Решение № 13141 от 5.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9816/2010 г.

Решение № 13141 от 5.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9816/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Захаринка Тодорова Производство по делото е по реда на чл. 239, т. 1 и т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Емилия Райчева Годумова от гр. Неделино, обл. Смолян, за отмяна на влязлото в сила решение № 2018/16.02.2010 г., постановено от тричленен състав при второ отделение на Върховния административен съд по адм. дело № 12733/2009 г., с което е оставено в сила решение № 79/17.07.2009 г. по адм. дело № 152/2009 г. на Административен съд - Смолян. С последното е отхвърлена жалбата на Емилия и Златко Годумови против заповед № ДК-02-См-18/10.04.2009 г. на Началника на РДНСК-Смолян, издадена на основание чл. 225 ЗУТ, за премахване на установен незаконен строеж "жилищна сграда", находяща се в имот № 1020 по картата за земеразделяне м. "Тепавица" - извън регулация, землище на гр. Неделино, изпълнен без строителни книжа. В искането за отмяна се поддържа, че решението е постановено при нарушено право на участие и защита, тъй като в съдебното заседание на касационното производство жалбоподателката е била възпрепятствана да се яви лично, за да бъде изслушана. В подкрепа на това представя експертно решение от ТЕЛК от 23.12.2008 г., сочещо на заболяване исхемична болест на сърцето, с препоръки за работа без тежък физически труд и излагане на вредни атмосферни условия. При това здравословно състояние и след като гр. Неделино е на шест часа път от София, сочи молителката, е била в невъзможност да участва в заседанието, проведено на 26.01.2010 г. Изложеното се квалифицира като препятствие по смисъла на т. 5 от чл. 239 АПК. Молбата за отмяна се поддържа лично от Емилия Райчева Годумова, представят се допълнително доказателства, приобщени по делото и писмени бележки. Ответникът Златко Василев Годумов се явява лично, поддържа молбата за отмяна, настоява да бъде уважена, като сочи, че "водят дело за узаконяване на сградата". Началникът на РДНСК-Смолян, редовно призован, не се представлява, не е изразено становище по молбата. Ответниците Лидия Златкова Годумова и Маргарита Златкова Годумова, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Върховният административен съд, в настоящия си петчленен състав при Втора колегия, за да се произнесе, съобрази следното: Искането за отмяна е процесуално допустимо, като подадено в тримесечния срок от постановяването на решението и от надлежна страна. По съществото си същото е неоснователно. Решението, чиято отмяна се претендира, е постановено в касационно производство по контрол за правилността на първоинстанционния съдебен акт и като такова е окончателно, влязло е в сила в деня на постановяването му. Същото може да бъде отменено само при наличието на някое от основанията, визирани изчерпателно в нормата на чл. 239 АПК. Съгласно сочената в молбата за отмяна разпоредба на чл. 239, т. 5 от АПК, (респ. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК), може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато страната, вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участвува в делото, или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Общата идея на законовия текст е страната да е лишена от възможността да се защити. Основание за отмяна в първата от трите хипотези на чл. 239, т. 5 от АПК (на която се позовава молителката) е налице, когато, поради допуснато от съда процесуално нарушение, страната е лишена фактически от възможността да участва в делото. В конкретния случай Емилия Райчева, още на 23.10.2009 г. е била надлежно уведомена за датата на съдебното заседание - 26.01.2010 г., при което същата не е била лишена от възможността да участвува лично, или чрез повереник в него. Няма данни да е била възпрепятствана да се яви, не е направила и писмено искане за отлагане на делото за друга дата, поради влошено здравословно състояние, което съответно да е подкрепено с доказателства за това, поради което и съдът не е имал основанието да не приключи производството. Освен казаното, присъствието на страната в съдебното заседание не е задължително - не е имало пречка да се изпрати подробна писмена защита, или да се потърси правна помощ, както това е сторено понастоящем, видно от изготвените писмени бележки. В тях се навежда като основание за отмяна по т. 1 от чл. 239 АПК и наличието на нови писмени доказателства, с оглед представеното с молбата решение № 23/15.02.2010 г. на АС - Смолян, с което е отменен мълчаливият отказ на Главния архитект на община Неделино, да удовлетвори искането на молителите за издаване на удостоверение за търпимост на процесната сграда, при условията на § 16 ПР на ЗУТ. Законовата разпоредба по т. 1 изисква откриване на нови обстоятелства или нови писмени доказателства, от значение по делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Това могат да бъдат само юридически или доказателствени факти, относими към спорното право, които са нови, т. е не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото при полагане на дължимата грижа от страната, искаща отмяната, до приключване на устните състезания в последната инстанция по същество. За да е налице такава хипотеза, следва да се касае за новооткрити обстоятелства или писмени доказателства, които са съществували, но не са били известни на страната и поради това същите не са могли да бъдат представени по делото. Такива са обстоятелства или документи, за които страната не е могла да знае, че съществуват и не са били налице по време на висящност на процеса. В процесния случай, че е искано удостоверение за търпимост, сочат самите молители и то с касационен довод за необсъдени техни възражения. На второ място, решението, което се представя не е влязло в сила - нещо повече, то е оспорено и по правилността му ще се произнесе ВАС, с решение по адм. дело № 3606/2010 г. На трето, но съвсем не и по значение място следва да се посочи, че удостоверение за търпимост, дори и такова да бе вече издадено, не рефлектира върху законността на строежа, то не го "узаконява", както считат молителите, а служи само пред нотариус, сочи го изрично § 16 ПР на ЗУТ, т. е. липсва и елементът на значение по делото, на относимост за правилното решаване на спора - искането за издаването му касае отделно, самостоятелно административно производство. С оглед изложеното, молбата и на това основание не може да бъда уважена, поради което подлежи на отхвърляне. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,