Решение № 6654 от 21.6.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на временно изпълняващ длъжността кмет на община Елин Пелин, чрез неговия пълномощник срещу решение 1254/02.12.2022 г. по адм. дело 850/2022 г. на Административен съд София-област. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска от съда отмяната му и решаването на делото по същество или връщането му за ново разглеждане от същия съд. Претендира присъждане на направените в производството разноски. Ответникът по касационната жалба Е. Христова-Палавранова, чрез процесуалния си представител в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на сторените разноски в касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на оспорения съдебен акт. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Е. Христова-Палавранова срещу заповед 660/13.06.2022 г. на кмета на община Елин Пелин, с която е постановен отказ по нейно заявление вх. УТ2_18-1470/09.04.2021 г. с искане на основание чл. 135, ал. 3 ЗУТ за издаване на разрешение за изработването на проект за изменение на подробен устройствен план план за регулация и застрояване (ПУП-ПРЗ) за УПИ IХ-636 и УПИ VII-636 от кв. 30, по плана на с. Нови Хан, община Елин Пелин, на основание чл. 134, ал. 2, т. 5 ЗУТ. С обжалваното решение съдът е отменил оспорената заповед. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Посочил е, че административния орган не е събрал доказателства и не е направил дължимата преценка за съответствие на предложението по чл. 135, ал. 2 ЗУТ с правилата и нормите по устройство на територията и общия устройствен план. Сочената от административния орган липса на предпоставката по чл. 134, ал. 2 , т. 5 ЗУТ съдът намира за неотносима към производството по издаване на заповед по чл. 135, ал. 3 ЗУТ. По тези съображения съдът е приел заповедта на кмета на община Елин Пелин за незаконосъобразна и е отменил оспорения административен акт. Така постановеното решение е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 от АПК съдът излага към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, които мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните му изводи. В мотивите на съдебното решение следва да се даде отговор на важните и съществени въпроси, поставени за решаване по делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства. Въз основа на приетите за установени факти и обстоятелства съдът следва да направи съответните правни изводи. Правилни са изложените от съда мотиви, че в предварителната процедура по чл. 135, ал. 1 от ЗУТ се извършва преценка за съответствие на разработката с правилата и нормативите по устройство на територията, както и с ОУП на населеното място, ако такъв има, а не с конкретните изисквания по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, послужили като основание за издаване на окончателната заповед за одобряване или за отказ от изменение на ПУП. Това е предварителна процедура, при която не е необходимо да е посочено основанието за исканото изменение по чл. 134 от ЗУТ. В тази процедура се проверява налице ли е искане по чл. 135, ал. 1 от ЗУТ или служебно задание по ал. 5, представена ли е скица по ал. 2 мотивирано предложение за изменението, както и се прави преценка за съответствие на предложението с правилата и нормите по устройство на територията, както и с ОУП на населеното място, ако такъв е наличен. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е проверил законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, каквото задължение има съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК. В мотивите на съдебния акт на практика липсват разсъждения относно основанията за оспорване по чл. 146, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от АПК, като правният извод за допуснати нарушения на административната процедура се изчерпва с констатация за неизяснена от кмета на общината фактическа обстановка по смисъла на чл. 35 АПК. Изложеното сочи на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Изложените от първоинстанционния съд мотиви единствено относно процесуалната незаконосъобразност на заповедта поради неизяснена фактическа обстановка, не са достатъчни, за да обусловят извод за отмяна на оспорения административен акт. По делото не е установено съответствието на предложението за изменение на ПУП с ОУП и правилата и нормите по устройство на територията, които факти са от съществено значение за материалната законосъобразност на оспорената заповед. Съдът не е извършил проверка и не е изложил мотиви в тази насока, което препятства настоящата инстанция да провери правилността на обжалваното съдебно решение. Решаването на спора по същество от настоящия състав би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Следва да се има предвид, че в случая се претендира допускане изработването на прокт за изменение на ПУП в конкретна хипотеза и съдът дължи проверка на предпоставките за това. В конкретния казус съдът не е обсъдил въпроса за обстоятелствата за наличие или не на влезлите в сила подробни устройствени планове, изменени пак по искане на същата молителка през 2012 г, както и не е обсъдил заключението на вещото лице. Ако тези предпоставки не са налице, то няма смисъл административният орган да допусне изработването на проект за изменение на ПУП и след това да постанови отказ за изменение на претендираното основание. Поради това в конкретния случай съдът е следвало да направи фактически констатации и в този смисъл. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебният акт е постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до необоснованост и противоречието му с материалния закон, поради което следва да бъде отменен. На основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да бъде върнато на Административен съд София-област за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане съдът следва да изясни спора от фактическа страна и прояви процесуална активност за попълване на делото с относимите за спора доказателства, ако такива са все още необходими, както и да изложи фактически и правни съображения относно законосъобразността на заповедта по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК и на останалите основания, визирани в чл. 146 от АПК. По исканията за присъждане на разноски за настоящата инстанция произнасяне дължи първоинстанционният съд на основание чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,