Решение № 9149 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2781/2017 г.

Решение № 9149 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2781/2017 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от М. Х. Т. А. - гражданин на Ирак, срещу Решение № 606 от 31.01.2017 г., постановено по адм. дело № 10551/2016 г. по описа на Административен съд С.- град. С., че първоинстанционния съд не е обсъдил всички правнорелевантни факти и обстоятелства и иска отмяна на съдебното решение. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ) не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановеният срок, от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно. С обжалваното решение Административен съд С.-град, е отхвърлил като неоснователна жалбата на М. Х. Т. А. - гражданин на Ирак срещу Решение № 7587 от 31.08.2016 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от Закон за убежищата и бежанците (ЗУБ) му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е приел, че обжалваният административен акт e издаден от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, при спазване на процесуалните правила и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Неналичието на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставяне на закрила е основал на събраните в хода на делото доказателства. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Неоснователен е доводът за необоснованост на обжалваното решение. Напротив, в решението подробно са обсъдени предпоставките на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ в контекста на бежанската история, както и представената по делото справка на дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС относно актуалната политическа обстановка в Ирак. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ под "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване им, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящият случай с оглед на представените по делото доказателства не може да се направи извод, че кандидата за статут е бил обект на преследване. Спрямо него не е упражнявано физическо насилие и не е бил обект на репресии поради своята етническа и религиозна принадлежност. При проведеното интервю търсещият убежище нееднократно е потвърдил, че не е преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение. По негови твърдения, той и семейството му са членове на партията БААС, но официалната власт не е изразила конкретно негативно отношение към него на това основание. В този смисъл не се е позовал на действия, конкретизирани по период, източник и насоченост, предприети спрямо него с оглед политическата му принадлежност, като най-общо е посочил, че е напуснал държавата си по произход поради страх да не бъде убит и воден от желанието си да продължи образованието си в България. Въпреки твърденията, че съществува опасност за неговия и на близките му живот, от изявленията му става ясно, че родителите му продължават да живеят в Багдад, а братята му в И. К.. В този смисъл, съдът обосновано е приел, че търсещия закрила не се позовава на конкретна и обоснована причина, поради която не е останал при своите близки в Ирак, както и, че не заявява твърдения, релевантни за приложението на чл. 8 ЗУБ. Правилен е също изводът на първоинстанционния съд, че не са налице предпоставките на чл. 9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че жалбоподателя е бил принуден да отпътува от Ирак поради реална опасност от тежки посегателства, тъй като напускането на страната се дължи на желанието му да продължи образованието си в България. В тази насока съдът е направил обстоен анализ на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, даваща основание за предоставяне на хуманитарен статут и тогава, когато чужденецът е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Настоящата инстанция споделя изцяло извода на първоинстанционния съд, че жалбоподателя не отговаря на изискванията за предоставяне на хуманитарен статут. Не може да се приеме, че е лице, което може да търси субсидиарна закрила съгласно чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/Е0, тъй като не са налице сериозни и потвърдени основания да се смята, че ако се върне в страната си по произход, съществува реална опасност от тежки посегателства спрямо него, така както са определени в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ и чл. 15 от Директивата. От представената по делото справка на дирекция "Международна дейност" към ДАБ, относно ситуацията в Ирак, и по-конкретно за възможността за вътрешно разселване в автономната област И. К., се установява, че обстановката по сигурността в тази област е стабилна. Обстановката в Ирак сама по себе си не дава основание да се приеме, че по отношение на жалбоподателя е налице страх от преследване, не е установено по отношение на него да е налице реална опасност, която да е била повод за напускането на Ирак. Ако и да е налице обща ситуация на несигурност в държавата по произход то тя не е достигнала степен на безогледно насилие, с опасност от тежки посегателства, което да е основание за предоставяне на хуманитарна закрила на базата на общата ситуация. На последно място, настоящия състав следва да отбележи, че лицето не твърди да принадлежи към някоя социална или религиозна група, която е обект на преследване от радикални групировки или от силите за сигурност, нито е арестуван и измъчван, както и не е имал проблеми с официалните власти. Наред с преценката на държавата по произход се преценяват и фактите, свързани с личното положение на касатора, което в настоящия случай решаващия съд изчерпателно е направил. Първоинстанционният съд правилно е приел, че изложените от кандидата причини за нежеланието му да се върне в страната по произход, не са обусловени от страх от преследване, по смисъла на чл. 8, ал. 1 и чл. 9 от ЗУБ, съответно решението на председателя на ДАБ, за законосъобразно, при което не е допуснал твърдените от касатора нарушения. По изложените съображения решението на Административния съд С.-град, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,