Решение № 344 от 04.08.2026 г. на ВКС по н. д. № 393/2024 г.

Касационното производство е образувано по касационна жалба от служебния защитник на подсъдимия М. М. М. – адв. З. В. и касационна жалба, депозирана лично от подсъдимия К. Г. К., срещу Решение № 265 от 16.08.2022г., постановено по ВНОХД № 527/2022г. на Софийски апелативен съд, НО, шести състав. С присъда от 20.12.2021г. по НОХД № 49/2021г., Софийски градски съд, НО, 22 състав е признал подсъдимия К. Г. К. за виновен в това, че на 26.05.2020г. в [населено място], [улица]на автопаркинг зад № 2 е държал подправени парични знаци в големи количества – 99 неистински банкноти с номинал 100 /сто/ евро, като знаел, че са подправени – неистински – престъпление по чл. 244, ал. 2, пр. 1 вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54 от НК му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено за срок от три години, считано от влизането на присъдата в сила. Със същата присъда за виновен е бил признат и подсъдимият М. М. М. за това, че на 26.05.2020г. в [населено място], [улица]на автопаркинг зад № 2 е държал подправени парични знаци в големи количества – 100 неистински банкноти с номинал 100 /сто/ евро, като знаел, че са подправени – неистински – престъпление по чл. 244, ал. 2, пр. 1 вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54 от НК му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години при първоначален „строг“ режим на изтърпяване. С присъдата подсъдимият Н. И. Г. е бил признат за невиновен и оправдан по обвинението за престъпление по чл. 248, ал. 1 от НК. В полза на държавата са били отнети 100 броя банкноти с номинал 100 евро. Първоинстанционната присъда е била проверена по реда на Глава двадесет и първа от НПК по протест на прокурор при СГП, с искане за осъждане на подс. Н. Г., по жалба от служебния защитник на подс. М. М. и по жалба на подс. К. К., като с Решение № 265 от 16.08.2022г., постановено по ВНОХД № 527/2022г. на Софийски апелативен съд, НО, шести състав, същата е била потвърдена. В касационната жалба, подадена от служебния защитник на подс. М. – адв. В., са заявени всички основания за касационна проверка по чл. 348, ал. 1 от НПК. Твърди се предубеденост на съдебния състав, с оглед изложените мотиви да не кредитира обясненията на подсъдимия М., че е действал с убеждението, че съдейства за разкриване на престъпление. Сочи се, че съдилищата по фактите не са обсъдили обстоятелството, че показанията на свидетелите очевидци съвпадат в детайли, защото са „нагласени и копирани, каквато е практиката при разпит на полицаи по време на разследването“. Претендира се несъставомерност на извършеното от субективна страна. По отношение на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК единствено е посочено, че наказанието, наложено на М., е завишено и следва да се намали. Правят се искания в условията на алтернативност – за отмяна на обжалваното решение и оправдаване на подсъдимия, за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане и за изменение на решението и намаляване на наложеното наказание. От съдържанието на касационната жалба, депозирана лично от подсъдимия К. К., се извличат основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди се субективна несъставмерност на извършеното. Претендира се, че не е била разкрита обективната истина, тъй като не е било разпитано като свидетел лицето, от което произхождат процесните парични знаци. Подсъдимият К. прави искане за оправдаването си или, алтернативно, за връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание пред касационната инстанция служебният защитник на подс. М. М. – адв. З. В., изразява становище, че потвърдената с въззивното решение осъдителна присъда е неправилна и незаконосъобразна. Сочи, че съдът не е взел предвид дадените от подс. М. в хода на съдебното производство обяснения, предвид което е допуснал порок в оценката на доказателствата. Моли подадената касационна жалба да бъде уважена и ВКС да постанови съдебен акт, с който да отмени решението на въззивния съд и да върне делото за ново разглеждане, или да го отмени и да оправдае подсъдимия. Назначеният от ВКС служебен защитник на подсъдимия К. К. – адв. К. К., заявява, че поддържа подадената от нейния подзащитен касационна жалба, счита, че при изготвянето на мотивите на решението на САС са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като в тях се съдържат множество противоречия. Възразява срещу оценката на доказателствения материал. Сочи, че в първоинстанционната присъда се съдържат противоречия относно това дали полицейските служители са били очевидци на предаването на инкриминираните пари. Възразява се срещу това, че съдилищата са ценили обяснения на подсъдимия К., които не са били събрани и проверени по реда на НПК. Адвокат К. прави искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия, предвид липсата на преки доказателства за приемане и предаване на инкриминираната сума и липсата на умисъл. На последно място прави искане за намаляване на наложеното на подсъдимия К. наказание с приложение на чл. 55 от НК, предвид изтеклия период от повече от 6 години, считано от датата на деянието. Подсъдимият М. М. не участва в производството пред касационната инстанция. Подсъдимият К. К. в лична защита заявява, че поддържа становището на защитника си. Представителят на ВКП намира и двете касационни жалби за неоснователни. Сочи, че въззивният съд не е допуснал нарушения нито при събирането, нито при оценката на доказателствата, и е направил адекватни изводи за виновността на двамата подсъдими въз основа на тези доказателства. Акцентира върху това, че съдът е положил усилия да провери и твърденията на подсъдимите, че са извършили деянието в обществен интерес, като тази защитна теза е била опровергана от разпитания в тази връзка полицейски служител. Възразява срещу приложението на чл. 55 от НК при определянето на наказанието на подсъдимия К. и изразява становище, че размерът на наложените на подсъдимите наказания е адекватен на извършеното, доколкото липсва протест. Моли за оставяне в сила на решението на апелативния съд. В последна дума подсъдимият К. заявява, че е невинен и моли да бъде оправдан. В резултат на извършената проверка за наличието на релевираните в касационните жалби основания и подкрепящи ги доводи и след като съобрази становището на страните в съдебно заседание, ВКС намери жалбите са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Най-напред следва да бъдат очертани пределите на касационна проверка. Предвид липсата на касационен протест срещу решението на въззивния съд в частта му, с която е потвърдена оправдателната присъда на Н. Г. за престъпление по чл. 248, ал. 1 от НК, предмет на касационна проверка е съдебният акт на САС, само в частта, с която е потвърдено осъждането на подсъдимите М. М. и К. К. за престъпление по чл. 244, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1 от НК. По жалбата на адв. З. В. – служебен защитник на подсъдимия М. М.: На първо място следва да бъдат разгледани възраженията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, доколкото при констатиране наличието на такива, касационна проверка с оглед основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК би била безпредметна. В конкретния случай приоритет следва да се даде на възражението за наличие на съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните – това за незаконен състав. То се аргументира с довод за предубеденост на съдебния състав, поради изложените от него мотиви да не кредитира обясненията на подсъдимия М., че е действал с убеждението, че съдейства за разкриване на престъпление. Възражението е неоснователно. Въззивното решение не е било постановено от незаконен състав по следните съображения: Безпристрастността на съда е липсата на предубеденост или предразсъдъци по отношение на страните в производството. При проверката за безпристрастност следва да бъдат преценени два критерия – обективен и субективен. Обективният критерий е свързан със значимостта на външното впечатление за независимост, т.е. дали един обикновен разумен наблюдател възприема съда като независим. Оплаквания в тази насока не са наведени с касационната жалба на адв. В.. Субективният критерий, от своя страна, изисква да се докаже лична предубеденост на член на съдебния състав или на целия състав спрямо една от страните, като следва да се има предвид, че личната безпристрастност се предполага, освен ако са налице доказателства, от които да се установява противното. Никъде в материалите по въззивното дело не се съдържат данни за демонстрирано от страна на съда предварителното отношение към доказаността на обвинението и достоверността на защитната теза. Твърдението на защитата, че с мотивите си да откаже да кредитира част от обясненията на подсъдимия М., съдебният състав е демонстрирал предубеденост, е лишено от основание. Контролираният съд е защитил тезата си за некредитиране чрез оценка на този доказателствен източник в съвкупността на останалите доказателства и при спазване правилата на формалната логика. По настоящото дело оценъчната дейност на съда по отношение на доказателствените материали и описанието на фактическата обстановка, приета за установена от въззивната инстанция, не дава възможност да се приеме, че съдът е бил пристрастен или предубеден. Фактите са били убедително изведени на базата на онези доказателства, които съдът е счел за обективни, достоверни и относими, въз основа на извършените от него цялостен анализ, проверка и оценка на доказателствената съвкупност. Евентуалното наличие на такива пороци при анализа на доказателствата в мотивите на въззивното решение обаче не биха могли да доведат до извод за предубеденост на съдебния състав, а единствено биха могли да представляват съществено процесуално нарушение, свързано с доказателствената му дейност, респективно биха имали отражение върху правилността на формиране на вътрешното му убеждение. По съществото си твърденията на защитата представляват несъгласие с оценката на доказателствата, т.е. оплакване за необоснованост на постановения съдебен акт, която не е касационно основание. Преценката относно достоверността, надеждността и достатъчността на конкретни доказателства да обусловят един или друг фактически извод, е изразна форма на вътрешното убеждение на съда, а същото не подлежи на касационен контрол, ако почива на съвкупна оценка на доказателствените материали, ако са изложени конкретни и убедителни съображения поради какви причини се кредитират едни доказателствени източници, а други не, и това кореспондира на действителното им съдържание. Въззивният съд е подходил с необходимата прецизност при обсъждането на обясненията на подсъдимия М., като ги е съпоставил със съдържанието на другите събрани по делото доказателствени средства, поради което аналитичната дейност на съда не е в нарушение на принципните норми на процесуалния закон, имащи отношение към дейността по доказването. Впрочем, възражението за липсата на коментар на съдилищата по фактите за наличните съвпадения в детайлите на депозираните показания на свидетелите очевидци и съждението, че това се дължи на факта, че същите са „нагласени“, съставлява личната оценка на защитника на тези доказателствени материали, като по този начин отново се изразява несъгласие с преценката на съда за не/достоверност на конкретни източници на фактически данни, което също е оплакване за необоснованост на съдебния акт. Мотивите на апелативния съд, че следва да даде вяра на показанията на свидетелите А., Н. и Т., отговарят на процесуалните стандарти на чл. 14 от НПК за формирането на вътрешното убеждение, а самото вътрешно убеждение, както бе посочено по-горе, не може да бъде предмет на касационна проверка. На следващо място следва да бъде разгледано заявеното от служебния защитник на подсъдимия М. оплакване за нарушение на материалния закон – основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Претендира се субективна несъставомерност на извършеното от М. М.. И първоинстанционният и въззивният съд са извели правилно фактите, които сочат наличието на пряк умисъл у подсъдимия М. за извършване на престъплението, като същите са достатъчни за категоричното му установяване. Знанието на подсъдимия М. М., че държи неистински парични знаци, за тяхното количество и напечатана стойност, за забраната да се държат такива неистински парични знаци в количеството, което е било в него, се извеждат от обстановката, при която се е случило предаването на неистинските парични знаци от него на подсъдимия К. – а именно предварително уговорена среща на паркинг. Наличието на субективна страна се аргументира и от защитната версия на подсъдимия М., че е искал да разкрие печатница на фалшиви банкноти, което недвусмислено говори за неговото знание за това, че не е държал истински парични знаци. Нещо повече, както правилно е отбелязал въззивният съд, този подсъдим никога не е отричал своето знание в тази насока. Твърдението, че е извършил деянието с убеждението, че помага на полицейските органи за разкриване на престъпление, е опровергано от събраните по делото доказателства. Направеното бланкетно оплакване от адв. В., че наказанието на подсъдимия М. е завишено, не почива на обективните данни, установени по делото. Наказанието на подсъдимия М. М. правилно е определено при условията на чл. 54 от НК, като липсват предпоставките на чл. 55 от НК за налагане на наказание под законовия минимум или замяната му с по-леко такова. Видът и размерът на наказанието са съобразени с изискванията на материалния закон, като тежестта на наложеното наказание е съответна на извършеното престъпление. Въззивният съд не може да бъде упрекнат, че не е отмерил наказанието при правилна преценка на значението на установените отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства, нито че същото не съответства на предвидените в чл. 36 от НК цели на наказателната санкция. Предвид изложеното, настоящият състав не констатира явна несправедливост на наложеното наказание. По жалбата на подсъдимия К. К.: Претенцията на подсъдимия К., че не е била разкрита обективната истина в процеса, поради неосъществен разпит на лицето, предоставило на подс. М. неистинските парични знаци, е неоснователна. Настоящата инстанция намира за правилна и обоснованата преценката на съдилищата по фактите, че разпитът на този свидетел не е бил необходим за разкриване на обективната истина, тъй като всички обстоятелства, относими към предмета на доказване, са установени по реда и правилата на НПК – държането от страна на подсъдимите М. и К. на подправени – неистински парични знаци, със съзнанието, че същите не съставляват редовно платежно средство. Служебният защитник на подс. К., назначен от касационната инстанция, адв. К. К., прави оплакване за наличие на противоречие в мотивите на въззивния съд. Твърди, че е налице противоречие и в мотивите на първоинстанционната присъда, по отношение на обстоятелството, дали полицейските служители – свидетелите А., Н. и Т. са били очевидци на извършеното престъпление, както и по отношение на това дали обясненията на подсъдимия К. са годно доказателствено средство, или не. Необходимо е да се посочи, че касационната проверка има за предмет съдебния акт на въззивната, а не на първата инстанция. Доколкото обаче евентуалното наличие на подобно противоречие в мотивите на Софийски градски съд, което да не е отстранено, би довело до извод за процесуална незаконосъобразност на решението на апелативния съд, то това възражение на защитника следва да бъде обсъдено от настоящата инстанция. При извършен внимателен прочит на мотивите на първоинстанционната присъда не се установяват претендираните от адв. К. противоречия – съдът е приел (л. 164 от НОХД № 49/2021г. на СГС), че тримата свидетели – полицейски служители, са видели предаването на неистинските парични знаци от подсъдимия М. на подсъдимия К. и това, че последният ги е прибрал в дрехите си, от разстояние от около 20 метра, т.е. същите са очевидци на извършеното престъпление. Никъде в мотивите не се съдържат констатации в противоположен смисъл. Записаното в мотивите на СГС, че тези свидетели са „дошли след като този подсъдим е получил от подс. М. инкриминираните банкноти в плик“ не води до извод за вътрешно противоречие в мотивите по отношение на това дали свидетелите Т., А. и Н. са очевидци на извършеното престъпление. Ако този пасаж не се чете изолирано, а се тълкува в цялостния контекст на приетата от първата инстанция фактология, става ясно, че под „дошли“ се има предвид „приближили“ до подсъдимите, за да ги задържат, с оглед на това, на което са станали свидетели. Твърденията за противоречие в мотивите на Софийски апелативен съд се свеждат до това, че тази инстанция е приела за правилна оценката на СГС на събраните по делото доказателства. По-нагоре вече беше обсъден довода за противоречието по отношение на въпроса за това, дали тримата полицейски служители са свидетели очевидци. Другият довод е наличие на порок понеже първият съд е приел за годни част от обясненията на подсъдимия, а друга част не. На л. 169 от първоинстанционното производство, който адв. К. сочи, действително се съдържа извод, че дадени от подсъдим обяснения са негодно доказателствено средство, но този подсъдим е Н. Г., а не нейният подзащитен К.. Предвид изложеното и тези аргументи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила са несъстоятелни. Действително, претенцията на служебния защитник на подсъдимия К., изразена в съдебно заседание, че съдът е ценил изявления на подсъдимия, които не са събрани по реда и правилата на НПК, е основателна. Възпроизведените от полицейския служител Т. (свидетел очевидец) в показанията му признания на подсъдимия К., направени при задържането му, които касаят количеството на държаните банкноти, обстоятелството, че са неистински („фалшиви“) и че е получил същите от подсъдимия М., не могат да бъдат ползвани в рамките на наказателното производство като част от доказателствената съвкупност. Това е така, доколкото извънпроцесуалните изявления на подсъдимия са дадени в противоречие с принципни положения, гарантиращи правото на защита – подс. К. не е бил запознат с правото си да не се самоуличава в престъпление и не му е бил осигурен защитник. Освен това е недопустима замяната на първичните доказателства (обясненията на подсъдимото лице) с производни такива, каквито са показанията на полицейските служители. Същата е причината да не бъдат ползвани и обясненията на К. К. в този смисъл, отразени в протокол за обиск и изземване (л. 6-7 на т. 1 от досъдебното производство). Изключването на тази част от показанията на двамата свидетели обаче не се отразява на крайните изводи на инстанционните съдилища по отношение на релевантните факти. Показанията на коментираните свидетели за посочените факти съвсем не са единствените и решаващи източници на доказателства, въз основа на които са обосновани изводите на съдилищата за съставомерност на извършено от подсъдимия К. престъпление от обективна и субективна страна. Що се отнася до възражението на касатора за нарушение на материалния закон, поради това, че деянието не е осъществено от субективна страна – същото не намира опора в приетата от инстанциите фактология. Факти в подкрепа на това, че този подсъдим също е знаел за неистинността на процесните банкноти, се извеждат от предварително организираната от М. и К. среща за размяна на плика с подправените парични знаци и от поддържаната и от този подсъдим защитна версия, че неистинските банкноти са щели да бъдат използвани за съдействие на св. П. П., служител на ГД „БОП“ за разкриване на престъпление, тъй като подсъдимите са извършили деянието по негово поръчение. На последно място следва да бъде разгледано направеното в съдебно заседание искане от адв. К. за приложение на чл. 55 от НК, поради наличието на изключително смекчаващо вината обстоятелство – прекомерната продължителност на наказателното производство и нарушаване на принципа за разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Видно от материалите по делото, първото по време постановление, с което подсъдимият К. К. е бил привлечен към наказателна отговорност, е от 27.05.2020г., тоест наказателният процес се води вече повече от 6 години. Посоченият срок следва да бъде окачествен като неразумно дълъг. Забавянето обаче не е резултат преимуществено от поведението на компетентните органи. За това забавяне са допринесли значително и тримата подсъдими. Подс. К. е бил търсен за призоваване пред въззивния съд, както и са извършвани редица мероприятия по установяването му, за да бъде уведомен за решението на САС, с което поведение той самият е допринесъл за удължаване на срока на разглеждане на делото. Подс. М. от своя страна е причина за отлагане разглеждането на делото пред касационната инстанция редица пъти. Предвид това не може да се приеме, че неразумната продължителност на производството се дължи изцяло на поведението на органите на досъдебното производство и съда, поради което приложението на чл. 55 от НК и намаляването на наказанието на който и да е подсъдимите би било проява на прекомерна снизходителност, която не е обективно оправдана. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение