Решение № 9556 от 18.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14570/2015 г.

Решение № 9556 от 18.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14570/2015 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Н. М. Ч. от гр. Панагюрище, чрез пълномощника му, срещу Решение № 649/06.11.2015 г., постановено по адм. дело № 476/2015 г., по описа на Административен съд - Пазарджик. В касационната жалба се релевират оплаквания за нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и неправилност - по арг. на чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяната на атакуваното съдебно решение и за отмяна на заповедта на кмета на Община Панагюрище. Ответникът - кметът на община Панагюрище, оспорва касационната жалба като неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, но не по изложените съображения. Производството пред Административен съд - Пазарджик е образувано по жалба на Н. М. Ч. срещу Заповед № 261/12.05.2015 г, на кмета на Община Панагюрище, с която на осн. чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж: "Въздушен подход към гаражна плоча", находящ се в гр. Панагюрище, За да отхвърли като неоснователна жалбата, първоинстанционният съд е приел, че заповедта за премахване е издадена от компетентен орган, в съответната писмена форма, при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон. Инстанцията по същество е установила, че не се спори относно незаконността на процесната постройка като извършена без разрешение за строеж през 1996 г., подкрепено от нотариално заверена декларация. Не е изследвана търпимостта на постройката. Въз основа на фактическите и правни констатации съдът е формирал извода за законосъобразност на административния акт. Решението е неправилно. По делото е установено, че Н. М. Ч. е извършил констатирания строеж: "Въздушен поход към гаражна плоча", както и че същият представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Не се спори, че е изграден без необходимите строителни книжа през 1996 г., Допуснато е изслушването на съдебнотехническа експертиза, в която вещото лице е констатирало, че процесният обект представлява "пристройка към два съществуващи обекта, но конструктивно и функционално изградени като едно цяло". Първоинстанционният съд е аргументирал решението си с мотиви, че ако строежът се приеме за отделен, той е незаконен, а ако се приеме като част от законните съседни строежи, той е извършен извън проекта. И в двете хипотези същият подлежи на премахване. Касационният жалбоподател излага оплаквания за непроизнасянето на съда относно мотивите в обжалваната заповед и излага доводи, че поради осигуряването на достъп до законни строежи, процесният сроеж се явява търпим. Подаденото заявление за издаване на удостоверение за търпимост, при това с получен отказ, не прави незаконния строеж търпим, а позволява същият да бъде предмет на прехвърлителна сделка. Изложените аргументи за търпимостта на гаражната плоча са неотносими към настоящото производство. Първоинстанционният съд не се е произнесъл по оплакванията срещу мотивите, изложени в обжалваната процесна заповед. Същите са неотносими. В заповедта е отбелязано основанието за отказ за издаване на удостоверение за търпимост, само като подробно описание на фактическата обстановка. Заповедта не почива на аргументите, изложени в отказа, а се основава на Констативен акт № 1/11.12.2014 г. Първоинстанционният съд не е изследвал търпимостта на постройката, по § 16 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗУТ. С оглед на принципа за служебно начало, визиран в чл. 171, ал. 4 от АПК, решаващият съд е следвало да положи усилия за установяване на обективната истина, която е от съществено значение за правилното решаване на делото. По този начин съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила от категорията на съществените, което води до незаконосъобразност на постановеното решение. С оглед на по-горе изложеното, настоящата касационна инстанция счита, че атакуваното решение следва да бъде отменено, като делото се върне на същия административен съд, но за разглеждане от друг съдебен състав и при съобразяване на изложените в настоящия съдебен акт мотиви, с оглед изясняване обстоятелствата, досежно търпимостта на строежа. С оглед изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на второ отделение,