Решение № 10805 от 4.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3575/2025 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Ц. М. В. срещу Решение 740/21.02.2025 г., постановено по административно дело 991/2024 г. по описа на Административен съд - Плевен. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 94, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Териториално поделение /ТП/ на Националния осигурителен институт /НОИ/ - Плевен не изразява становище. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 740/21.02.2025 г., постановено по административно дело 991/2024 г. , Административен съд - Плевен е отхвърлил оспорването по жалба на Ц. М. В. от гр. Плевен против Решение 2153-14-85 от 14.11.2024 г. на директора на ТП на НОИ Плевен, с което е потвърдено Разпореждане 13/10.09.2024 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване /ПО/ при ТП на НОИ - Плевен досежно определената начална дата на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване и на социалната пенсия за инвалидност. Присъдил е разноски. Административният съд е приел, че оспорените актове са издадени от компетентни органи, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. По делото е установено, че с експертно решение 91089 от зас. 94 от 09.05.2024 г. на Териториалната експертна комисия /ТЕЛК/ е определила на Ц. В. 94% трайно намалена работоспособност със срок на инвалидността - три години до 01.05.2027 г. Експертното решение не е било обжалвано и е породило правни последици. Същите законосъобразно са ценени от органите на НОИ и от административния съд при решаването на спорния между страните въпрос досежно началната дата за отпускане на пенсията. След като жалбоподателят не е атакувал решенията на органите на медицинската експертиза в тази им част и е участвал в административното производство пред ТЕЛК и НЕЛК, той не може да иска ad hoc разрешаване на подобен спор в рамките на настоящото производство (чл.17, ал.2 пр., 2-ро ГПК вр. с чл.144 АПК). Определянето на началната дата на отпускане на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване и на социалната пенсия за инвалидност е детерменирано от констатациите на ТЕЛК и издаденото от нея експертно решение 91089 от зас. 94 0т 09.05.2024 г. Последното е задължително за органите на НОИ, както в частта му за определения процент трудова неработоспособност, така и досежно началната дата на инвалидността и другите относими за отпускането на пенсиите обстоятелства. Съгласно чл. 73, ал. 1 предл. първо КСО, правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането. Възможност за прилагане разпоредбата на чл. 94, ал. 3 КСО и определяне на по-ранна дата би била налице в случаите на установена с административен акт трайно намалена работоспособност от момента на подаване на заявлението до ТЕЛК. Законосъобразно и обосновано административният съд е приел, че началната дата на отпуснатата лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване са определени в съответствие с действащите материалноправни разпоредби и при съобразяване на относимите факти по спора. По изложените съображения, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК и решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение