Решение № 129 от 12.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 75/2012 г.

Решение № 129 от 12.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 75/2012 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Соколова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК.

Образувано е по молба на [фирма] /в несъстоятелност/, за отмяна на влязлото в сила решение № 1016/09 от 18.07.2011 г. по гр. д. № 4327/2008 г. на ВКС на РБ, I-во г. о., и оставеното с него в сила решение № 107 от 8.07.2008 г. по в. гр. д. № 764/2007 г. на Пловдивския апелативен съд. Молителите поддържат, че съдебният акт, чиято отмяна искат, противоречи на влезлите в сила решение № 1303 от 6.07.2007 г. по гр. д. № 1888/2003 г. на Пловдивския окръжен съд и решение № 343 от 23.02.2007 г. по гр. д. № 3/2006 г. на Пловдивския окръжен съд.

Ответникът Централен кооперативен съюз /Ц./ [населено място], счита молбата за отмяна за неоснователна.

Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:

Молбата за отмяна е подадена на 13.10.2011 г. и е в тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК от влизане в сила на последното решение, в случая - от влизане в сила на 18.07.2011 г. на решението по в. гр. д. № 764/2007 г. на Пловдивския апелативен съд. При тези данни молбата е допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

С влязлото в сила решение на Пловдивския апелативен съд, чиято отмяна се иска, частично е отменено решение № 707 от 17.04.2007 г. по гр. д. № 1888/2003 г. на Пловдивския окръжен съд, с което са уважени предявени от [фирма] /в несъстоятелност/ срещу Ц., иск за ревандикация на сгради в компостна площадка в землищата на [населено място] село и [населено място], [община], и положителен установителен иск за собственост на сгради, построени в дворно място в [населено място], Пловдивска област, и са отменени н. а. № 182/2001 г. и н. а. № 179/2001 г. в частта, с която Ц. е признат за собственик на сгради, подробно описани, и исковете са отхвърлени.

Молителят - ищец по делото, поддържа на първо място в молбата за отмяна, че това решение е неправилно, тъй като противоречи на влязлото в сила решение № 1303 от 6.07.2007 г. по гр. д. № 1888/2003 г. на Пловдивския окръжен съд. С него решение първоинстанционният съд е допълнил диспозитива на решение № 707 от 17.04.2007 г. по същото дело с думите "ведно с правото на строеж" по отношение на сградите в компостна площадка в землищата на [населено място] село и [населено място], и сградите, построени в дворно място в [населено място], по уважените иск за ревандикация и положителен установителен иск за собственост, както и относно отмяната на нотариалните актове. Това решение е влязло в сила като необжалвано.

На следващо място молителят твърди, че решението, чиято отмяна иска, противоречи на влязлото в сила решение № 343 от 23.02.2007 г. по в. гр. д. № 3/2006 г. на Пловдивския окръжен съд. С него, след отмяна на решение № 220 от 10.12.2001 г. по гр. д. № 109/2001 г. на Пловдивския районен съд, е отхвърлен предявен от В. Б. Т. и М. Г. С. срещу [фирма] в [населено място], заместено в хода на делото поради настъпило правоприемство от [фирма] [населено място] /в несъстоятелност/, иск с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на северната част от около 1 480 кв. м. от нива, цялата от 3.216 дка, находяща се в землището на [населено място], имот 018002 по плана за земеразделяне.

За да се уважи молба за отмяна на влязло в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, е необходимо противоречиво разрешаване на идентичен по страни и предмет правен спор, като решенията по двете дела, които разкриват обективно и субективно тъждество, следва да са влезли в сила в противоположен смисъл.

1. В случая, от съпоставката на решението по в. гр. д. № 764/2007 г. на Пловдивския апелативен съд с допълнителното решение на първоинстанционния съд не се установява да е налице противоречиво произнасяне на съдилищата.

За да допълни първоначално постановеното решение, първоинстанционният съд приел, че след като ищецът е собственик на сградите на основание учредено и реализирано право на строеж, то правото му на собственост съдържа в себе си и ограниченото вещно право на строеж върху същите, т. е. носител е и на правото на строеж. От тези мотиви следва, че не е налице произнасяне по реда на чл. 193 ГПК (отм.), а допълващото решение е постановено като пояснение на вече решеното и има за свое основание разпоредбата на чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.). Това решение важи с обратна сила и заедно с поправеното решение представлява едно цяло. Въззивният съд, сезиран с жалби срещу основното решение, се е произнесъл в обратен смисъл на постановеното от първоинстанционния съд, и е отменил поправеното първоинстанционно решение, като приел, че ищецът не е носител на правото на собственост. Правото на строеж, което е обсъдено в решението за поправка, няма самостоятелно съществуване, и след като с въззивното решение правото на собственост е отречено, не може да се приеме, че ищецът е носител само на правото на строеж върху сградите. Ето защо независимо, че решението за поправка не е обжалвано с отделна жалба и формално не е отменено от въззивния съд, не може да се приеме, че то има самостоятелно правно действие и че противоречи на постановеното от въззивния съд решение. Съставът на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК не е осъществен и молбата за отмяна в тази й част следва да се остави без уважение.

1. Молбата е неоснователна и в частта, с която се поддържа основание за отмяна поради противоречие с решение № 343 от 23.02.2007 г. по в. гр. д. № 3/2006 г. на Пловдивския окръжен съд. Видно от диспозитива на съдебния акт, една от страните по разрешения с него правен спор не е същата, както по влязлото в сила решение по в. гр. д. № 764/2007 г. на Пловдивския апелативен съд; не се установява да е налице идентитет и относно предмета на спора. А щом това е така, то не са налице изискванията на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.