Решение № 13262 от 8.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 136/2015 г.

Решение № 13262 от 8.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 136/2015 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Стоян Тодоров Стоянов, подадена чрез процесуалния му представител срещу решение № 130/05.11.2014 г., постановено по адм. дело 31/2014 г. по описа на Административен съд - Сливен, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 1056/06.12.2013 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителната Агенция "Автомобилна Администрация" (ИААА), с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното му правоотношение. По наведени в касационната жалба доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което обжалваната от него заповед да бъде отменена като незаконосъобразна и му бъдат присъдени направените деловодни разноски. Ответникът - Изпълнителният директор на ИААА чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С обжалваното решение № 130/05.11.2014 г., постановено по адм. дело 31/2014 г. по описа на Административен съд - Сливен е отхвърлена жалбата на Стоянов против заповед № 1056/06.12.2013 г. на Изпълнителния директор на ИААА, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение. Административният съд е приел за установено от събраните по делото доказателства, че релевантните за издаване на обжалвания акт предпоставки са били налице, защото щатните бройки за длъжността "инспектор" в Дирекция "Автомобилна администрация- Стара Загора", заемана от жалбоподателя, са намалени от 6 на 5 щатни бройки в резултат от утвърждаване на ново длъжностно разписание поради приемане на нов Устройствен правилник на ИААА, обн. в ДВ, бр. 105/6.12.2013 г. По делото не е спорно, че актът е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Основният спор между страните е налице ли са материалноправните предпоставки, посочени в заповедта. Съдът е изяснил фактическата обстановка, като е събрал относимите доказателства, но въз основа на същите е извел незаконосъобразен извод. По делото безспорно е установено, че с ПМС № 272 от 29.11.2013 г., обнародвано ДВ, бр. 105 от 6.12.2013 г. е приет нов устройствен правилник на ИААА, който при липсата на определен друг срок, съгласно чл. 5, ал. 5, изр. второ от Конституцията на Република България е влязъл в сила на 9.12.2013 г. Същевременно не е спорно по делото, че към датата на издаване на заповедта освен това е действало щатното разписание от 05.12.2013 г., в което длъжността, заемана от Стоянов фигурира и като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания. За да обоснове изводът си, че е налице реално съкращение на длъжността, заемана от Стоянов първоинстанционният съд приема, че към момента на издаване на заповедта е действал новият устройствен правилник и е налице утвърдено длъжностно разписание, в което макар длъжността, заемана от Стоянов да съществува и като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания е намален броят на служителите, които я изпълняват, което е една от формите на съкращение на длъжности. Този извод е незаконосъобразен. В случая оспорената заповед е издадена в деня след утвърждаване на длъжностното разписание от 5.12.2013 г., в което както се установява от приложените към делото доказателства, а и не е спорно между страните длъжността на Стоянов фигурира. Към момента на издаване на заповедта не е налице нито влязъл в сила нов устройствен правилник, нито утвърдено длъжностно разписание, с което тази длъжност да е премахната. Действително в заповедта е цитиран конкретно само обнародваният в деня на постановяването й нов устройствен правилник на агенцията, но доколкото същият не бил влязъл в сила, а и въз основа единствено на предвидената в приложение № 1 промяна в щатната численост и предвидените нови административни звена не може да бъде изведен извод за съкращение на конкретни длъжности в администрацията и в частност тази заемана от Стоянов. В изпълнение на разпоредбата на чл. 11 от Закона за администрацията с устройствения правилник е определена нова численост на персонала и ново наименование на административните звена до ниво дирекции, но не и конкретните длъжности, а още по - малко броят им в съответните административни звена. Липсата на длъжностно разписание, установяващо премахване на заеманата от служителя длъжност обосновава обратен на направения в обжалваното решение извод, а именно, че към момента на постановяване на заповедта длъжността, заемана от Стоянов не е била съкратена. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, а към този момент не са били налице фактическите основания, посочени в него, при което не са изпълнени и законовите изисквания за постановяването му. Липсват доказателства, въз основа на които да се установява реално съкращение на длъжността, заемана от Стоянов към 06.12.2013 г. датата на издаване на заповедта и от която е започнало изпълнението й, както като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания, така и като намаление на броя на предвидените в длъжностното разписание щатни бройки за изпълнението й. Предвид изложеното настоящият състав намира, че решението е неправилно, като постановено при неправилно приложение на закона и е необосновано и следва да бъде отменено. Предвид установената по-горе незаконосъобразност и на обжалвания пред първоинстанционния съд административен акт, като постановен в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК, следва да бъде постановено ново решение, с което обжалваната от касатора заповед бъде отменена като незаконосъобразна. При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на касатора направените деловодни разноски в размер на 400 лв., представляващи хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение