Решение № 8559 от 24.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5287/2010 г.

Решение № 8559 от 24.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5287/2010 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Началника на Сектор София РДНСК - Югозападен район, представляван от юрк. Овчаров, надлежно упълномощен, срещу решение № 1/12.02.10 г. по адм. д. № 4150/08 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът министър на отбраната, представляван от юрк. Янакиева, надлежно упълномощена, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното с нея решение като правилно да бъде оставено в сила. Ответниците министър на регионалното развитие и благоустройството и "Нисан София" АД не вземат становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба основателна по следните съображения: Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е Заповед № ДК-04-14/14.02.08 г., с която началникът на Столична РДНСК е отхвърлил като недопустима жалбата на министъра на отбраната на Р. България, подадена срещу Разрешение за строеж № 626/25.08.06 г. за "Офис сграда с трафопост и подземни гаражи /к. к. 15,00 м/", находяща се в УПИ III, кв. 1, м. "Борисова градина-Погребите" по плана на гр. София, район "Лозенец"-СО, издадено от главния архитект на София с възложител "П. С. И. АУТОМОТИВ" ЕООД с управител Теодор Ангелов Ангелов. С обжалваното решение състав на Административен съд София-град е отменил заповедта като незаконосъобразна и е върнал преписката на административния орган за разглеждане жалбата по същество. Въз основа на писменото заключение на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза и установяването относно предоставено на Министерството на отбраната /МО/ с Указ № 129/1990 г. вещно право върху държавен терен е възприет решаващ правен извод за допустимостта на жалбата срещу издаденото за УПИ III, кв. 1 разрешение за строеж. Решението е постановено в нарушение на материалния закон, касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК. При инвестиционното проектиране и разрешаване на строителството вещните права се установяват с документи за собственост или ограничени вещни права и данни от кадастъра - чл. 144, ал. 1, т. 1 и чл. 153 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и чл. 2, ал. 2, т. 2 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. По същия начин се доказват и правата на заинтересуваните лица по чл. 149, ал. 2 ЗУТ. В производството по чл. 216 ЗУТ МО е обосновало правния си интерес да оспори Разрешение са строеж № 626/25.08.06 г., издадено за УПИ III, кв. 1, с представен Акт за държавна собственост /публична/ № 0305/25.10.01 г., съставен от отдел "Държавни имоти" - МО на основание чл. 70, ал. 2 ЗДС, видно от който му е предоставено управлението върху 103,020 дка застроена и незастроена площ, представляваща УПИ IV и УПИ V, кв. 1 и твърдението, че чрез геодезично заснемане, след издаване на акта, било установено, че част от предоставения му с цитирания указ държавен терен попада в границите на УПИ III, кв. 1. При тези фактически твърдения и безспорното установяване, че собственик на УПИ III, кв. 1 е дружеството-възложител на строежа, изводът на административният орган за недопустимост на оспорването срещу разрешението за строеж е възприет в съответствие с материалния закон. В подкрепа на този извод е и приложеното по делото заверено копие от влязлото в сила решение № 706/18.07.08 г. по адм. д. № 5052/07 г. на Административен съд София-град, въз основа на което и с оглед липсата на твърдения за обратното следва да се приеме, че преписката за попълване на кадастъра с претендирания държавен терен е висяща в общинската администрация на район "Лозенец", СО, след отмяна със същото решение на изричен отказ рег. № АБ-70-00-592/010.07 г. на кмета на р. н "Лозенец", СО. В производството по чл. 216 ЗУТ нито административният орган, нито съдът могат да доказват и установяват вещни права, нито да разрешават спорове за такива права, предвид което събирането на доказателства за установяване наличието на държавен терен в границите на УПИ III, кв. 1 е било безпредметно. Към датата на издаване на процесното разрешение за строеж МО не е доказало вещни права върху УПИ III, кв. 1, за който възложителят притежава неотменен и неоспорен документ за собственост. Ето защо министерството е било извън кръга на лицата по чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ и не е разполагало със гарантирано от специалния закон право на оспорване срещу разрешението за строеж. С оглед изложеното обжалваното решение като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК следва да бъде отменено и в условието на чл. 222, ал. 1 АПК заменено с друго, с което оспорването на МО срещу Заповед № ДК-04-14/14.02.08 г . на началника на Столична РДНСК се отхвърли, поради което Върховният административен съд, състав на II-ро отделение