Решение № 769 от 24.1.2023 г. на ВАС, VII о.

от идентификационния номер има следи от не добро заличаване на елементи от предходно поставен символ, като вероятно на това място е бил положен първоначално символът 2, след което е премахнат чрез абразивен способ елемент от долната му част, а в горната е набит допълнително линеен елемент за да се получи символът 7. Сочат се допълнителни признаци за манипулация върху други символи от идентификационния номер (тринадесетия символ). Направено е допускане, че манипулациите не са случайни, тъй като деветият символ от VIN номера (идентификационния номер) е контролен, а тринадесетия символ, който е част от серийния номер на автомобила, е пряко свързан с идентификацията. Подобна манипулация е направена и на производствения номер на автомобила, като под седмия символ 0 при оптично увеличение се вижда долната част на овала на цифрата 9. И двете експертни заключения сочат, че идентификационния номер на МПС съвпада с данните за този от свидетелството за регистрация част І на автомобила, като е извършена предходна регистрация със същия номер на рама. В едно от заключенията вещото лице констатира трасолочигни следи по производствения номер на автомобила, въз основа на които счита, че символите не са положени в заводски условия, а в допълнение и че типовия стикер не е автентичен, поради липса на автентични елементи за потвърждение, както и наличие на следи от прегъване и разлепване. При така установените факти, съдът приема, че решението е издадено от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел недопускане движението на ППС, които нямат поставен от производителя идентификационен номер, като гаранция за тяхното разпознаване и съответствието им с производствените стандарти. Въз основа на анализ на разпоредбите на чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от ЗДвП и чл. 7, ал. 1 от Наредба І-45/24.03.2000 год. съдът извежда заключение, че регистрацията на ППС по ЗДвП, респективно промяната в нея, се извършва при наличието на две кумулативни предпоставки 1. Доказателство за собственост на превозното средство; 2. Поставен от производителя идентификационен номер на превозното средство, който съгласно легалната дефиниция в § 6, т. 61 от ЗДвП, представлява подредена комбинация от знаци, поставена върху превозното средство от производителя с цел идентифицирането му. Сочи, че идентификацията на МПС се осъществява именно с неговия идентификационен номер, и в случай, че МПС не е изоставено, конфискувано или отнето в полза на държавата, забраната за регистрацията му е до момента на установяване на идентификационния номер, поставен от производителя. Съдът приема за безспорно установено чрез извършените в рамките на административното и съдебното производство експертизи, че е налице механична интервенция върху идентификационния номер на МПС, което поражда основателно съмнение за неговата автентичност и осуетява възможността за извършване на идентификация на конкретното МПС чрез поставения от производителя идентификационен номер. Това, според съда, е пречка за извършване на исканата пререгистрация докато не бъде установен оригиналният идентификационен номер, поставен от производителя, като няма данни да е извършено възстановяване на автентичния идентификационен номер по предвидената в Наредба 8121з-02.01.2018 год. процедура, осъществявана в отделно административно производство, различно от това по подаденото заявление за промяна на регистрацията. Поради това приема, че е налице визираната в ЗДвП пречка за пререгистриране на ППС заличен и променен оригинален идентификационен номер, поставено от производителя, което прави постановения отказ законосъобразен. При така установеното от фактическа и правна страна, съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. С разпоредбите на чл. 143 от ЗДвП и Наредба I-45/24.03.2000 год. законодателят е определил условията и реда за първоначалната регистрация, промените в регистрацията, пускането в движение и спирането от движение, отчета на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, собственост на български физически и юридически лица. Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 ЗДвП предвижда, че пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство. От доказателствата по делото се установява, че въз основа на извършените в хода на административното производство по подаденото заявление за промяна в регистрацията/промяна в собствеността на автомобила, не е могло да се установи по безспорен начин автентичността на идентификационния номер на автомобила, тъй като са установени следи от механична интервенция, както и корозия върху площадката, на която същият се поставя от производителя. Съгласно чл. 143, ал. 3 от ЗДвП, пътно превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер не се регистрира, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя. В съответствие с чл. 7, ал. 1 от Наредба I-45/24.03.2000 год., превозните средства, на които не може да се установи поставеният от производителя идентификационен номер (VIN), не се регистрират, с изключение на превозно средство, изоставено, конфискувано или отнето в полза на държавата и предоставено за нуждите на бюджетна организация, като регистрацията му се извършва след поставяне на нов идентификационен номер. При съобразяване на нормативната уредба се поставя въпроса дали може да бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя, доколкото именно това обстоятелство е предпоставка за извършване на регистрация, респективно промяна в регистрацията на ППС. Само при отрицателен отговор на този въпрос, при условията на обвързана компетентност административният орган следва да откаже регистрация (промяна в регистрацията). При установяване на автентичното съдържание на идентификационен номер, то може да се пристъпи към последващата процедура по възстановяването му по реда на чл. 143, ал. 4 ЗДвП и Наредба 8121з-1/02.01.2018 год. При промяна на регистрацията на превозното средство в друга област, продиктувано от промяната неговия собственик в настоящия случай, превозното средство се представя за идентификация, съгласно чл. 14, ал. 2, т. 2 от Наредба І-45/24.03.2000 год. Ал. 3 на чл. 7 от Наредба І-45/24.03.2000 год. предвижда при превозно средство със следи от въздействие върху и/или в областта на идентификационния номер (VIN), случаят да се разглежда от комисия, определена със заповед на директора на СДВР/ОДМВР. Систематичното тълкуване на разпоредбите води до извода, че при наличието на обстоятелства, които възпрепятстват идентификацията на превозното средство при установена при задължителния му оглед подправка, заличаване или повреда на идентификационния му номер, случаят следва да бъде разгледан от комисия, назначена от директора на ОДМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 8 от Наредба I-45/24.03.2000 год. комисията по чл. 7 с.з.: 1. сверява за съответствие идентификационните данни, посочени в документите, с тези, нанесени върху ППС; 2. извършва външно заснемане на ППС и идентификационния номер на рамата със следи от въздействие, както и на възстановения или поставения нов (служебен) идентификационен номер; 3. проверява други технически параметри, имащи значение за идентификацията на ППС; 4. извършва проверки в информационните фондове на МВР за издирвани ППС; 5. определя място за поставяне на възстановения или на новия (служебен) идентификационен номер, което да бъде отразено в заповедта по чл. 10. В изпълнение на цитираната норма комисията следва да извърши процедура по идентификация на ППС. Разпоредбата на § 2, т. 8 от ДР на Наредба I-45/24.03.2000 год. предвижда, че "идентификация" е съвкупност от действия, извършвани за: сверяване данните на идентификационните номера от документите с тези върху превозното средство; проверка на превозното средство в Автоматизираната информационна система ИД - НШИС; проверка в масива за регистрирани превозни средства по идентификационен номер и по регистрационен номер (ако има регистрация); проверка за наличие на данни в масива за марки и модели; проверка в международните масиви за издирвани МПС; проверка в международните масиви за регистрирани МПС; проверка за съответствие на всички данни на представеното превозно средство с данните, описани в документите за собственост и произход; проверка на ПС за изменение в конструкцията. В случая административният орган е извършил непълен анализ на обстоятелствата, като не е извършил в цялост дължимата проверка, с цел идентифициране на процесния автомобил и възстановяване на автентичния идентификационен номер (номер на рама). Пренебрегнати са заключенията от извършената съдебно-трасологична експертиза 192/14.04.2020 год. от специалист в БНТЛ при ОДМВР Стара Загора, че не може да бъде даден категоричен отговор дали установените трасологични следи, оставени от абразивен инструмент с по-голяма твърдост от тази на метала, от който е изработена площадката за поставяне на идентификационния номер, са се получили от предходното изследване (извършено непосредствено след представяне на лекия автомобил за идентификация при пререгистрацията му) или са следи от интервенция, целяща заличаване на символи от номера на рамата. Не е взет предвид и обсъден факта на предходна и действаща към момента на подаване на заявлението пред ОДМВР Стара Загора регистрация на МПС в сектор ПП при ОДМВР Русе. В случаят липсват данни автомобилът да е обявен за издирване, данните по документите за регистрация съвпадат с установените при физическата проверка на автомобила, с изключение на установените проблеми с идентификационния номер (VIN). Горното обосновава извод, че потвърденото от АССЗ решение на началник сектор ПП при ОДМВР Стара Загора е издадено при неизяснена фактическа обстановка, поради нарушаване на административнопроизводствените правила. Административният орган не е извършил цялостно доказване на фактическото основание, въз основа на което е издал незаконосъобразен административен акт. Не е проявена необходимата и предписана от закона активност в насока събиране на информация, позволяваща установяването на идентификационният номер, респективно какви белези на превозното средство разкрива той и съответстват ли те на представения за регистрация лек автомобил от жалбоподателя. Забраната за регистрация на ППС в хипотезите по чл. 143, ал. 3 от ЗДвП е приложима само при невъзможност да се открие автентичният идентификационен номер, поставен от производителя. Констатираните пороци в дейността по установяване на фактите, доколкото случаят не е разгледан по предвидения в нормативната уредба ред и заключението на органа не е формирано въз основа на извършени от назначена от него комисия действия по установяването им, препятстват извършването на преценка относно материалната законосъобразност на акта. Като е достигнал до противния извод, първоинстанционният съд е постановил решение в нарушение на материалния закон (в горния смисъл Решение 7346/16.05.2019 год. по адм. дело 15468/2018 год. на ВАС, VІІ отд.; Решение 10111/23.07.2020 год. по адм. дело 13882/2019 год. на ВАС, VІІ отд. и др.). Изложеното мотивира отмяната на обжалваното решение и решаването на делото по същество, с отмяната на потвърденото решение за отказ да се извърши промяна в регистрацията/промяна на собственост на автомобила и връщане на преписката на органа за ново произнасяне съобразно дадените указания. От страна на касатора не са претендирани разноски в настоящото производство.