Решение № 2630 от 25.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11410/2009 г.

Решение № 2630 от 25.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11410/2009 г., II о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Петров Личев от гр. София, подадена от пълномощника му адв. Налбантов, срещу Решение от 24.04.2009 г. по административно дело № 2886/2004 г. на Софийски градски съд, административно отделение, III-Г състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № РД-50-219/8.07.2004 г. на Кмета на Район "Витоша" на Столична община. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. Излага съображения за незаконосъобразност на цитираната заповед. Моли решението и заповедта да бъдат отменени и претендира разноските по делото. Ответниците Люба Кирилова Цветкова, Татяна Илиева Цветкова и Петър Манолов Георгиев, чрез повереника си адв. Дашина оспорват жалбата и молят същата да бъде оставена без уважение като неоснователна, като навеждат доводи, че решението е обосновано и законосъобразно, с оглед на което предлагат да бъде потвърдено. Ответниците Стоян Манолов Георгиев и Кмета на Район "Витоша" на Столична община, редовно призовани, не се явяват, не изпращат процесуални представители и не депозират писмено становище по допустимостта и основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, настоящият съдебен състав установи следното: С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на Георги Петров Личев против Заповед № РД-50-219/8.07.2004 г. на Кмета на Район "Витоша" на Столична община, с която е наредено прокарване на временен път през имоти пл. № 430а, 430 и 291 съгласно приложената скица, за осигуряване достъп до УПИ (парцел) IV-363, кв. 25 по плана на гр. София, м. бул. "Цар Борис". Съдът е достигнал до извода, че оспореният административен акт е законосъобразен с оглед изискванията на материалния закон. Този извод на съда е необоснован, не се подкрепя от доказателствата по делото и има за последица постановяването на неправилно решение по следните съображения: На първо място, процесната заповед не съдържа конкретно посочване на правните основания за издаването й. Цитираната в мотивите й разпоредба на чл. 190, ал. 6 от ЗУТ урежда единствено компетентността на кмета да издава заповеди за прокарване на временни пътища. Петте хипотези, в които прокарването на временни пътища е допустимо, са уредени изчерпателно в чл. 190, ал. 1, ал. 2, ал. 5 и ал. 7 от ЗУТ, но никоя от тях не е посочена в заповедта. В нея не са посочени и релевантни фактически основания за прокарване на временния път, което преклудира възможността на засегнатите лица да осъществят ефективно правото си на защита. Освен това, със заповедта не е определено правото на обезщетение по чл. 191, ал. 1 от ЗУТ, което би се дължало на собственика на засегнатия имот за вредите, причинени от прокарването на временния път. В тази връзка, основателни са възраженията на касатора, че от текстовата част на заповедта не е посочено, а и не може да се установи, коя е приложимата хипотеза на чл. 190 от ЗУТ, както и, че не е спазена разпоредбата на чл. 191 от ЗУТ, което прави съответната заповед незаконосъобразна с оглед приложимия материален закон. Извън горното, видно от протокола от заседанието на ЕСУТ от 21.04.2004 г., за процесния имот не са налице законовите предпоставки на разпоредбите на чл. 190, ал. 1 ЗУТ. Парцелите, за които се иска временен път, имат лице на улица, която не следва да се счита, че е новопроектирана, тъй като е съществувала по предходен ЗРП, одобрен със заповед № 419/1959 г. Същата на място е асфалтирана и по нея частично е прокарана инженерна инфраструктура. От тези данни следва да се направи извода, че е налице достъп до УПИ IV-363, кв. 25 по плана на гр. София, който имот към момента на издаване на оспорената заповед е имал вече лице към открита улица, поради което не е приложима относно него разпоредбата на чл. 190 от ЗУТ, съществуваща като временна мярка за достъп до УПИ, преди откриване на предвидена с ПУП улица. От събраният доказателствен материал явства, че по предходния план, одобрен със заповед № 419/18.06.1959 г., дворното място парцел III за имот с пл. № 3, идентичен с поземлен имот 363 по действащия ПУП, има лице само към улицата по предходния план, която улица е с различно трасе от тази по действащия ПУП. От изложеното е видно, че първоинстанционният съд, приемайки, че оспорената пред него заповед е законосъобразна, е постановил неправилен съдебен акт, което налага отмяната на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи подадената първоначална жалба срещу процесната заповед. Предвид този изход на спора основателна се явява акцесорната претенция на повереника на касатора за присъждане в полза на доверителя му на сторените от последния деловодни разноски за двете съдебни инстанции, общо в размер на 815 лв., от които 15 лв. заплатени държавни такси по съдебното производство и 600 лв. заплатени депозити по назначените експертизи. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че договореното адвокатско възнаграждение между Георги Личев и неговият процесуален представител в размер на 500 лв. няма данни реално да е заплатено, поради което не следва да му се възстанови. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд в настоящия тричленен състав при второ отделение,