Решение № 10438 от 9.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5423/2015 г.

ВАСII отделение09.10.2015 г.докладчик Емилия Кабурова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 28/23.03.2015 г. постановено по адм. дело № 338/2014 г. на Административен съд - Кюстендил, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Марияна Борисова Маринова, от гр. Дупница, чрез адв. Атанас Черногорски, против Отказ на кмета на община - Рила, обективиран в писмо от 19.11.2014 г., за издаване на скица за поземлен имот с идентификатор 62685.68.1 /съвпадащ с имот 00218 по КВС/, в землището на Рилски манастир, м. "Елешница", постановен по заявление на същата. ОСЪЖДА Марияна Борисова Маринова, от гр. Дупница, ул. "Христо Ботев" № 69, да заплати на община - Рила разноски за касационната инстанция, в размер на 25 /двадесет и пет/ лева. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 10438 от 9.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5423/2015 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от кмета на община - Рила, против решение № 28/23.03.2015 г. по адм. дело № 338/2014 г. на Административен съд - Кюстендил, с искане за отмяната му, като недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния закон - основания за отмяна по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Ответникът: Марияна Борисова Маринова, редовно призована, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд - Кюстендил е отменил отказа на кмета на община - Рила, обективиран в писмо от 19.11.2014 г., за издаване на скица за ПИ с идентификатор 62685.68.1 /съвпадащ с имот № 00218 по КВС/, находящ се в землището на Рилски манастир, м. "Елешница", целият с площ 1982 кв. м., по заявление на Марияна Борисова Маринова и е върнал преписката обратно на органа за издаване на исканата скица в 7-дневен срок от влизане на решението в сила. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че оспорения отказ представлява индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 3 от АПК, като вид административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "в" от ДР на ЗА, по отношение на който за оспорващата е налице правен интерес от обжалване. По същество е приел, че отказът е законосъобразен, тъй като имота не бил нанесен в одобрената през 2009 г. КККР за землището на Рилски манастир, област - Кюстендил, поради което компетентния орган, който има задължение за извършване на процесната административната услуга е кмета на община - Рила, на основание § 4, ал. 1, т. 1 от ПЗР на ЗКИР и § 5, ал. 1 от ПЗР на Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР, а като е отказал издаването на скица е нарушил закона. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за недопустимост на обжалваното решение, поради това, че оспорения акт не е административен по чл. 21, ал. 3 от АПК и съдът се е произнесъл по недопустима жалба. Оспореното писмо на кмета на община - Рила съдържа всички белези на индивидуален административен акт, поради това, че с него се отказва извършването на административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "в" от ДР на ЗА, който отказ представлява акт по чл. 21, ал. 3 от АПК, подлежащ на оспорване по реда на АПК - § 8 от ПЗР на АПК. Основателно е обаче оплакването за неправилност на обжалваното решение, поради следното: Кметът на община - Рила би имал задължението за извършване на поисканата от ответника административна услуга по издаване на скица за ПИ 62685.86.1, на възприетите от съда правни основания от ЗКИР и Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР, при положение, че имота е нанесен и съществува в намиращите се в община - Рила планове - кадастрален, регулационен и застроителен, предхождащи одобряването на КККР за землището на Рилски манастир, със заповед на ИД на АГКК - София, по чл. 49, ал. 1 от ЗКИР. При положение обаче, че имота не е нанесен и не съществува като отделен имот по одобрените планове на община - Рила, както е в случая, не е възможно изпълнение на услугата, тъй като органа не разполага с картен материал от такива планове, съдържащи данни за имота, за да бъде издадена скицата. По делото са налице данни, че имота е земеделски, в обхвата на изработена и влязла в сила за землището на Рилски манастир Карта на възстановената собственост /КВС/ по ЗСПЗЗ, в която имота е заснет с идентификатор 00218. Този факт се установява от данните по Скица на имота № 2057/20.04.2010 г. на СГКК - Кюстендил /стр. 23/, а също и по данни на нот. акт за собственост на ответницата, на стр. 20. От писмо изх. № 3015/3.09.2015 г. на МЗХ, ОД "Земеделие" - гр. Кюстендил, прието като доказателство пред касационната инстанция, се установява, че за землището на община Рила има одобрена КВС, скици от която могат да се издават от ОбС "Земеделие" - Кочериново, с офис - гр. Рила. Налице е съществено процесуално нарушение, допуснато от съда, при анализа на доказателствата и установяване на правнорелевантните факти. Съдът не е установил горните данни, както и не е обсъдил Удостоверение от 16.02.2015 г. на община - Рила /стр. 34/, че процесния имот попада в територия, за която няма одобрен застроителен и регулационен план. Ако ги беше обсъдил, щеше да стигне до други правни изводи, а именно, че оспореният административен акт е законосъобразен, тъй като в община - Рила няма одобрени планове и картен материал, въз основа на които да се извърши услугата и че същата е от компетентността на друг орган. Направените такива са в нарушение на материалния закон. Предвид изложеното обжалваното решение, като неправилно, следва да бъде отменено изцяло, вкл. и в частта на присъдените на Марияна Борисова Маринова разноски, и вместо него постановено друго, по същество, с което жалбата срещу отказа на кмета на община - Рила бъде отхвърлена, като неоснователна. При този изход основателно е искането, направено с касационната жалба, за присъждане на разноски на касатора пред настоящата инстанция, възлизащи на 25 лева заплатена държавна такса. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение

Цитирани разпоредби

1