Решение № 393 от 8.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3575/2015 г.

Решение № 393 от 8.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3575/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Марио Първанов Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Образувано е по молба на И. В. С., със съдебен адрес [населено място], за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4 ГПК на влязлото в сила решение № 1943 от 21.03.2015 г. по гр. д. № 11386/2014 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № 130 от 15.05.2014 г. по гр. дело № 20549/2013 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение е признато за установено по отношение на молителя, че дължи на [фирма], [населено място], сумата 3 088.37 лв. - стойност на доставена топлинна енергия за периода ноември 2010 г. - април 2013 г. и сумата 356.73 лв. - мораторна лихва за периода 31.12.2010 г. - 22.01.2013 г. Ответниците [фирма], [населено място], и [фирма], [населено място], не са заявили становище. Молбата за отмяна е подадена в рамките на законовия срок по чл. 305, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Молителят твърди, че е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК на решение № 1943 от 21.03.2015 г. по гр. д. № 11386/2014 г. на Софийския градски съд, защото преди него с влязло в сила решение от 31.07.2012 г. по гр. д. № 40827/2011 г. на Софийския районен съд спорът между същите страни, за същото искане и на същото основание, вече е бил разрешен. Последното решение противоречи на решение № 1943 от 21.03.2015 г. по гр. д. № 11386/2014 г. на Софийския градски съд. Отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е налице тогава когато има пълно субективно и обективно тъждество на делата, по които са постановени противоречиви решения. Това означава, че между едни и същи страни за същото искане и на същото основание са постановени две влезли в сила решения, които си противоречат. В този случай се отменя това от двете противоречиви решения, което е неправилно. В разглеждания случай няма обективна идентичност, тъй като предметът на делата, по които са постановени двете решения, е различен. Предмет на влязлото в сила решение № 1943 от 21.03.2015 г. по гр. д. № 11386/2014 г. на Софийския градски съд е парично вземане за доставена топлинна енергия за периода ноември 2010 г. - април 2013 г., а предмет на влязлото в сила решение от 31.07.2012 г. по гр. д. № 40827/2011 г. на Софийския районен съд е парично вземане за доставена топлинна енергия за периода януари 2006 г. - юни 2010 г. Ето защо следва да се приеме, че не е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Молителят твърди изрично, че иска отмяна на решението и на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, но не е посочил нови обстоятелства, нито е представил нови писмени доказателства, от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни или с които не е могъл да се снабди своевременно. Изложени са и твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Те касаят правилността на влязлото в сила решение и са евентуално относими към инстанционния контрол, чийто процесуален ред вече е изчерпан. Това са касационни основания за отмяна на едно невлязло в сила съдебно решение, но не и основания за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303 и сл. ГПК. Ето защо молбата трябва да бъде отхвърлена като неоснователна. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г. о.