Решение № 7684 от 25.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 888/2015 г.
ВАСIII отделение25.06.2015 г.докладчик т Галина Христова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2668 от 21.11.2014 г., постановено по адм. дело № 316/2014 г. по описа на Административен съд Варна. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 7684 от 25.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 888/2015 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Общински съвет гр. Суворово, обл. Варна, чрез представляващото го Адвокатско дружество "Ставрев и Димитрова", срещу Решение № 2668 от 21.11.2014 г., постановено по адм. дело № 316/2014 г. по описа на Административен съд Варна, с което е прогласена нищожността на решение № 4-64 на Общински съвет Суворово, с което е предоставено правомощие на кмета на общината да открие процедура за отдаване под наем на имот: язовир - публична общинска собственост, съгласно АОС № 458 от 17.10.2000 г., представляващ имот № 000286 в землището на с. Николаевка. В жалбата са развити доводи за неправилност на решението поради нарушения в прилагането на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Претендират се разноски. Ответниците по касационната жалба - Районна прокуратура Девня и "Навара 10" ЕООД не изразяват становище по жалбата. Процесуалният представител на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че след като водният обект е публична общинска собственост и липсват данни да е включен в имуществото на търговско дружество или на сдружение за напояване, което изключва приложението на § 4, ал. 1, вр. § 3 ПЗР ЗСН, относимо в случая е правилото на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗК, че обекти, имоти или части от имоти - публична общинска собственост, се предоставят на концесия по реда на този закон. Правилото на чл. 14, ал. 7 ЗОбС изрично изключва от обектите, които могат да бъдат отдавани под наем по реда на ЗОбС, подлежащите на концесиониране обекти, в кръга на които попада и процесния с оглед неприложимостта на § 4 ПЗР ЗСН. С оглед изложеното, счита че правилно АС Варна е приел, че е налице особено съществено нарушение на материалния закон, което обуславя извод за нищожността на приетия от общинския съвет акт. Не са налице касационни отменителни основания. Като прецени доводите на страните и данните по делото, настоящата инстанция намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Административният съд Варна е сезиран с протест на и. д. прокурор при РП - Девня, с искане за обявяване нищожността на решение № 4-64 на Общински съвет Суворово, с което е предоставено правомощие на кмета на общината да открие процедура за отдаване под наем на имот: язовир - публична общинска собственост, съгласно АОС № 458 от 17.10.2000 г., представляващ имот № 000286 в землището на с. Николаевка с площ от 69.782 дка. За да прогласи нищожността на решението на общинския съвет съдът е приел, че процесния язовир не попада в кръга на обектите по § 3 от ПЗР на Закона за сдружения за напояване (ЗСН), доколкото по делото липсват данни за сключен договор по § 3, ал. 2, изр. първо от ПЗР на ЗСН. След като язовирът е публична общинска собственост и не е включен в имуществото на търговско дружество или сдружение за напояване, то се изключва приложението на § 4, ал. 1 вр. § 3 от ПЗР на ЗСН. От друга страна е счел, че язовирите - публична общинска собственост подлежат единствено и само на концесиониране по реда на ЗК и не могат да бъдат отдавани под наем. Преценил е, че решението на общинския съвет е постановено при нарушение на материалния закон. Общинският съвет не е разполагал с материална компетентност да постанови акт с описаното съдържание, поради което същият е нищожен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Съдът е изяснил фактическата обстановка и правилно е тълкувал и приложил разпоредбите на Закона за водите, респ. Закона за концесиите, които са специални по отношение на Закона за общинската собственост. Законосъобразен е изводът на административния съд за нищожност на оспорения административен акт. По делото не се спори, че язовирът, предмет на процесното решение на общинския съвет, е публична общинска собственост, в съответствие с която се определя законовия ред за провеждане на процедура за ползването му. Правилно административният съд е съобразил, че в конкретния случай не са приложими разпоредбите на чл. 14, ал. 2 и ал. 7 от ЗОбС, както и специалните разпоредби на § 3 и § 4 от ПЗР на ЗСН, а следва да се приложат Закона за водите (ЗВ) и Закона за концесиите (ЗК). Тези закони са специални по отношение на ЗОбС и предвид обстоятелството, че язовирът е публична общинска собственост, предоставянето му за ползване е следвало да стане по реда на ЗК. След като спорния воден обект е публична общинска собственост и по делото липсват данни да е включен в имуществото на търговско дружество или на сдружение за напояване, относимо в случая е правилото на чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите, съгласно което обекти, имоти или части от имоти - публична общинска собственост се предоставят на концесия по реда на този закон. В този смисъл е константната практика на Върховния административен съд по този въпрос. Освен това за да бъде допустимо отдаването под наем на общински имоти, е необходимо наличието на две кумулативни предпоставки, една от които е имотите да не подлежат на концесиониране. Тази предпоставка, с оглед на изложеното по горе, не е налице в конкретната хипотеза. След като процесният имот е публична общинска собственост и подлежи на концесиониране, приемането на решение, с което се отрежда за отдаване под наем, е нищожно. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,
Цитирани разпоредби
3- чл. 208 АПК
- чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗК
- чл. 14, ал. 7