисъл анализът на приложимата норма води до извода, че моментът, от който се дължи размер на присъдената издръжка е изрично посочен в чл. 10, ал. 1 и 2 от Наредбата и след като по делото е установено, че това е 19.07.2013 г., когато жалбоподателят е пълнолетен, за него са относими условията предвидени в чл. 12 от Наредбата във връзка с отпадане на условията по чл. 152, ал. 1 и 2 от СК. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 7153/25.11.2014 г. по адм. дело № 3345/2014 г. Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Лъчезар Пламенов Минков, от гр. София срещу писмо на кмета на Столична община, район "Красна поляна" рег. № ФС-94-00-2/1 от 11.03.2014 г., в което е материализиран отказ за изплащане на остатъчна сума от увеличения размер издръжка за жалбоподателя, считано от 12.03.2010 г. до датата на навършване на пълнолетие - 12.11.2011 г. Присъдил е разноски. За да постанови този резултат, съдът е приел, че не са налице основанията по чл. 152, ал. 1 СК за изплащане на издръжка от държавата, предвид обстоятелството, че Лъчезар Минков към началния момент на дължимост по този ред на увеличената издръжка вече е бил пълнолетен. Посочил е, че атакуваният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. По делото е установено, че с влязло в сила на 19.07.2013 г. решение № 88-244 от 08.11.2012 г. по гр. дело № 3611/2010 г. на Софийски районен съд е изменен размерът на присъдената издръжка на Лъчезар Пламенов Минков от 30,00 на 140,00 лева, а неговият баща Пламен Любчов Минков е осъден да я заплаща от датата на завеждане на иска (12.03.2010 г.) до датата на навършване на пълнолетие на детето - 12.11.2011 г. В хода на производството по индивидуално принудително изпълнение се е установило, че длъжникът не притежава секвестируемо имущество (констативен протокол № ФС-11-00-4/08.02.2010 г. на ЧСИ Петко Митев и удостоверение вх. № ФС-11-00-51/23.05.2013 г. на ЧСИ Петко Митев) и правоимащото лице е предприело действия по удовлетворяване на своите вземания по реда на чл. 152 СК. Искането е депозирано в Столична община чрез ЧСИ Петко Митев, рег. № 854, със съобщение вх. № ФС-11-00-65/29.10.2013 г. Съгласно чл. 152, ал. 1 СК държавата изплаща присъдената на ненавършил пълнолетие български гражданин издръжка за сметка на неизправния длъжник в размер, определен в съдебното решение, но не повече от максималния размер, определян ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България. В ал. 2 от посочената разпоредба са уредени предпоставките, при наличието на които се дължи изплащането на присъдената издръжка от държавата, а именно при липса на доходи на неизправния длъжник и липса на имущество, върху които да се насочи принудително изпълнение. Съгласно чл. 152, ал. 5 СК издръжката се изплаща, считано от първо число на месеца, следващ месеца, през който са установени обстоятелствата по ал. 2, а изискванията към правоимащото лице е същото да не е навършило пълнолетие. Предвиденият в чл. 152 СК ред на изплащане на присъдена издръжка е израз на конституционния принцип за закрила на децата (чл. 14 КРБ) и подпомагане на отглеждането им (чл. 47, ал. 1 КРБ), когато същата не се изплаща от родителя, осъден да я заплаща с влязло в сила съдебно решение. Съгласно чл. 2, ал. 1 НОРИДПИ държавата чрез общините изплаща издръжката и по този начин осигурява задоволяването на ежедневните нужди от храна, облекло, отопление, културни занимания и други нужди на детето. В предвидените в чл. 2, ал. 2 НОРИДПИ случаи държавата встъпва в дълга на неизправния длъжник във връзка с присъдена по съдебен ред издръжка и я изплаща за негова сметка. В случая не са изпълнени всички материалноправни предпоставки за реализиране на вземането по реда на чл. 152 СК. Същите са от кумулативен порядък и отсъствието на една от тях е пречка за получаване на дължимата издръжка от държавата. Обосновано и законосъобразно административният съд е приел, че след като към момента на подаване на искането по чл. 152 СК Лъчезар Минков е навършил пълнолетие за същия не са налице основанията от цитираната норма за получаване на издръжката по този ред. Заявеното искане за обявяване на Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, касаещо дължимостта на деловодните разноски по чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 144 АПК за нищожно е процесуално неиздържано и доколкото същото е част от аргументите на касатора за неправилно присъдени разноски от първоинстанционния съд следва да бъде оставено без уважение. Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Произнасяйки се по въпроса за разноските, след съобразяване на Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, административният съд е постановил законосъобразно решение. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция и заявеното от ответника по касационната жалба искане за разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, Върховният административен съд счита, че такива са дължими от касатора и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, § 1 ДР във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд определя същите в размер на 300,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение