Решение № 42 от 7.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 285/2019 г.

Решение № 42 от 7.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 285/2019 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова Производството е по чл. 307 вр. с чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по молба на синдика на "Вилис"ЕООД / в несъстоятелност / - Н. Г. против решение № 235/25.01.2018 г. по т. д. № 2658/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено постановеното от Окръжен съд - Перник решение № 57/21.12.2016 г. по т. д. № 817/2015 г., в частта, в която, на основание чл. 647, ал. 1, т. 2 ТЗ е обявена за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на "Вилис"ЕООД сделката, извършена със споразумение от 10.11.2013 г., по силата на която "Вилис"ЕООД е опростило задължението на "Медигор"ЕООД, в размер на 258 714, 40 лева, като производството в тази му част е прекратено, както и е обезсилено решението, в частта му, с която "Медигор"ЕООД, на основание чл. 55, ал. 1 пр. трето ЗЗД, е осъдено да заплати на "Вилис" ЕООД / в несъстоятелност /, представлявано от синдика, сумата от 258 714, 40 лева, за попълване масата на несъстоятелността. Молителят твърди, че разполага с писмено доказателство, установяващи значимо за изхода на спора обстоятелство - документ, материализиращ атакуваната сделка, в който, за разлика от документа, представен по делото за същата, са индивидуализирани опростените задължения на "Медигор"ЕООД с предходно наименование и правноорганизационна форма - " Медимаг МС" ООД /. Молителят твърди, че документът е представен в последващо исково производство - т. д. № 520/2018 г. на СГС - заведено от синдика на "Вилис"ЕООД / в несъстоятелност /, за попълване масата на несъстоятелността. Прилага към молбата за отмяна отговора на исковата молба от противната страна по същото дело, позоваваща се на документа, както и представяща самия документ, индивидуализиращ опростените задължения с номер на фактура и отделен размер на задължението по всяка от тях, в рамките на общата сума от 417 793, 20 лева. Ответната страна - "Медигор "ЕООД – оспорва молбата за отмяна като недопустима, поради липса на правен интерес, тъй като решението – обект на исканата отмяна не е неизгодно за страната, приравнявайки произнасянето на съда по т. д. № 2658/2017 г. на Софийски апелативен съд с произнасяне със сила на пресъдено нещо, относно недействителността на атакуваната сделка. Така ответната страна намира, че претенцията на ищеца е била удовлетворена, макар на друго основание. В евентуалност оспорва молбата за отмяна като неоснователна. Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение намира, че подадената молба за отмяна е процесуално допустима, като депозирана в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, считано от датата 03.07.2018 г., на която е входиран отговора на исковата молба по т. д. № 520/2018 г. на СГС, придружен със споразумението от 10.11.2013 г., от който, при това най-ранен момент е било възможно запознаване на молителя със съдържанието на документа. За да се произнесе по молбата за отмяна, настоящият състав взе предвид следното: Синдикът на "Вилис"ЕООД / в несъстоятелност / е атакувал, на основание чл. 647, ал. 1, т. 2 ТЗ, сключеното между дружеството в несъстоятелност и "Медимаг МС"ООД /с настояща правноорганизационна форма и наименование – "Медигор"ЕООД / споразумение от 10.11.2013 г., с което, след установяване общия размер на вземанията на "Вилис" ЕООД / посочено като страна 2 / спрямо "Медимаг МС"ООД / посочено като страна 1 / към 30.09.2013 г., страните са постигнали съгласие, че в общия му размер от 417 793, 20 лева / с включен ДДС / задължението "не е дължимо и не предявяват претенции към плащането му" / очевидно несъответна редакция, доколкото споразумението не установява насрещно вземане на "Медимаг МС" ЕООД от "Вилис" ЕООД /. Ведно с иска по чл. 647, ал. 1, т. 2 ТЗ е предявен и иска по чл. 55, ал. 1 пр. трето ЗЗД вр. с чл. 649, ал. 2 ТЗ, за връщане на сумата в масата на несъстоятелността. Като ответна страна в производството е конституирано и дружеството "Репсол"ЕООД, страна – цесионер, по договор за прехвърляне на вземане на цедента "Вилис" ЕООД от "Медимаг МС" ООД в размер на 417 793, 20 лева. Договорът за цесия е сключен на същата дата - 10.11.2013 г.. "Медимаг МС" ООД е оспорвало квалификацията на атакуванато по чл. 647, ал. 1, т. 2 ТЗ споразумение като "опрощаване " и като " безвъзмездна" сделка. Независимо от петитума на иска и съдържанието на представеното споразумение от 10.11.2013 г., първоинстанционният съд е приел, въз основа заключение на съдебно-икономическа експертиза, че към края на 2013 г. са установими действително съществуващи задължения на "Медимаг МС" ООД към "Вилис"ЕООД в по-нисък размер - от 258 714, 40 лева. Квалифицирал е споразумението от 10.11.2013 г. като "опрощаване", по смисъла на чл. 108 ЗЗД, както и че договорът за цесия, сключен между "Вилис"ЕООД и "Репсол "ЕООД е симулативен, прикриващ сделката по "опрощаването", предвид което и нищожен. Ирелевирайки правните му последици и предвид безвъзмездността на опрощаването, съдът е счел за установени всички предпоставки за уважаване на иска по чл. 647, ал. 1, т. 2 ТЗ, но до размера на сумата от 258 714, 40 лева, а като обусловен от неговата основателност и иска по чл. 55, ал. 1 пр. трето ЗЗД вр. с чл. 649, ал. 2 ТЗ за същата сума. За разликата до претендираните 417 793, 20 лева исковете са отхвърлени. Искът по чл. 647, ал. 1, т. 2 ТЗ е уважен и спрямо ответника "Репсол"ЕООД, макар дружеството да не е страна по атакуваното споразумение от 10.11.2013 г.. Въззивният съд, изхождайки от съдържанието на представеното споразумение, е счел, че липсата на индивидуализация на "опростените " задължения – по основание и размер - изключва наличието на валидно съгласие за опрощаване, поради липса на предмет. Нищожността на атакуваната сделка спрямо всички / абсолютна недействителност / съдът е счел като предпоставяща недопустимост на иска по чл. 647, ал. 1, т. 2 ТЗ, поради липса на предмет. Поради това е обезсилил решението на първоинстанционния съд, в обжалваната му от " Медимаг МС " ООД част, с която е уважен иска по чл. 647, ал. 1, т. 2 ТЗ спрямо същото дружество, както и в частта, с която е уважен иска, с правно основание чл. 55, ал. 1 пр. трето ЗЗД вр. с чл. 649, ал. 2 ТЗ спрямо същото дружество, чийто предмет също е предпоставен от наличието на допустим иск по чл. 647, ал. 1, т. 2 ТЗ. Производството спрямо ответника "Репсол "ЕООД е прекратено, поради липса на надлежна процесуална легитимация на същия по така предявените искове, тъй като не е страна по атакуваната от синдика сделка. Устните състезания по т. д. № 2658/2017 г. на Софийски апелативен съд са приключили на 24.11.2017 г.. Ответната страна в настоящото производство не е оспорила твърденията на молителя за реда на снабдяване с представения, за обосноваване на основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, документ - по т. д. № 520/2018 г. на СГС, нито датата на депозирането на документа по същото - 03.07.2018 г., нито е оспорил самото писмено споразумение досежно автентичност, в качеството му на диспозитивен писмен документ. При разпит в съдебно заседание на 08.04.2019 г. представляващият "Медигор"ЕООД е заявил, че няма обяснение за съществуването на две паралелни споразумения и не е запознат с първото - представеното по т. д. № 817/2015 г. на Пернишки окръжен съд. Представеното в настоящото производство споразумение е от същата дата – 10.11.2013 г., между същите страни и идентично - досежно възпроизведеното по – горе съдържание на представеното по т. д. № 817/2015 г. на Пернишки окръжен съд споразумение, но в отличие от последното съдържа изрично изброяване на фактурите за доставки, от които произхождат задълженията на "Медимаг МС" ООД – с номер, дата на издаване и дължима по всяка фактура сума. При така установеното, настоящият състав намира молбата за отмяна основателна по следните съображения: Основанието на чл. 303, ал. 1, т. 1 предл. второ ГПК предпоставя узнаването и снабдяването с писмени доказателства, за твърдени в хода на производството, релевантни за решаването на спора обстоятелства, с които доказателства страната не е могла да се снабди по време на висящността на производството по обективни причини, не и поради неположена дължима грижа за собствените си работи / първа хипотеза / или доколкото самите писмени доказателства, в удостоверяване на съществуващо в хода на производството обстоятелство, са били последващо съставени / втора хипотеза /. Така сочените нови писмени доказателства следва да са от съществено значение за решението по спора. В случая е налице основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 пр. второ ГПК / първа хипотеза /. Представеното писмено доказателство е различно по съдържание от представеното в състезателното производство по чл. 647, ал. 1, т. 2 ТЗ, макар в удостоверяване на едно и също по основание и предмет споразумение между едни и същи страни, доколкото липсва противопоставено от ответника твърдение за споразумение, с различен от представеното по т. д. № 817/2015 г. на Пернишки ОС предмет, независимо от абсолютното съвпадение в основанието, размера, страните и датата на сключването му. Не е противопоставено и доказано възражение на ответника, че синдика на "Вилис "ЕООД / в несъстоятелност / - В. Ц. / завел исковете / е могъл да се снабди с това / за нуждите на настоящия съдебен акт насетне сочено като "подробно" / споразумение, при полагане на дължимата грижа за работите на дружеството в несъстоятелност, а бездействие на същия не би могло да се презумира, доколкото в качеството си на синдик, считано от 2015 г., не и по-рано, не би могъл да е в известност за всички сключени от "Вилис" ЕООД / в несъстоятелност / сделки, освен въз основа на добросъвестно предадени му в пълнота търговски книги на дружеството. Именно въз основа на същите - от представения по т. д. № 817/2015 г. на Пернишки окръжен съд "непълен" документ - е обосновано знанието за атакуваното по чл. 647, ал. 1, т. 2 ТЗ споразумение. Доколкото правният резултат по т. д. № 2658/2017 г. на Софийски апелативен съд е предпоставен от единствено решаващия извод за абсолютна нищожност на споразумението от 10.11.2013 г., предвид липсата на индивидуализация – по основание и размер - на "опростените" задължения, налична в последващо узнатия писмен документ от същата дата / без последният да се явява в противоречие с вече представеното споразумение, досежно основанието и предмета на постигнатото съгласие, явявайки се единствено "подробен" по отношение произхода на опростените задължения /, налице е и изискването писменото доказателство да би могло да е от естество да промени правния резултат. Това е така доколкото наличието на същото опровергава обстоятелствата, въз основа на които е формиран извода за абсолютната недействителност на атакуваната сделка, на така приетото, при служебно упражнения от съда контрол за действителност, основание за нищожност и съответно създава предпоставки за произнасяне по твърдяната относителна недействителност на сделката, на основание чл. 647, ал. 1, т. 2 ТЗ, респ. по обусловения от изхода по същия иск по чл. 55, ал. 1 пр. трето ЗЗД, в качеството им на процесуално допустими искове, отречено с тук атакуваното чрез средствата на извънинстанционния съдебен контрол решение. Отмяната, обаче, не засяга частта с характер на определение, с която ответникът "Репсол "ЕООД е заличен като страна във въззивното производство и същото прекратено по отношение на това дружество, тъй като формираната спрямо него сила на пресъдено нещо с първоинстанционното решение не е предмет на въззивно обжалване, а определението на въззивния съд за прекратяване на въззивното производство спрямо тази страна, поради липса на процесуалноправна легитимация / по начало неправилно конституирана като ответна страна, при подадена жалба единствено от ответника " Медимаг МС " ООД и липса на качество на необходими другари в процеса със същия /, не формира сила на пресъдено нещо. Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение