Решение № 3033 от 28.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1315/2018 г.

Решение № 3033 от 28.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1315/2018 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Г. Георгиева, в качеството си на управител на "Земя 2012" ООД, с адрес гр. Петрич, против решение № 1958/07.12.2017 г. на Административен съд - Благоевград, постановено по адм. дело № 330/2017 година. Касационният жалбоподател заявява, че обжалва горното съдебно решение като неправилно, необосновано и постановено в нарушение на закона и съдопроизводствените правила – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 1 от АПК. При изложени подробни съображения моли обжалваното решение да бъде отменено. Допълнително е постъпило Становище. Ответникът – Директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" гр. Благоевград, чрез пълномощника си ст. юрисконсулт Д. Христова в Писмен отговор е изложил доводи за неоснователност на наведените твърдения в касационната жалба, като счита че са правилни изводите на съда. При изложени доводи моли касационната жалба да бъде оставена без уважение и да се постанови решение, с което да се потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Участващият в производството представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е допустима, но по същество е неоснователна. Счита, че решението на съда е правилно, не страда от касационни пороци и следва да се остави в сила. Настоящият състав констатира, че обжалваното съдебно решение е било съобщено на касационния жалбоподател на датата 11.12.17 година. Законоустановеният в чл. 211, ал. 1 АПК 14 - дневен срок за обжалване започва да се брои от следващия ден и изтича на 25.12.2017 година, който е официален празник – Рождество Христово. Тъй като 24 декември – неделя също е официален празник – Бъдни вечер, намира приложение разпоредбата на чл. 154, ал. 2 от Кодекса на труда, поради което първият работен ден след официалния празник, съвпадащ с неделя, сряда - 27.12.2017 г. се явява неприсъствен. Затова, като е изпратена касационната жалба на "Земя 2012" ООД, чрез куриерска услуга IN TIME на датата 28.12.17 г., същата е депозирана в срок. Подписана е от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 1958 от 07.12.2017 г. по адм. дело № 330/2017 г., в производство по реда на чл. 257 във вр. с чл. 128, ал. 1, т. 4 от АПК, на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Административен съд - Благоевград, ОТХВЪРЛЯ оспорването на "Земя 2012" ООД против бездействието /неизвършването на фактически действия/, произтичащи от закона от служителите на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - Благоевград по входиране на заявлението на дружеството; неоказване на необходимата помощ при попълване му; неуказване за констатираните в същото нередовности; и недаването на подходящ срок за отстраняването им; и за осъждането на ответника – ОД на ДФ "Земеделие" - Благоевград да извърши посочените действия по прием на заявлението в определен от съда срок. С втори диспозитив съдът ОСЪЖДА жалбоподателя "Земя 2012" ООД да заплати на Държавен фонд "Земеделие", сумата от 150 лева, представляваща сторени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че производството по делото е било образувано първоначално по жалба на дружеството, против уведомително писмо изх. № 02-2600-7822/06.02.2017 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - София. С определение № 731/11.05.2017 г., постановено по адм. дело № 330/2017 г. по описа на Административен съд – Благоевград е прието, че депозираната жалба е недопустима, поради което е оставена без разглеждане, поради липса на годен за оспорване административен акт, съответно поради липса на правен интерес на оспорващия и е прекратено производството по делото. Дружеството е подало частна жалба, като резултат от същата с определение № 9688/19.07.2017 г. постановено по адм. дело № 7411/2017 г. по описа на ВАС, е отменено първоинстанционното определение, като делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. След извършена проверка по редовността на жалбата и съобразявайки отменителното определение на ВАС – ІІІ отделение, първоинстанционният съд е констатирал, че е неясен предмета на оспорване. Въз основа на дадената повторна възможност, дружеството – жалбоподател е уточнило предмета на оспорване, поради което съдът е приел, че производството е по реда на чл. 257 от АПК във връзка с чл. 128, ал. 1, т. 4 от АПК. След като първоинстанционният съд въз основа на всички събрани писмени и гласни доказателства е извършил фактическо установяване и анализ на приложимостта на чл. 257 от АПК е достигнал до извода, че настоящия случай не попада в тази хипотеза, тъй като не е налице задължение на служителите на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - Благоевград, по изпълнение на техни законни правомощия да извършват дължими по закон безусловни действия – да входират всяко адресирано до тях заявление – редовно или нередовно, комплектовано или не. За да достигне до този извод първоинстанционният съд е приел, че в конкретния случай следва да намери приложение Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от ПРСР за периода 2014-2020 г. /Наредба № 9/21.03.2015 г./, тъй като именно тя урежда кандидатстването, включително реда за приемане на заявления и необходимите за това документи. При извършен анализ от страна на съда на чл. 36 от Наредба № 9/21.03.2015 г. е достигнато до извода, че при липса и/или нередовност на документи по ал. 1 на чл. 36 длъжностното лице връща документите на кандидата, като писмено посочва установените липси и/или нередности и предоставя копие от контролния лист. Безспорно е установено от съда нередовността на заявлението, сезиращо ОД на ДФ "Земеделие" - Благоевград, както и липсата/непълнота/ на всички изискуеми по приложение № 10 документи – 4 на брой. Всяка от посочените четири нередовности прави депозираното заявление нередовно и като такова, основание за връщането му съобразно чл. 36, ал. 3 от Наредба № 9/21.03.2015 година. На следващо място съдът е изследвал и приложимостта на предвиденото в чл. 36, ал. 4 от Наредба № 9/21.03.2015 г. изключение и е установил, че не е налице възможност за приложението й, тъй като не се е установило от представените по делото писмени доказателства да е представено изисканото удостоверение от НАП, както и че не са представени доказателства, че е отправено искане за издаването му. В доказателствата се намират две искания за издаване на подобно удостоверение, но същите са изходящи не от правния субект. Съдът е приел, че само по себе си непредставянето на подобно удостоверение от НАП, съответно доказателства за подаването му към 07.12.2016 г. е самостоятелно и абсолютно условие за приложение на чл. 36, ал. 3 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. – връщане на документите на кандидата, с писмено посочване на установените липси и/или нередовности и предоставяне на копие на контролния лист. В настоящия случай е налице съставен нарочен Контролен лист с направено отбелязване наличието, респективно липсата на необходимите според приложение № 10 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. реквизити на заявлението, съответно съпровождащите го документи. С това законосъобразно действие е приключила процедурата по прием на документите на "Земя 2012" ООД, като същите законосъобразно са върнати и като резултат от това, не му е издаден уникален идентификационен номер, а надлежно упълномощен представител е получил и подписал връчения му Контролен лист, без да посочи възражение по него. Първоинстанционният съд е установил, че в Наредба № 9 от 21.03.2015 г. не съществува задължение за служителите на ОД на ДФ "Земеделие" да попълват вместо заявителя – заявлението му, нито непопълнените графи по същество, нито да се снабдяват служебно с документи, да го консултират, доколкото това задължение е предвидено в тежест на кандидатстващия, тъй като подобни консултантски услуги не могат да извършват, а и същите биха били в разрез със служебните им задължения. На следващо място съдът е приел за погрешно позоваването от страна на оспорващия на нарушение на чл. 10, ал. 9 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, издадена от министъра на земеделието и храните. Това е така защото тази наредба не е приложима в конкретния случай за кандидатстване по подмярка 4. 1, по която дружеството е кандидатствало, доколкото и заглавието и съдържанието й сочат, че тя касае условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, каквато подмярка 4. 1 не е. На последно място съдът е приел, че е налице и друго самостоятелно основание за отхвърляне на претенцията на дружеството, а именно, че в случай, че бъде уважена жалбата, то съда следва да осъди административния орган да извърши фактически действия и да определи срок за това, като в конкретния случай това е неизпълнимо, тъй като срокът за подаване на заявления е изтекъл още към момента на сезиране на съда. Така постановеното решение е правилно. Според чл. 257 от АПК предмет на защита е задължението на административния орган да извърши дължимите по закон действия. На бездействието на административния орган трябва да съответства нормативно установено правомощие за действие, което той не извършва. На установеното от нормативния акт правомощие трябва да съответства субективното право на гражданин или организация да иска извършването на нормативно установеното действие от страна на административния орган. Тези два елемента - правомощие на административен орган и субективно право са елементите на административното правоотношение. Необходимо е да има административно правоотношение, при което да е налице защитимо от закона субективно право, което да може да се реализира директно, по силата на правната норма, чрез съответстващото му действие от страна на административния орган, без да е необходимо издаването на индивидуален административен акт. В конкретния случай пълномощникът на дружеството Й. Станкова, макар и с един ден закъснение, е подала заявлението за подпомагане, придружено със съответните документи за кандидатстване по подмярка 4. 1. "Инвестиции в земеделски стопанства". Длъжностното лице по чл. 36, ал. 3 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. е установило липсващите документи по приложението, които е отбелязало в контролния лист. Упълномощеният представител на дружеството, присъствала на извършената Документална /контролна/ проверка е удостоверила с подписа си обстоятелствата, че е уведомена за извършената проверка и констатираните липси и несъответствие на подадените от нея документи за кандидатстване на оспорващия по подмярка 4. 1 и същата ги е приела без възражения. В чл. 36, ал. 4 от Наредба № 9/21.03.2015 г. е предоставена възможност за прием на заявление и без липсващи документи, но при следната хипотеза: заявлението за подпомагане може да бъде прието и при липса и/или нередовност, но само когато те се отнасят за документи, издавани от други държавни и/или общински органи и институции, за които кандидатът представи писмени доказателства, че е направил искане за издаване от съответния орган. Кандидатът подписва декларация, че е запознат с липсите и нередовностите и поема задължение да представи издадените въз основа на искането документи най-късно в срока по чл. 37, ал. 3, като писмено посочва мотивите и забележките си. Тази хипотеза обаче не е била налице, поради което правилно е прието, че не е налице хипотезата за приемане на представеното заявление и затова наведеният в тази насока довод е неоснователен. Неоснователен е и доводът в касационната жалба, че съдът не е установил фактите по спора. Напротив, съдът е описал подробно и прецизно фактическата обстановка и въпреки дадените от него указания за разпределението на доказателствената тежест, жалбоподателят не е посочил нито едно доказателствено средство в подкрепа на твърденията си, изложени в жалбата, дори и към настоящия момент също не са представени писмени доказателства, които са допустими в касационното производство съгласно чл. 219, ал. 1 от АПК. В касационната жалба неоснователно се твърди, че са приложими разпоредбите на Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. В чл. 1 от тази наредба са изброени изчерпателно мерките и схемите, по които тази наредба се прилага. Подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" не попада в обхвата на тази наредба, от което следва, че тя не е приложима за тази мярка. Правоотношенията по посочената мярка се уреждат от Наредба № 9, която е специална за тази мярка и изключва приложението на Наредба № 5. По така изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, тъй като не са налице твърдените в нея пороци на съдебното решение и същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, направеното искане от процесуалния представител на ответната страна по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно според чл. 143, ал. 4 АПК. На основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим според чл. 144 АПК и на основание чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед на фактическата и правна сложност на спора, юрисконсултското възнаграждение се определя в размер на 150 лв., което "Земя 2012" ООД ще следва да заплати на ОД на ДФЗ - Благоевград. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,