Решение № 6892 от 8.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4457/2021 г.

Решение № 6892 от 8.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4457/2021 г., IV о., докладчик председателят Татяна Хинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. С., гражданин на Иран, против решение № 630 от 5.02.2021 г., постановено по адм. дело № 141/2021 г. по описа на Административен съд София - град. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и уважаване на жалбата. Ответникът – заместник - председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС), чрез пълномощника си юриск. Х. П., в съдебно заседание изразява становище за правилност на обжалваното решение. Моли жалбата срещу него да бъде отхвърлена. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. Производството пред първостепенния съд е образувано по жалба на А. С., гражданин на Иран, срещу решение № 2598/8.12.2020 г. на зам. - председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказал да му предостави статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният съд е отхвърлил жалбата на А. С., като приел, че актът е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Изложил е съображения, че оспореното решение е законосъобразно, поради отсъствие на предпоставките за предоставяне на бежански и хуманитарен статут спрямо жалбоподателя. Обсъдил е подробно и задълбочено фактите, изтъкнати от лицето по време на проведените интервюта. Позовал се е на установените от административния орган факти и изводи, относно недостоверността на поддържаната от жалбоподателя бежанска история, които намерил за правилни, поради наличието на взаимоизключващи се обстоятелства и неубедителност на твърденията. Съдът е анализирал понятието "преследване", субектите на това преследване по чл. 8, ал. 3 от ЗУБ и формите на действията по преследване според чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. Развил е съображения за това, че по отношение на жалбоподателя не са налице материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. По отношение на същия не се доказвало наличие на преследване или основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение. Затова съдът е счел, че липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец. Съдът е разгледал и материалноправните основания за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут, като изхождайки отново от бежанската му история и политическата обстановка в Иран към датата на постановяване на акта си е приел, че не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9 от ЗУБ. Решението е частично неправилно. Правилно първоинстанционният съд, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - изнесените от жалбоподателя причини да напусне страната си не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Изтъкнатите причини са от личен характер и не обосновават наличието на основанията по чл. 8 от ЗУБ. Основателни са доводите на касационния жалбоподател, че обжалваното съдебно решение е неправилно в частта за предоставяне на хуманитарен статут. Съдът не е осъществил дължимата преценка на относимите към спора доказателства, събрани в хода на производството. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение не споделя фактическите и правни изводи на административния съд в частта на отказа за предоставяне на хуманитарен статут. При постановяването на обжалваното решение са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Административният съд не е приложил правилно материалния закон. При неправилна преценка на фактите, съдът е направил незаконосъобразни правни изводи относно отсъствието на материалноправните предпоставки на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. За да бъде предоставен такъв статут разпоредбата изисква наличието на реална опасност от тежки посегателства, спрямо касатора като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отношение или наказание. Разпоредбата е транспонирана от чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. по приложението на която има установена практика на СЕС. Случаите на тежки посегателства, изброени в чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ са дадени алтернативно, като наличието на реална опасност от претърпяване на всяко едно от тях представлява по своето естество достатъчно тежко посегателство, даващо основание за предоставяне на хуманитарен статут. По делото се установява, че касаторът е претърпял тежко посегателство, изразяващо се в нанасяне на многократни удари до изгубване на съзнание и продължителен разпит от органи на властта, които били в цивилни дрехи и не се легитимирали. Травмите били толкова сериозни и тежки, че стоял в болница по травматология 40 дни, а след като се прибрал му било трудно да се движи. Иранският гражданин е разказал, че по време на ареста бил разпитван за [вероизповедание] – тъй като властите са знаели, че е приел [вероизповедание]. Бил обвиняван, че е разпространявал материали и призиви свързани с [религия]. Заявил, че го разпитвали и за секретните документи, които намерил на работното си място. Бил обвинен в уронване престижа на духовния лидер, заради което бил осъден на 15 години и три месеца - ефективна присъда. Бил обвинен и в използване на секретни документи и тяхното разпространение. Заявил, че с присъдата е конфискувано цялото му движимо и недвижимо имущество, след която следвала смъртна присъда. Неправилно административният орган не е взел предвид факта, че лицето било арестувано и осъдено в страната си на произход. По време на производството, касаторът многократно е твърдял, че не са налични при него всички доказващи ги документи, защото били предоставени пред други органи (ВКБООН, на турските власти, на културното представителство на Иран в гр. Анкара). Административният орган приел, че след като не са били представени не следвало да се дава вяра на твърденията му. Касаторът твърдял, че всички проблеми, които имал са политически, а след това възникнали и религиозни. Освен това, от проведеното интервю на 8.06.2020 г., се установява твърдение на касатора, че бил изнасилен от А., който бил негов приятел и таен агент. Касаторът твърдял, че А. започнал да взима пари, за да не го изнасилва и да си мълчи, че А. С. е [вероизповедание]. Административният орган неправилно не е извършил проверка на тези твърденията на касатора, а направо ги приел за нелогични, защото тези данни не били посочени в първоначалното производство от касатора, а обясненията, че се срамувал от това били неприемливи. Административният орган не е взел предвид, че касаторът е лице от уязвима група, съгласно § 1, т. 17 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ - понесли изтезание, изнасилване или други тежки форми на психическо, физическо или сексуално насилие. Административният орган следва да извърши оценка на фактите и обстоятелствата съобразно чл. 4 от Директива 2011/95 на ЕС, и да оцени фактът, че молителят вече е понесъл тежко посегателство, и е бил обект на директни заплахи за подобно посегателство, е сериозен признак за основателни опасения от реален риск да понесе тежко посегателство, освен ако съществуват достатъчни основания да се смята, че такова тежко посегателство не би се повторило. Административният орган следва да вземе предвид чувствителния характер на въпросите от лично естество, и по-специално на въпросите, отнасящи се до сексуално насилие на лицето, поради което не може да се заключи формално, че на това лице не следва да се има вяра, като се изходи единствено от обстоятелството, че то не е заявило още в самото начало своето изживяване, тъй като е изпитвало задръжки да разкрие интимните страни на живота си. От разпоредбите на член 4, параграф 1 от Директива 2011/95 на ЕС следва, че държавите членки могат да преценят, че е задължение на търсещото убежище лице да представи "във възможно най-кратък срок" всички необходими сведения и доказателства в подкрепа на своята молба за международна закрила. Освен това следва да се отбележи, че задължението за представяне "във възможно най-кратък срок" на всички необходими сведения и доказателства в подкрепа на молбата за международна закрила, предвидено в член 4, параграф 1 от Директива 2011/95 на ЕС, е смекчено от установеното с член 15, параграф 3, буква a) от Директива 2013/32 на ЕС и с член 4, параграф 3 от Директива 2011/95 на ЕС изискване към компетентните органи да проведат интервюто, като отчете личните и общите обстоятелства във връзка с молбата, включително културния произход, пола, сексуалната ориентация, половата идентичност или уязвимостта на кандидата. В решение на ЕСПЧ по делото Aydin с/у Турция и делото Zontul с/у Гърция е прието, че еднократното изнасилване от служител на държавата може да представлява изтезание. Настоящият състав, счита че търсещият закрила е направил всичко възможно, според положението си, да се снабди и представи присъдата, която твърди да му е наложена и по този начин да обоснове достоверността на представената от него бежанска история. Съгласно чл. 75, ал. 3 от ЗУБ, когато твърденията на молителя не са подкрепени с доказателства, те се приемат за достоверни, ако той е положил усилия да обоснове молбата си, дал е задоволително обяснение за липсата на доказателства и изявленията му са преценени като непротиворечиви и достоверни. В изречение второ на цитираната разпоредба е посочено, че липсата на достатъчно данни за преследване, включително поради непровеждане на интервю по чл. 63а, ал. 6, не може да бъде основание за отказ за предоставяне на международна закрила. Следователно, липсата на достатъчно данни в подкрепа на изявленията на А. С., че е осъден, както и че издадената му присъда поражда опасения за живота му, не могат да бъдат самостоятелно основание за отказ за предоставяне на хуманитарен статут. Наличието на условията за субсидиарна закрила по смисъла на чл. 2, б. "е" от Директива 2011/95/ЕС, доколкото се установява, че за А. С. съществуват сериозни основания да се смята, че ако бъде върнат обратно би бил изложен на реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 15 от същата Директива. За да се предостави субсидиарна защита, чийто аналог е предоставянето на хуманитарен статут по националното ни право, следва да се установят визираните в чл. 15 на Директива 2011/95/ЕС тежки посегателства представляващи условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да може на дадено лице да бъде предоставена този вид закрила. Според чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в нея е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. При наличието на категорични данни, неоспорени от ответната страна, че А. С. е осъден на 15 години и три месеца затвор, конфискация на цялото му движимо и недвижимо имущество, смъртна присъда и срещу него е осъществено сексуално насилие, следва да бъде прието, че чуждият гражданин е изложен на реална опасност от такива посегателства в случай на връщане в страната си на произход. Това изявление е в подкрепа на общата достоверност на бежанската история, преценена включително и във връзка с наличните данни, че в Ислямска Република Иран съществува смъртно наказание за обида към религията или към личността на религиозни лидери. Жертвите на сексуално насилие се страхуват от обществена репресия и остракизъм. За налагане на присъда за изнасилване законът изисква четирима мъже – мюсюлмани или комбинация от трима мъже и две жени, или двама мъже и четири жени, да са станали свидетели на въпросния акт. Жена или мъж, осъдени за лъжесвидетелстване, подлежат на наказание от 80 удара с камшик. Административните и съдебните производства по предоставяне на международна закрила са свързани с определена специфика, изискващата преценка на бежанската история на търсещия закрила, в съвкупност с данните за обстановката в страната му на произход към датата на вземането на решението, като това виждане е застъпено трайно в практиката на ЕСПЧ /така в цитираното от АССГ решение M. A. v. Switzerland по дело № 52589/13, влязло в сила на 18.02.2015 г., както и в решение R. H. v. Sweden по дело № 4601/14, влязло в сила на 1.02.2016 г., и решение A. A. v. France по дело № 18039/11, влязло в сила на 15.04.2015 г./ В случая, първоинстанционният съд и административният орган са взели решението си без да се преценят всички факти и обстоятелства, имащи значение за случая, в това число за осъществяване на преценка относно наличието на материалноправните предпоставки, съгласно цитираната разпоредба. С оглед на изложеното, настоящият състав счете, че обжалваното решение, с което е потвърден оспорения административен акт е необосновано. Правните изводи са направени без да са обсъдени релевантните факти, поради което решението следва да бъде отменено. Тъй като не се налага събиране на нови доказателства в хипотезата на чл. 222, ал. 1 от АПК, следва да бъде постановено решение по съществото на спора, с което да се отмени оспорения отказ и преписката да се върне на административния орган с указания за преценка на всички факти, изложени в бежанската история относими към условията за субсидиарна закрила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,